древен или млад
по-скоро древен и празен
мислещ немислимото
sound of emptiness
скучен и уморен лети с вятъра ...

Не мога да моля вечността за един миг,
но теб мога да моля…
чакащи зимата, да си отиде,
да разцъфнат.
Има любов, сякаш свършена, ...

Светът в очакване притихва,
само вятърът поривесто ликува!
Обгърнат от откъснати листа,
върти се и вандалски своя пир празнува.
Природата настръхнало ...

Не съм нежна, не съм красива, не съм добра! Не съм! И никога няма да бъда! Само защото така трябва! Ядосана съм, безразлична съм, апатична съм – счупена съм… празна съм… изкривена съм...
Боли ме и болката ме подлудява, изяжда ме отвътре и изкарва най-лошото от мен. Толкова съм уморена, изтощена, без ...

Не се опитвай да спасяваш тишината.
Пусни я! Нека да се накрещи -
да каже всичко насъбрано.
Не знаеш ли, че тишината не мълчи?
Напротив. Искрено показва всичко - ...

**
Устните ти скъпи
са алени рози,
веждите - изумрудени папрати.
Костюмът ти - борови клонки, ...

Метален плъх
Стареем видимо,
загиваме в кръга на времето
- обримчил в диск без изход –
оставащо и минало. ...

Паметник насред площада,
това е вашата награда…
Увиснахте на черното бесило,
със Свободата то бе вам венчило!
Загинахте за Родината и за народа, ...

Фаля ти съ, Маро -
нескъ съм съ пръкнъл,
ну ни знам събалям
или чак пу мръкнълу???
Повня, чи пруплакъх - ...

Инструментална миниатюра.

Идеята за Черни връх беше в главата ми от доста отдавна преди да се превърне в реалност. Въпросът беше не само в желанието ми да търкам подметки повече от двайсет километра при денивелация повече от две хиляди метра в едната посока, ами и в желанието на хората, които евентуално биха се съгласили да ...

Притисната до мен, разказва мама
как месеци без мене тук живя,
разбрала – пак самичка ще остане
с тревогите, които преживя!
Омесила е бяла, топла пита, ...

Търся мечта
Нещо свидно умря.
Много обич умря.
Горещото лято
без утеха остана. ...

Да, аз плача, плача и си мисля за тебе,
плача с истински сълзи,
аз плача и си мисля за тебе
и болката ми е истинска
да, аз плача и си мисля за тебе... ...

Любов ли е?
Ни земен полъх, нито капка
охлаждат в мене дивия вулкан,
страданието свято е, а самотата сладка
по любовта - единствен и всевишен блян... ...

Мрак.
Студ.
Болка.
Парещи горчиви сълзи!!!
Сезони, години, ...

Самотни нощи, пусти като степ,
и дни сред начумерени пейзажи.
Дали все някога ще можем с теб
да сбъднем влюбените си миражи?!
Каква игла в сърцето си забил - ...

Научи Мравчо, че щурчето
концерт ще изнесе
направо на полето.
Тази новина в мравуняка разнесе
и облякъл нови дрехи, ...

Дадоха на Уорлик орден "Стара планина".
Това е недостойно, това е тъмнина!
Тъй наредил на Роско банкянският крал.
Как се осмелява да дава на тоя медал?
Докога това самоунижение ще търпим? ...

Навън вали и е студено...
Прогизва моята душа.
Аз гледам вече уморено...
О, до кога ще издържа?!
И тази сивота голяма ...

Уж съм до тебе, а гледам в Небето.
И непотребен е оня жест, дето
вечно възпира възторзите в мене.
Влюбена лира в гласа ми щом стене,
щом ми е тясно до ножа и хляба, ...

(той)
Кажи ми, мое мило момиче, че ме обичаш.
Кажи ми ти, че във мене се вричаш.
Искам да чуя, искам да чувствам.
Искам твоята силна любов аз да вкусвам. ...

Отминало време
Повиках старата надежда,
записах я в стих.
Забързана мечта като среща
отново различна открих. ...

В теб
сега е въпросът и отговорът
в теб сега е пътят и безпътицата
в теб е всичко
което търсиш извън себе си

Всичко започна с една усмивка, усмивка на красиво момиче, с прекрасна татуировка. На нея пишеше просто: "Believe" и ръкописният очерк на буквите привлече погледа ми. Помислих си - "просто... Красиво!" но единственото, което казах - беше една усмивка. Тя беше с къса, тъмно-кестенява коса, чуплива. То ...

Притворих очи и ме връхлетя силен вятър ухаещ на смесица от портокалчета, прах за пране и чист планински кислород. Осезаемо за носа ми беше, че порокалчетата бяха просто допълнение към праха за пране, някой го бе мързяло да си носи препарат и бе прал със сапун.
Когато отново примигнах срещу светлина ...

Загледана в тавана на старата ни селска къща, потъмнял от времето, напукан и вехт, чудя се как да подредя мислите, прелитащи през главата ми, да ги облека в думи, да ги споделя в смислени изречения. Как бих могла – и мога ли изобщо – да изразя гнева и разочарованието, стаени някъде в душата ми и нап ...

Минало... Какво е това... Една огромна стъкленица от лъжи, небивалици смешни... Която счупи се на хиляди парчета и няма кой да я сглоби. А и не искам...
И музата отново в мен напира, цял ден сърцето ми тупти, не спира...
Но аз я гоня, настъпвам я със крак и после я изритвам...
Защото зная Тя кога об ...

"Мамо" - тя само ще каже,
а всъщност цялата истина,
радост едничка това е,
истинска обич - единствена!

Имам нужда да се оттърся от всичко, случващо се около мен.
Тъмно е, седя сама на спирката, пуша и чакам рейса си за вкъщи, където най-вероятно ме чака ядосана майка, готвеща се да изсипе сума ти обвинения по мен още с отварянето на вратата.
Ако зависи от мен, наистина нямаше да съм на тази спирка, а ...

- Мръсница! - изкрещях гневно в лицето ù, а тя ме гледаше безизразно, спокойно и безразлично. - Защо си дошла? Какво по дяволите правиш тук? Не си спомням да съм те викала или канила. - Пиянските брътвежи излизаха накъсано и хаотично от устата ми като порой от бесни, заблудени куршуми, объркали целт ...

И болката се ражда.
Както всичко.
Тя диша и се храни.
От душата.
Там свила е гнездо ...

Петнадесетгодишните деца са хубави като цветята на пазара.
Тях аз и ти изобщо ние можем да ги купим лесно.
Да заплатим с метал или хартийки стари
за тяхната последна песен.
Ръка на властелин с нечисти длани сочи пътя към безвремието ...

За вас
Прощавам ви младежката припряност,
бърборенето, липсата на ред,
обърканост след всяка неприятност,
когато не броихте и до пет. ...

На кого да се моля? Кажи, за да знам.
Докъде да се моля. И колко?
Сам съм, Господи! Колкото Тебе съм сам
и макар да не ставам за Господ.
И понеже до Тебе не стига трамвай ...