Според общоприетото мнение една жена мине ли трийсетте, шансовете да срещне подходящата половинка намаляват правопропорционално с всяка следваща година. Има логика в това, разбира се, защото с възрастта човек става все по-разсъдлив и по-трудно се решава на големи, съществени промени в живота си. Да ...

Недей! Не мечтай за планетата,
дето кръстихме с тебе "Искра"!
Мойта планета е отдавна измислена...
Не мечтай!... Аз съм чужда жена!
Не сънувай сълзите в очите ми, ...

Сега съм друг, не съм тъй лекомислен.
Изгубеното си до днеска най ценя.
Сега постъпките си просто преосмислям...
Не мога днешното със вчера да сменя!
Мечтите ми тогава бяха други, ...

СЪН
“The rest is silence…”
У. Шекспир, “Хамлет”
Светът заспива.
Някъде над мене ...

Нещо случва се с мен,
аз бледнея всеки ден
и няма нищо в мен тъй живо,
и няма нищичко красиво.
Погубвам аз живота свой, ...

недокоснат мираж
от тревога ли устните зреят
или просто е сън
тази липса
отпила сезони ...

Все ментета в света покрай мен
гордо пъчат гърди и се кискат.
И години наред - ден след ден,
със фалшиви надежди привиквам...
По фалшиви пътеки вървя, ...

Ще се вгледам в красивия залез, обагрящ в червено морето,
ще си спомня за нашите нощи, за момичето нежно, с което
седяхме на плажа тъй влюбени, до болка говорейки истини,
мечтаейки за нощи безкрайни, за дни от нас самите измислени,
и деца неродени кръщавахме, и в люлката с теб ги люляхме, ...

Един ден от живота на оптимиста
Часовникът звъни, но аз съм вече буден. Срещу мен е кошарата на дъщеричката ми. Как сладко спи, вдигнала две юмручета нагоре. Дъхът ù е лек и изобщо не се чува. В съня си е така красива... Прилича на принцеса. Но ще трябва да я събудя. Тая сутрин ще се оправям сам със ...

Понякога нагарчат,
а друг път захаросани -
те, стиховете мои,
различно са орисани,
но от душа са писани. ...

Исках да опиша ръцете ти -
толкова са нежни и здрави,
когато прихлупват моите с шепи.
Широки мъжки длани
с кафяви лунички ...

ЩО Е ЛЮБОВ
Любовта е химера
и надежда, и блян
зад заключени двери
в твоя път невървян. ...

Среща със Смъртта
В една гора от приказките взета
объркал пътя лутах се веднъж,
когато я видях (към мен напета)
да идва тя след пролетния дъжд... ...

Морето е докоснало безкрая си
със мъдрост, по- различна от преди…
Днес вятър по вълните му гадае
дали след още хиляди луни
Земята ще го чака недокосната ...

Колко лесно скланяте глава
пред думите ми истински
и колко лесно
атакувате с празнословното
лицемерие... ...

Усмихвай се дори да ти се плаче
Усмихвай се дори да те боли
Усмихвай се... обаче
Ти винаги помни
Усмивката лекува безплатно и от раз ...

КОЛЕДНА МЕСЕЧИНКА
Месечинко вита, златорога,
Коледа порещнах с тебе аз.
Гледах те с възхита и тревога,
ти ми се усмихваше - разбрах! ...

И както в приказка на Братя Грим,
вървях към теб и камъчета пусках,
за да бележа пътя си – незрим
за другите. Но Вятърът изкусно
прошепна нещо през порочен смях ...

Ще съм отново аз поет
във следващия мой живот.
И с стиховете си зает,
ще лея поетична пот.
Ще пиша песните си аз ...

Бъди Човек
Когато самотата роди болка,
а болката докосне душата.
Тишината запее тъжен блус
и сълза се отрони от добри очи. ...

имат те история
бенки по лицето ти
очертаваща съзвездие
на мисли неизказани
свят на нелогичност ...

провокирано от:
Заваля, заваля…
Този есенен дъжд
днес изми всички стъкла
и в олуците после се свлече. ...

Аз съм обречен да бъда удавник,
да разговарям с тишината, която създавам.
Морето е тихо, чак до дъното,
за което не мисля, просто гледам небето.
Синя е повърхността на водата, ...

Когато ангелите падат,
небето през дъждове се дере.
Защо падат, нали ангелите имат криле?
Но няма кой да ти отговори на тези въпроси,
всяко велико създание отговорност си носи. ...

Отредили синя неизбежност
след едно безкрайно тръгване
иззад грешките на безсловесните желания
търсим погубения силует на утрото...
Блажени са бягащите ...

СКЪПИ МОИ
Дечица мои, три звездички,
дълбоко скрити в моето сърце,
какво аз дадох ви на всички:
любов и нежност дадох ли поне? ...

Целувай го,
до кръв го целувай,
със страст го целувай,
обичай го с нокти,
до смърт да бленува ...

Изхвърлих греховете си във огън,
изплаках мъката си пред вода -
вода, която огъня разпали
и прати пламък, който ме пожали!
Във пясък - своята изповед написах, ...

Ще идвам тихо във съня ти,
с нежни устни ще рисувам.
Ще стъпвам леко по сърцето ти,
без да ме интересува.
Нежно ще те наранявам, ...

Дълги са минутите, когато съм далече
от двете си деца и родния си дом.
Последна роба душата ми и тази нощ съблече,
заоглежда се в поредната ми чаша с ром.
Тя ми говори, влюбена е като мене, ...

Децата ни, скъпа, отдавна веч' не са деца,
а ний сме, мила, неусетно някак побелели.
И на лицата ни животът своята следа
остави, белег от мечти и болки отшумели.
И всеки косъм побелял във нашите коси ...