Самотата
Ето я самотата - осланям се на веслата ù,
движа се на крилата ù,
когато си самотен,
ти изпитваш себе си - ...

Монолог отново
Главата ми била е винаги корава.
Пред никого не свеждана в поклон…
По чудо е останала до днеска здрава,
не смачкана от някой важен слон… ...

Спасение
Ти пак ще се върнеш, аз зная.
Кошмарът реалност ще стане.
Заключена в тъмната стая,
ще стена с отворени рани. ...

Живот за живот
Колко му е
Да седнеш и да започнеш да мяукаш
Докато се разтреперят тротоарите
Защото бездомните само могат да те чуят сега ...

Търси си Лиса в гората
Търси си Лиса в гората
да си похапне нещо за душата.
Огледа се напред, назад,
но какво ли търси, не разбрах? ...

Имах да ти кажа нещо...
Имах, но така и не успях!
Твърде късно беше, нали?
Твърде късно беше за молитви...
Исках една утрин още с теб! ...

Сгушена в утрото на една нова любов,
аз трепна в очакване.
За един по-светъл ден.
За един по-истински свят.
Вървя по пътека, която нейде ме води. ...

Имало едно време едно корнишонче. Това корнишонче имало двама братя и три сестри. То самото било мъж. Корнишончето много обичало своето семейство. Неговите майка и бащи (тук уточняваме, че корнишончето разполагало със няколко бащи, поради причини, които ще изясним по-късно в нашата история) също отв ...

Тишината е моята музика...
( р е т р о )
Вълшебна музика от тихото извира
звучи като фантазия...
В една илюзия душата ми замира- ...

Минава животът, минава си той
на куц крак направо през ниви,
по пътища прави през летния зной,
в горите зелени и в белите зими.
И той те докосва, докосва едва ...

МакSим "Мой рай"
Наверное, это мой рай -
Искать его отражение
В предметах черного цвета,
И слышать в голосе май. ...

Написаха в очите ми тъга,
но слънцето, със нежност, я изтри.
Лъчите му прегърнаха дъга
и върнаха ме в сините ми дни.
Морето се разля от удоволствие, ...

Разбито сърце как се лекува?
Разбито сърце дали се събира?
Попитай доктор и ще ти каже:
"Не! От това се умира!"
А усмивка как отново да ...

Прекарвам дните си в кошмар.
Случайни телефонни разговори –
някой си,
случайно сетил се за мен,
случайно телефонът бил свободен, ...

Мечтая за онази лудата,
неуморната, изгаряща любов.
За онази по детски чиста, наивна,
безусловна...
Любов - безмерна и безкрайна, ...

Неосезаемо присъствие,
неокрилена нежност,
премълчани думи,
душите ни сега се гонят
сред сиянията на осъществени ...

СТАРИЯТ ДЪБ
С петдесет съм години на гръб.
Е, не са чак толкова много.
Я попитай стария дъб,
дето нощем говори на Бога. ...

Какво небе! Искрящо турско синьо -
като шалварите на някоя кадъна.
Отблясъци от лъскави витрини
и капки дъжд от облаци бездънни.
Това е летен дъжд - не е опасен! ...

Тъмна нощ. Тъмна улица. Черна кал. Ти вървиш. Сляп за всичко. Чувстваш само собствената си болка. Къде си сега? Има само тишина и болка.
Боя се - от себе си или от теб? Какво да правя? Действителност или поредният лош сън?
Имам една минута да помисля за живота си.
Ти не си тук, аз отново съм сама, к ...

Дете с очи красиви
тъжни с бликнали сълзи
в мен живееше не ме напускаше
погледна в тях
видя моите мечти ...

Кръговрат
Всичко безвъзвратно се променя,
шансовете идват и отлитат
и как да имам сила надежда да намеря,
щом желанията ми в тъмното се скитат. ...

Здравейте! Радвам се да се запознаем! Аз съм една най-обикновена пейка в градския парк като много други тук. Такива като мен има в целия град, а и в целия свят, предполагам. Толкова отдавна вече стоя тук, че дори не си спомням кога ме поставиха, някъде към средата на миналия век, може би. Толкова на ...

Изповедно
Историята, навярно ви звучи познато...
имали сте работа, животът роля ви е дал,
но за жалост, в нашето кипящо блато,
никой, нищичко, за ,,вечно,, не ви е обещал. ...

С устни милвах ти ръцете,
да ги сгрея с жаркия си дъх,
както с нежност цветовете
гали пролетния топъл лъх.
И премръзналите пръсти ...

Двете с теб играехме като деца,
не пускаше никога моята ръка!
Тичахме, смеехме се, беряхме цветя -
шарена беше след дъжд нашата дъга!
.... ...

Белота в душата ми се стеле,
бяло - като зимата навън,
откакто няма те до мене,
замина си със теб и моят сън.
Пустота единствено остана ...

Владето беше обиколил половината земно кълбо. Пътешественик да беше, нямаше да е видял толкова. Професията му помагаше в това.
Кой е Владо ли? - манекен, един от най-красивите младежи, които се бяха раждали на тази земя! Чак пък толкова! - ще възкликне някой.
Въпросът не беше само в тялото, което бе ...