Нощта
Нощта леко пристъпва
и обгръща тишината.
В мистични усещания -
нежен блус, събрал в мелодия ...

Защо си мислех, че ще забравя, но това не се получава?
Защо не може друг да те измести от моето сърце?
Защо при всеки спомен сълзи се стичат по моето лице?
Кажи ми докога ще е така?
Докога ще чувствам тази цялата тъга, ...

Пустотата, която ръми по прозореца,
влива капки в очите, безсънните.
Огън... запален в средата на стаята...
Всъщност мираж е. От онези, пустинните.
Само аз не съм мираж. Понякога успявам да ме има. ...

Побеля ми в Душата!
Как не спря да вали?
Заличи всичко! Дати,
с тях лицата... почти!
А снегът ме затрупва, ...

Официално, идеята на всички социални мрежи е да ни свързват с приятели, познати, близки; да ни дадат възможност да споделяме всичко с тях - размисли, снимки, видеота, живота си... Неофициално? Нямам представа каква им е целта - освен да ни заливат със спамерски съобщения и доброволно да си даваме ли ...

Ти виждал ли си как пустиня граби?
От усмивката и радостните нрави,
дори в сълзите красотата не намира,
взима всичко, бяга и се скрива...
Вятър лекичко повява... самотата сутрин-вечер озарява, ...

Не стигат думите за любовта
и няма нищо по-красиво
от това, да чувстваш радостта
да обичаш всеотдайно, диво.
И когато вкусваш плодове ...

Не чакаме само Коледни вълшебства,
няма празни приказки и ала-бала.
Няма сложни думи и твърдения,
няма гордост и излишна суета.
Любов сме по всяко вълче време, ...

Като плътен чаршаф се бе спуснала тя,
никой не виждаше нейната красота.
Капчиците, сякаш забравени от дъжда,
забулваха лицето на града.
Очите безполезни ставаха, ...

Аз пак ще обичам,
с любов от ръцете на Господ,
чиста, истинска топлина,
очите му ще са моята радост,
а от моите повече няма да капне сълза. ...

КОЛКО МАЛКО...
Колко малко аз искам от тебе,
но колко много това ми тежи!
Мен да обичаш, за мен да мислиш
до късно вечер, от ранни зори. ...

През прозореца влезе нощта
с две танцуващи пеперуди,
с тази синя, магична луна,
дето идва на края на лятото.
Някой диша до мен, ...

Отражението ù. Много исках да го запечатам. Замислих се с какви настройки трябва да подходя. Лентовият ми апарат имаше своите особености (например неработещ светломер) и шансовете за добър образ бяха ниски.
... бавен затвор, да, определено по-бавен... но с това тракане и друсане на влака... да...
Ви ...

Листата на маслината попадаха
сега както ръка протяга клони към небето
в молитва... застинала и бледа,
навярно недолюбена, недообрана.
Безмислена велможа в селски двор, ...

***
Дъждът римува
рехави вълшебства.
Извалях тихо.
*** ...

Интервюто на спящата красавица
Събудих се и ме е страх
от всички земни беди!
Не помня колко години проспах.
Щом казвате - сто са били... ...

Проклето да е моето сърце,
че дори за миг не спря да те обича.
Проклети да са моите ръце, че не се научиха
друга да прегръщат .
Проклети да са моите очи, ...

Aз стъпвам на земята, ти витаеш в облаците,
аз не мисля за теб,
ти не ме искаш,
аз не си пожелавам да съм с теб,
ти не се надяваш да сме заедно, ...

Мокро. Студено и грозно.
Есента е дошла -
мъртви листа, танцуващи с вятъра,
падат в калта.
Тъжни облаци, плаче дъждът. ...

Здрачът нежно обвива нощта в прегръдките си. И пада мрак.
Загледай се в далечината, към необятността... Там горе, някъде високо. Виждаш ли ме? Изгрявам само за теб. Изпращам ти като подарък моята светлина. Чрез твоята нежност аз блестя. А ти ме гледаш. С копнеж. И протягаш ръка... Сякаш ме докосваш. ...

ПОБЕДЕН
Ще дойдеш късно вечерта
от сърцето късче да откраднеш.
Ще пиеш жадно от страстта,
после изведнъж ще си отидеш. ...

Целунах устните ти и разбрах,
че няма вече смисъл да те моля.
Изкуствен вятър все едно от тях
нашепна ми: "Върви си, мила моя!"
И никак лесно не обърнах поглед ...

Когато научих, че е починал, бях шокиран. Мъж в разцвета на силите си, който не помня да е имал някакви здравословни проблеми, откакто го познавам. И най-вече - човек безкрайно влюбен в живота. Не познавах друг като него. А израснахме заедно. Често казано, той ми е по-близък от родния ми брат, с ког ...

Бойко, банкянският "мислител",
едва ли не изкара се наш спасител.
Българите имали пари за домати,
следователно били богати?!
(Каква логика, егати!) ...

"Hometown Glory"
I've been walking in the same way as I did
Missing out the cracks in the pavement
And tutting my heel and strutting my feet
"Is there anything I can do for you dear? Is there anyone I could call?" ...

Ако съм дал трошица повод
ти ревността си да отключиш,
заслужил ще съм твойта строгост:
пропъдено бездомно куче.
Ако от вярата отстъпя ...

БОХЕМИ
La gard meurt et ne se rend pas*
С глава на дунавското голо рамо, вечер
сънува носталгични сънища градчето,
но даже тихата носталгия е друга вече ...

Приятелите ми са днес от училище.
И от тогава те са винаги при мен!
С приятелства човек не се насища
и на приятелствата си остава фен!
И ако някъде случайно някой срещна, ...

Вървя след Хронос,
не обичам хора зад гърба си,
освен ако това си “Ти”.
Това е частен случай,
защото коя си “Ти”? ...

ОБИЧАМ ТЕ
Обичам те, когато си до мене.
Обичам те, когато си далеч.
Обичам те, когато си неземен.
Обичам те съвсем обикновен. ...

лекува ли ни времето,
или превързваме раните си,
за да кретаме някак си,
лекува ли ни времето,
или търпим на болка ...

********************************************************
Междувременно в хотела, пред който Мартин закара Деница, купонът течеше на шест. Повечето участници бяха като отвързани, тъй като много от тях нямаха навършено пълнолетие, бяха от различни краища на България и сега им беше паднало да се веселя ...

Завръщане
В този свят през прах и суета
смело аз навред препускам,
съзерцавам пъстра красота
и съзиждам възвишени чувства! ...

Ще съм твоята Рана,
и тъй сладкият Миг,
в който тихо Словата,
преминават във Стих!
Ти ще стигаш Небето, ...

Нищо, че пак не успях.
Да се докажа на себе си.
С всичко потънах във мрак.
И ме загриза съмнението.
Бях като суха мъгла. ...

Беше рано сутринта.
Може би 6.
С ръце засенчи очите си, за да ги предпази от директната слънчева светлина. Състоянието беше все така тежко. Бореше се с болката като в някаква финална кървава битка.
Искаше му се да се отдаде и да потъне в бездната, забравяйки всичко, което му се е случило. Не желаеше ...

Лежеше там, на пищното ложе, една стара човешка фигура. Царят! Това беше истинският цар. Лежеше плътно завит и гледаше нагоре. Лицето му бързо изтиваше, устните му губеха цвета си. Черната дама бе надвиснала над него, приготвила косата си. Държеше в кокалестите си ръце един малък пясъчен часовник, к ...

Аз сама не знам какво точно стана, но се появих на дъното на тази дупка като новородено, излизащо от утробата на майка си. С тази разлика, че нито една сълза не погали лицето ми, нито един вик не се откъсна от гърдите ми. Сякаш вече цяла вечност съм била тук и нищо нямаше значение.
Голяма част от св ...

Историята си те датират от 5 век пр.н.е. За първи път от Сицилия са доплавали заселници и са основали Медина. Без да са открили колелото и метала, те са с достатъчно високи успехи - историческият им музей много напомня този във Варна.
След тях дошли финикийците и много други. Защо е бил толкова голя ...