Черни облачни рифове,
осеяни с мъртви корали.
Звездите са тъжни. И безработни.
Луната и Слънцето
са бледи проекции. ...

НА ПРОЩАВАНЕ…
Вече не помня…
От кога не съм ходил…
От кога, само нощем, насън там се разхождам…
По улици дивни, с къщи алтъни… ...

Оцелях!
Боже мой, как се случи,
че животът отново покълна
изпод тонове пепел и лава,
че Луната отново е пълна, ...

Белег от връх,
знак от победа,
огниво от път,
перо от утеха.
Носи дома си ...

Появи се от някъде, незнайно от къде и кафявите му кучешки очи веднага заговориха: "Искам да си хапна и аз от твоята баничка!... Моля тееее!... Много те моляааа!"
- Искаш, а?! - казвам на глас - Обаче да знаеш, че пари... Трябва да духаш!
Момичето от двойката, стояща наблизо се усмихва. Момчето също ...

Тръгна си...
Волна птица може би исках аз да бъда.
Да се рея нависоко в небесата,
да избягам от света и да се потопя в наслада.
Всичко лошо да прокудя и да съм вовеки със ятата. ...

На кристалното синьо небе
се появи малко облаче.
И сменяше си то местата,
докато лежех в тревата.
Около мен кръжаха пеперуди, ...

Профилактика
Какво да кажа на стените –
че вън светът гъмжи от хора,
но своите, били приятели,
не са наблизо и пролетните им кокичета ...

ПРИКАЗКА В ПРИКАЗКАТА
Приказката свърши.
Събуди се красавицата и сама
от кулата на унеса излезе.
Мъчително изпъшка ...

145 км/ч
Във всеки един момент можеше да отбие колата по пътя и да каже на Стан да слезе и да си върви. Щеше да го зареже там, на магистралата, и да продължи напред. Щеше да се прибере у дома, да събере багажа си и да го напусне.
Но тя не го направи, защото знаеше, че ако спре, това ще е краят.
Поре ...

Земята даваше своите плодове на хората. И те даваха своя труд като се грижеха за нея. Пазеха я. Земята бе по-голямо благо и от парите. Защото не бе преходна като тях. Лошото идваше, когато хората започнаха да оценяват земята в пари. Земята на собствените си деди, на предците си. Те не можеха да разб ...

Утехата крепи човека,
утехата дава надежда,
надежда за едно ново начало,
за един нов поглед върху нещата от живота.
Аз едва ли някога ще успея ...

Аз знам, че ме обичаш, но сега
с надежди празни само те дарявам.
През нощите, облечени в тъга,
в които ти ме търсиш, а ме няма!
Аз знам, че ме обичаш, но върви, ...

The LoveCrave - Nobody
You lose yourself whenever
You close your eyes
Cause that's when you can see her
There you can't lie ...

The sound of missing you;
I miss hearing your voice
All the words that you said to me
But now this empty space fills me up and takes over me
And I cant escape it ...

И е страшно – единствено мрак.
Празен пъкъл (сама съм си демон).
Аз съм своят най-яростен враг,
а гневът ми е здравото стреме,
във което забивам пети ...

Единствено във тишината се откривам...
Долавям късчета от мислите изплували
в река пенлива и бушуваща... Отхвърлям
циничните, а с другите пирувам...
Във тишината си говоря с Ангели, ...

Дълго през пустинята вървях
под жаркото слънце,
без сянка да видя
и с вода да се разхладя.
Свивах краката си боси, ...

Не ме забравяй даже и насън
Не ме забравяй даже и насън,
когато минзухарите танцуват.
Тополата, снага превила вън,
в прозореца със сенките рисува. ...

Всички сте около мен – цял антураж,
но тя към спомена все ме връща,
независимо, че ми вдъхвате кураж,
пак отстъпвам, пак преглъщам.
Пътят към миналото винаги предстои, ...

Ако беше ти...
Ако беше ти небе - гушкащо безкрай света,
щях и аз да съм врабче и към теб да полетя...
Ако беше ти море - целуващо безброй поляни,
щях и аз да съм делфин в твойте омайващи океани ... ...

Било ли е, или не е било -
не зная вече, много време мина.
Един орел с прекършено крило
трепереше сломен до храст къпинов.
Край него спрях, посегнах с цел добра, ...

Както мога, както зная,
както стане най-накрая,
туй e проста философия
на човека не от София.

Влюбени
От страсти изгаряни,
от болки разкъсвани,
самотни, разлюбени
или пък щастливо влюбени. ...

***
в очилата му
две мургави икони
събират
слънце, погледи, възторг ...

като чу, че цялото е
повече от своите части,
"където"-ти се скри
зад други обстоятелствени
пояснения с неточен ...

Отварям очите си, виждам мечтите ти,
заровени под купчината пръст.
Гоня сянката твоя, виждам следите ù,
приятелю, не тичам след тебе от мъст!
В шепа придържам остатъка светъл, ...

Тя е толкова мъничка,
мъничка,
мъничка,
мъничка,
че минава през иглено ухо ...

Съдба!
Тайнствена и магична,
за някои така непонятна,
за други обична!
Ти ни водиш през лабиринта на живота, ...

Даже не разбрах греша ли?
А към вярното вървя ли?
С теб не сме в една посока,
но сме заедно в живота...
Даже не разбрах какво е. ...

Тя е там -
зад тъжния светъл прозорец,
зад празните дни,
във бездънните нощи.
Единствена между хората, ...