С очите на лятото
пак се поглеждам -
момиченце рошаво,
в очите с надежда
и пламъче палаво - ...

Приседнал на ръба на нищото...
избирам път...
Молба отправям към Всевишния...
Мълчи Гласът...
Посоки много... вярна е една. ...

•Той беше толкова разочарован и наранен от всички момичета досега, че не искаше никога повече да погледне момиче, нито да се влюби, просто беше станал безчувствен. Живееше ден за ден. Дните му минаваха еднакво и безразлично. Работа - вкъщи - компютър. Това беше ежедневието му, а дори и много често т ...

Този хрип е заседнало орехче в дроба ми.
Аз изпращам септември почти като брат.
Есенни улици гоня в тази жълта утроба.
И не знам дали мога да знача нещо за вас.
И не знам дали имат значение думите, ...

В книгите намираш красота,
прочиташ ги за ден, за два.
Класици ти ги преподават,
те силно те обогатяват.
Опознаваш краища далечни, ...

В ДЕНЯ НА ПОЕЗИЯТА
На рапър някакъв бездарното перо
творение "безценно" сътворило.
Било уж всичко за народното добро,
затуй и знамето опозорило. ...

Препичаш се край Черното море,
а мен в главата нещо ме гризе,
нагонът ти да не те подведе
и в вихъра на страсти и копнеж,
в гнездо на СПИН ти да се озовеш... ...

Мини басня
- Не ме гъделичкай, че ако кипна! –
изсъскал чайникът на печката.
- Веднага ще ти изстине мястото! -
разгорещила се печката. ...

Не зная
Не зная колко още лета ще дочакам
да посрещам слънцето, което в мен гори?
Колко сега съм различна с времето,
оставило отпечатък в моите коси? ...

Канен бях на сватба днес. Отидох!
Гледам и се мая, нещо куца -
булката със рокля крокодилска
слиза от накичена каруца!
Две облечени в лилаво сваки, ...

ЖИВОТ
Годините прелистват календара
непрестанно, безвъзвратно,
животът е безкрайна надпревара
и няма връщане обратно. ...

Есента ù отива. С цвят на лист осланен
е косата ù дива. Листопад е за мен.
Силуетът мъглив е. Нереален и лек.
Паяжинно красив е. Поглед: сивкаво мек.
И самотните устни: с вкус на есенен дъжд. ...

Носят се легенди за това тяло, изградено от руини. Толкова стар, но и толкова млад. Очи, пълни с мъдрост, но същевременно толкова празни. Едно колебание между реалното и фантазията.
Искам да ти разкажа една история... Да, на теб, приятелко. Ти си истинската героиня тук, ти, безценна и уникална, ме п ...

Не съм се спрял, не чакам безучастно,
о, и на мен ми времето тежи!
Аз знам, че всичко в мен не е прекрасно...
На стари лаври никой не лежи!
В живота гледам да се адаптирам, ...

РОД
Изпратих брат си – Лятото – далече
и някак странно опустяха дните;
той тръгна, стъпил върху Пътя Млечен,
сред хладната жарава на звездите. ...

ЧЕРНА МАГИЯ
Генка Богданова
Полъхва те студ, полазва те мрак,
тревога се стели под мъгла сива...
Чертае Съдбата фаталния знак, ...

Някъде сред тъмнината
губи се въпросът,
спотайва се отговорът,
някъде във времето,
вещаещо безсмислие, ...

Бях поседнала на пейка в кварталната градинка, за да се припека на слънце и да послушам академичната полемика на гларусите, емигрирали от крайбрежната ивица навътре към сушата, богата на казани за боклук. Още отдалеч познах леля Мита, известна в квартала със своята оригиналност... Ексцентричка откъд ...

ШЕГИТЕ НА"ВРЕМЕТО" 4
(животоописание)
Продължение 3
ПЪТЯТ, построен по времето на Цар Борис ІІІ, Цар на Българите, като тясно шосе, настлано с трошенокаменна настилка. сега е модерен асфалтиран път със сравнително слабо натоварване. Животът на Средните Родопи е изпаднал в летаргия. Преди по него да ...

Майка
На залеза студената жарава
вечерника раздухва във искри
и някак неусетно свечерява
над тъжно-замълчаните гори... ...

Утрото ме среща строго
с тази китна долина.
Примижавам в изнемога
в бликналата светлина.
От съня попадам право ...

Река от сълзи подсуши
и сърцето нежно докосни.
В море със страх се впускам към дълбините
и с надежда изплувам към висините
там, където бъдещето ни зове.

"Ще се возим ние със самолет,
ще излязат тигрите на терена!
На никой няма да дам аз отчет -
от Бог държавата ми е поверена!
Цялата публика се разтресе - ...

Дойдох поканена
на този свят
за кракто време.
А щом умра
ще ме заровят във пръстта. ...

Умиращия лъв на Люцерн*
„Умиращият лъв” е като жив
изсечен тук направо във скалата,
от болката присвит и мълчалив
на лапата си сложил е главата... ...

Забравяш злодея,
забравяш кой те е наранил, нагрубил
и така ми е по-добре.
Не помниш злото
и не те обсебва, ...