Във същото легло, в което снощи
се мятах непогалена от теб,
напразно с дъх се мъчех да те стопля,
утеха търсех в двете ти ръце,
сега така щастлива съм със Другия. ...

Насаме с душата си оставам...
За какво ли още ще ме пита?!
Неин дом съм, който обитава
от години – в него е честита!
Ето, пак ми смига закачливо!... ...

(Този разказ спечели специалната награда в четвърта възрастова група от конкурса през 2012 г. обявен от - Гражданският инициативен комитет"Петър Димков")
Един истински разказ от Елена Георгиева
Преди много години през далечната 1886 година в един красив зимен ден , когато навън белите пухкави снежин ...

Един живот, една душа
Мрак на изпълнена с чувства душа е погълнал толкова цветната стая. Червената боя на безличния тапет за едно кървящо сърце, лилавото петно от дясно за някое незабравимо лято, жълтичко малко за освежаване на обстановката от време на време и още по-малко оранжево за заличаване на ...

ПЕСНИ
Има песни, които те будят и викат –
с тях и в боя е леко, и маршът спори,
и се знае: без песен не може войникът,
но не може и там, дето коксът гори, ...

***
по пътеката
прецъфтели люляци
пускам ръката ти
30.04.2012 год.

Цветна пеперуда
С чудни краски по крилата
Бог създал те на земята,
да летиш от цвят на цвят
и събираш аромат. ...

Магията на мандрагора
Златогривата пролет омайва.
С багри ледени зима вещае.
Град и чума нарича нехайно.
Безутешни пътеки дълбае. ...

О, трябва дните си
на мигове да разделиме!
Да изживеем, като вечност,
всеки миг.
Леда в сърцата си, ...

Един след друг умират хората, които съм обичала.
И хоризонтът, някога изпълнен с лицата им, се изчиства.Лица, които гледаха в мен. Лица, в които гледах.
Изчезват бръчките им от смях, дълбоките им черни... сини... зелени очи. Изчезват дългите им, предълги ръце, които прегръщат ужасно добре. Които мож ...

Бадемови самодиви очи
Отгоре се сипят звезди
дъхът ми спира

Толкова бавно
Не съм си позволил да падна
Да сега
Отварям очите си
И виждам китарите ...

Тръгвам с моя ден
Тръгвам с моя ден
тъй обичан, тъй красив.
С пурпурни очи съзирам
миг прекрасен, толкоз див. ...

Бира жълта аз обичам, на любов ù се обричам,
бира имам ли пред мен, ще я жуля нощ и ден,
дайте ми я тук сега, че прегракна ми гласа,
яка бира щом отпия, работата става мама-мия!
Работа аз зарязвам и със бира се отрязвам, ...

Видях те
веднъж, Любов и...
паднах -
паднах...
И станах ...

"Любов?!" Какво е това? - хахаха...
Май е някаква шега!
Аз не вярвам в любовта!
"Да се усмихваш ли?
Да се държиш с него за ръка?!" - хахаха. ...

С пиян екипаж от пиян коловоз
пиянският влак заминава.
Увисват в небето въпрос след въпрос
в притихнал мираж от забрава.
Последен сезон и последна любов. ...

Натежа над мен небето.
Ще проплаче всеки миг.
Ще отрони капка. Ето!
И ще го разцепи вик.
Нейде мълния ще блесне. ...

КЪМ ДОВОЛНИТЕ
Понякога съдбата прекалява със приумиците,
не се пести ни в лошо, ни в добро,
тогава се изгубва безвъзвратно улицата,
по която се завръщах в моя роден дом. ...

Момичето в мен просто си отиде -
хлапашки лесно, без да каже сбогом...
Остави за прощално във очите ми
да се оглеждат само шепа спомени.
Не му се сърдя - зная, че в живота ...

На слънчевия Остров...
на теб...
При залез-слънце Вятърът разкъса
във облака отвор и очерта
в морето Слънчев Остров... Ала късно- ...

Тази нощ ще посипеме пепел и прах
върху седмата заповед Божия.
От морето прииждат талази от грях
и полепват по нашите кожи.
И когато в прегръдка притиснем тела ...

Съвета ми послушай, напред сега тръгни.
Младостта използвай, да си умен се учи.
На везната на късмета, рядко случва се така.
Към късмета да ти сочи, нейната стрелка.
Трябва да изкачваш или да пропадаш. ...

Златната рибка и аз
Ако в рибарската ми мрежа
се хване рибка златна
и тя със глас човешки нежно
помоли ме обратно ...

Ако днес съм различна за теб,
то там нейде така е написано-
да разреждаш кафето със лед
да го пиеш без захар, замислено.
Да се чудиш защо е така ...

В пъзела на невежеството.
Памфлет.
... "Като заваля, та цяла неделя..." Имаше го някъде написано в съвременната българска литература. А в по-съвременната трябва да се напише: Като се разприказваха, та вече две години глаголствуват. За "диверТификацията" на доставките на енергоносители... Та да не см ...

Днес наричаш я Богиня...
Утре като сън,
забравил си това.
Илюзията, казват,
само миг е! ...

Това разхищение на чувства.
С него продължавам да живея.
Такъв ли Му е плана?
Да падна докрай, чакайки нея.
Нещастието е с разсейки навред. ...

Напразно не изричай ти името Господне,
ако го сториш, Господ ще те накаже строго –
захвърлена самичка в безлунна преизподня
да търсиш топлината в неразгорял се огън.
Но Бог любов е, значи поемаш риск огромен, ...

Влакът беше друг, жигосан,
перонът удивен и тъжен. Вкопчих се
в негостоприемна гара, намерих камък,
аметист, на дъното на Бруниен.
Блъснах се в сянка със име Случайност, ...