Тази нощ не затваряй вратата,
малка свещ остави да гори,
та когато безпътна луната
до усмивка на сърп се смали
с тихи стъпки до теб да се сгуша ...

Мачпойнт за противника. Неговият мощен сервиз попада в ъгъла на полето, но аз успявам някак си да върна топката. Обаче тя е удобна и той атакува мощно от форхенд и излиза на мрежата. Опитвам се да го прехвърля, но ударът не се получава. Той се готви за смач. Аз отгатвам посоката и по някаква уникалн ...

На 18 ме откри и ме поиска,
дори нахално ме превзе.
С бурен вятър
и без пристан –
заплувахме в едно море. ...

И пак от розите вземи ми
Но погледни в очите ми, любими,
нима не виждаш там как любовта
за теб изписва най-прекрасни рими
и в стих ги вплита, заедно с нощта. ...

За теб, Любов, изкачвах върхове.
Във песни вплетох всичките ни срещи.
Сърцето ми дори и да умира,
за друга обич то не те заменя.
2000 г.

Път се ширна и щом ме плени,
аз задишах със пълни гърди.
Миг се чудех - дали и защо,
но погледнах небето, а то
сякаш каза със чисти очи: ...

Винаги съм те обичала.
Първо се роди като сълза,
после беше грях във мъжки кичур,
тежък кръст, понесен във нощта.
После бяха срещи и раздели, ...

с дъждобран и бельо
в този пролетен дъжд...
всичко друго е просто излишно
и ветрецът е мъж,
свирва с устни веднъж, ...

Мараба, мои верни читатели, издатели, почитатели, обожатели, подражатели, предатели и препатили! Познахте ме, нали? Да, бе! Пак съм аз, жадуваната и необходима за сивите ви клетки фея на автентичния фолклор, кака Муца Раздувката. Получили сте очибол да оглеждате хоризонтите за мен?! Ама не се напъва ...

В душата ми мечтая да се скриеш
и дълго (до последно) да си там.
От извора кристален с дни да пиеш.
Свещица да съм в жертвения храм.
За двама ни искрица да измолиш, ...

Жълт лист,
в люлката на вятъра поклащан,
плавно към пръстта се приближава.
Дали си спомня,
че от пъпка малка ...

Изгубих себе си
в очите на тъгата тъмни,
поисках мрачен ден и непрогледна нощ.
Не помня вече чувства свидни
и болката ме реже като нож... ...

Художникът рисуваше картина. Беше надвесен над платното, палитрата му светеше разноцветно. С пестеливи движения нанасяше боята, присвиваше очи и ръката му отново описваше кръгове. Беше стъпил бос върху излъсканото дюшеме. Косата му светлееше, върху русата му брада се бяха спрели ситни капки пот. Едн ...

Спусни се в дамара пресъхнал след залез,
три извора сладки тръгни да намериш.
Замълчи, не дишай, гушнѝ ме у пазва!
Щом пукне зората, погача омесвам,
наливам мълчана вода във ведрото, ...

Рисува песни мойта мандолина.
Прегласят ù нестройните гърла.
Крещим по пейките на селската градина,
мечтите ни летят с крила!
В небето е луната горделива. ...

В душата ти кристално чиста -
морето се разплиска.
Вълни от нея, светлина лъчиста
затоплиха и моята да иска.
Искам морето да не е солено - ...

"Всичко е плод на авторска измислица. Всяко съвпадение с действителни лица и събития е случайно и неволно"
Една вечер, когато се прибра от работа, усети промяната. Въздухът беше натежал от напрежение. Лицето на мъжа ú казваше много.
Живееха дълги години без сериозни сътресения, а сега я гледаше с ог ...

Спря да крещи, чак когато осъзна, че това с нищо няма да промени ситуацията, но пък определено се почувства по-добре. Сякаш голяма част от напрежението се откърти като тежък камък, притискащ болезнено съзнанието му и то започна да дава признаци на съживяване. Съвсем леки, наистина, но и това беше не ...

ОКТОМВРИЙСКИ ДЪЖД
Замрежва дъжд припадащата вечер
и мокри сивите поли на здрача;
светът в мъглата е размит и течен,
по покривите тиха влага плаче; ...

* * *
В залата
звучи соната
от Бетовен
и тоновете ...

Това любов ли е,
това мечтите ли са,
това ли те кара
да полудяваш всеки път,
това ли те кара да оглупяваш... ...

Моя скъпа лельо от Америка, която си ми приписала своите скромни 12 милиона долара, искам само да ТИ кажа, че УМИРАМ за Теб! А също така, се надявам час по-скоро да ме изпревариш!
Празниците вече чукат на вратата, а ако аз направя това, ще ме арестуват за неприлично поведение на обществено място.
Ре ...

Ще те живея, живот невъзможен,
че земното ми време бавно си отива,
и макар да си толкова сложен,
искам да те живея и да съм щастлива!
Ще се радвам на всеки слънчев лъч, ...

Обсебени от наема на дните,
които се прокрадват между нас,
живеем, разпределяйки мечтите,
така че да ни стигнат в следващ час.
Хазяинът Живот ни гледа строго, ...

Есенна вечер...
Есен... Есен... Просто Есен!..
И макар че моят Свят
е все още весел... Весел...
Аз съм тъжен като цвят: ...

Загърни ме в черен покров!
Мракът застанал на прага,
продавам ненужни мечти,
в кървави локви давя излишни надежди,
родили се глупави и отчаяни, ...

Пред нас е хоризонта сив
и тук висим,
под студената стена,
хладна негостоприемна гробница,
където са заровили время ...

Ах... Защо?!.. .
Прочувствен пее соло:
Защо?! Защо?!... Защо?!
Остави своето легло?!?...
Та аз да чезна в Самота... ...

В началото на двайсти век,
векът на истината многолика,
векът на борба за чест,
белязан е с войни велики,
войните на България. ...

Опушени прозорци в мрачна кръчма-
светът се е събрал в бутилки ром.
Проскърцва подът във тоналност "мъка",
очите сведени говорят мълчешком.
Под гредореда - лампи "Аладин"- ...

След любовта остават телефонни номера. След любовта остават чаши с гравирани монограми, откраднати от по-добрите мотели. След любовта остава една маса в "кафене" и учуденият поглед на сервитиорката, когато ни вижда с други. След любовта на устните остава металният вкус на несполуката. Остават адреси ...

Живота мой във двете ми ръце събран,
за някой може би богат, за други беден,
от всеки по различному разбран,
самата аз нарекла бих го - меден...
Живота мой си е изцяло мой... ...

Нараненият ден отминава.
Мълчи и градският шум.
Отново на ум си броя парите.
Пристъпвам упоен към големите лъскъви сгради,
а всеки блясък - стъклена стрела в очите. ...

(из цикъла "Вицове в рими")
Чу малкият Гошко как баба му Пена
на дядо му Гьоре говори:
"Бе гледам, от вчера върви нажалена
онази кокошка из двора. ...

Приятели, участници сме в най-значимото събитие в историята на човечеството – Великият преход. От срещите, които провеждам, разбирам, че по-малко от един процент от образованите хора имат представа какво се случва и какво поведение трябва да имат в това съдбовно време. Затова написах тази малка книг ...

Ти прикова пак мойте сетива
и ме плени със твойта красота,
тъй ярка като Коледна звезда,
ти озаряваш мрака на нощта...
За жалост, в плен със примка на врата ...