РОДЪТ (Кратка хроника на един тракийски род) - част трета
***
Синът на Христо, Костадин, е бил около 22 годишен момък по време на преселването. В родното Ипчелий бил сгоден за красива девойка – черноока гъркиня, но тя починала преди войната. Тъгувал младият Костадин за милата си годеница, за погинал ...

Стъпала
Откъде се взе тая виртуозна енергия в мен, не мога да кажа. И то за някакви камъни. Все едно ми бяха откраднали жената, проклетите цигани!
Нямам нищо против ромите. Играл съм с тях, пари назаем съм им давал и са ми ги връщали... но виж, срещу крадливите цигани, ако ще и българи да са – имам! ...

Скок-подскок,
хайде всички на урок!
Зайо скача на тревица
и поклаща своята главица,
че във неговата дупка ...

Присъда
И плаках, и плача, днес
иде палача, oсъдиха мойта
душа. Заклеха ме без спомен
да крача, без лъч светлина. ...

На Рафе
Понякога нещата се стичат така,
че поетът се дави в най-плиткия стих,
а актьорът внезапно излиза от роля.
Противен, почти отвратителен факт. ...

Остана ми надежда само -
да те срещна и да изгоря.
Горейки да изтрия рани
и със сълзите да се изпаря.
Денем в душата ти да тлея, ...

Ничия.
И толкова удобна.
Прости ми съня,
който влиза неканен.
Прости ми и мислите, ...

Аз и ти
Вървим по улицата двама
и ядем си сладолед.
Аз преструвам се на дама,
а ти по-сладък си от мед... ...

Когато ти, безсилна вече, освободиш гнева си - бесен,
когато удряш силно и с всичка сила ти пищиш,
от писъците ще направя песен,
и дори лицето ми да посиниш,
в прегръдката ми нежна ще се отнесеш ...

Аз съм далечен
като вятъра вечен,
вълшебникът скрит, непознат,
търси ме, открий ме,
с целувки покрий ме, ...

Жарава бе студеното море,
вълните му – от камъка родени.
Оловно-сиво, тягостно небе
се сипна като ястреб върху мене.
Скали крещяха дяволски слова, ...

От коренът нагоре ще вървя, всяко кътче ще погледна.
Под черната земя се крие всяко начало, оттам ще тръгна дате търся.
По стъблото ще се катеря бавно, нокти с сила ще забивам в кората ти дебела.
Ветровете и бурите, които те накланят, ще търпя със тебе.
Някак до върха ще стигна, до сладката корона з ...

Докосвай цялото ми тяло.
Разпалвай огъня в мен.
Виж как радостта в очите ми прелива
и любовта изригва в мен.
Целувай устните ми зажаднели. ...

Момиче с китара
Пееш за любовта.
Пак ли в съня ти те докосва?
Сърцето - скитник все след нея тича...
Нежно струните ръцете галят, ...

Всяко утро с нещо...
може да ни изненада.
Нощта си бе бая горещо -
на съседската, правиха ù серенада.
Хмм - Мисля си...: „ Ретро - даже много! ...

В тунелите на разума е хлад.
Жалко само, че е доба...
Сред несигурност и страх –
признаци на зла тревога.
Някои сцени са недосънувани. ...

Прокъсани дрипи от стари любови
смутено висят в гардероба.
Кошутата своите стъпки зарови,
сърцето прескачаше гроба.
Обичах и страдах. Почти безутешно. ...

Навсякъде пукнатини и нещастие,
навсякъде лъчи и блясъци,
черни мигли под очила,
розови нокти - самотна дъга.
Но той не чува, не разбира ...

Умира залезът в червена рокля.
А вечерта е като блудница.
И обещава пак да бъде моя,
разпуснала косите дълги.
Чакам я! ...

Кой съм аз? Какво съм и какво ще стана?
Повтаряйки безмълвно "аз съм във всичко и всичко е в мен",
дадох клетва пред света, че ще вървя ръка за ръка с всички,
защото знаех, бях изпратен с кодираната своя мисия
и трябваше просто да позволя на душата и тялото ми да полетят в едно... ...

Сън ме не хващаше. Въртях се в кревата и мислех глупости, мислех глупости и се въртях от една страна на друга, докато отведнъж скочих и навлякох анцуга. Неслучайно го бях натъпкал в раницата тръгвайки за село. Още от бабино време си знаех, че лете без дрешка не се ходи. Изведнъж реших, че трябва да ...

03:45
Понякога лежа между 4 стени и отворен прозорец и чакам. Чакам чудо... или приказка... по-скоро чудесна приказка... или приказно чуден край... на всичко. Кой знае, може би приказката е пред мен, малко преди да скоча в кладенеца да помагам в къщната работа на разни бабички от обикновенните небив ...

С блажени пламъци когато застраши
издъхващ Западът безбрежната савана,
когато щраусът да легне се реши
завит на две крила с юргана,
край баобабите поръсени със зной ...

най-нежните
акорди на пианото
разсипва утринта
върху лицето ми
уханна ...

Няма мъже и няма жени,
в тези игри на лъжи сме сами.
Ямайка, утайка от лайка,
светът не се движи без нашите мисли,
кълбета дим, непостоянен мим, ...

Ще те очаквам да се появиш отново,
да приласкаеш моето сърце,
което чака твоята любов и е готово
да те обича с порив на дете.
Незнайно как проникна ти във мене ...

Старият автобус, изморен от пътищата, спря бавно до чешмата в центъра на селото. Бай Дечо бе отворил книжарницата и даже вече пиеше първото си кафе, приседнал на дървената табуретка пред дюкяна. Децата като малки зайчета изскачаха от автобуса и тичаха към чакащите ги родители. Шофьорът, сложил ръце ...

Гейб затвори лаптопа си и въздъхна тежко. Огледа новия си апартамент – нанесе се преди два месеца, а беше буквално доникъде с подреждането. Мебелите не бяха разпределени, кашоните стояха неразопаковани, книгите бяха пръснати по всевъзможни места - най-вече на купчини по пода, а на прозорците имаше с ...

"Завинаги" е кратък миг -
понякога не трае и минута.
Стаената тъга в лиричен стих
поема в пътища трънливи да се лута.
Затуй "завинаги" недей ми обещава ...

Знам отлично правилата!
Ритнитопко и играч
съм от класа и играта
я разказвам всеки мач.
Футболните тайни зная, ...

Ей, човече щуроглаво!
Много болка претърпяло!
Погледа си повдигни,
свойто его преглътни!
Хващай молив – запиши ...

Не ми трябва много -
една луна и няколко звезди,
две чаши със искрящо вино
и огън - във сърцето да гори,
поглед нежен и добра усмивка, ...

Разхождам се в гората дива...
А всичко покрай мен цъфти!
О, нежен вятър мята грива
и слънцето за мен блести!
Душата ми е волнокрила, ...

Житие
Вземете ме, мои пътища познати,
ширнали се надалеко
по земята, що се рони
всичко свято и нелепо. ...

ВЕТРЕНСКИ ГРИЗАЙЛ*
На Румяна
Небето е драпирало стърнищата
с коприната на сивата си грива
и облаците, тежки и разнищени, ...

Молитва
Ако боже съществуваш
и добър си при това-
се надявам да ме чуваш
горе в свойта синева!.. ...

Музика и изпълнение: Иван Дракалиев
16.06.2012
Амстердам / Холандия

През фалшивата позлата на залязващото слънце,
като ленива котка се извива трамваят
в дъгата от релси и жици, само за него познати.
Клатушка се тромаво и бърза да провери...
Дали е само илюзия? ...

***
Дървото, което довчера
летя във висините,
сега е мост.
*** ...

Уловените мисли не чакат,
търсят пространство да литнат...
уловените мисли са влакът
и гарата, на която ще стигнат.
Пътуващи, търсещи, реещи ...