SHAKIRA - UNDERNEATH YOUR CLOTHES
You're a song
Written by the hands of God
Don't get me wrong cause
This might sound to you a bit odd ...

Топлината на твоите ръце
във нощите студени ме гали.
Очите ти в спомени разтапят се
и в сънищата губят очертания.
И вятърът ми шепне тихо думите, ...

Атлазени пантофки сваляй, принце -
препускай бос на щур адреналин,
а той из вените ти на талази
сърцето ще изпълва... По един
магичен начин те зарежда с лава, ...

Любима,
колко планини -
високи, остри и железни,
днес ме делят от двете бездни
на хубавите ти очи? ...

МОЦАРТ И ЗИМАТА
Разказ
Беше се излегнал на кръглото килимче пред камината, от която се носеше приятна топлина, изпълваща цялата стая, и доволно мъркаше, припомняйки си апетитните парчета пилешко от обяда. Едната му рижава лапа бе затиснала малкото стъклено топче, което обичаше да търкаля, когато се ...

Тъжна чаша вино...
тъжно послание,
любов,
мисъл,
смисъл... ...

Защо ли вече ме забрави?
Не съм за теб, по сълзите разбрах,
по устните, тъй тъжни и корави,
от дните, във които не живях!
Далечен съм, забравен и ненужен ...

Майчина люлка
С бузки галено подпряни
и ресници от синчец
спинкай - да растеш голяма,
рожбо мамина! С венец ...

той ще изкопае
от дъното на джобовете си
малко алено цвете
любимо измислено
и отново ще търси ...

Земетресение
и вчера,
и днес,
притеснение,
безкраен ...

4
След шестмесечно терзание
аз реших с негодувание
да си споделя със Летка
за „забежката” със Ветка. ...

Когато потъмняваше
небето,
приведена във къщи се
прибрах.
Огромна рана зееше ...

ЮНИ
Почти е мръкнало, но вкъщи все още не ми се прибира.
Стоя сред пчелина и припалвам от пухалката стара.
Дълго гледам как от небето звездите полека извират...
Закъсняла пчела промърмори, че на звезда ù прилича и мойта цигара. ...

Детство мое, конче запръхтяло,
тичащо без дъх из буйните поля,
птиче мое, бързо излетяло
от гнездото си със песен на уста,
цвете мое, плахо разцъфтяло ...

!!!! ПРЕДУПРЕЖДАВАМ!!! ДА НЕ СЕ ЧЕТЕ ОТ ХОРА СЪС СЛАБА ПСИХИКА ИЛИ ОТ НЕПЪЛНОЛЕТНИ ТАКИВА!!!
“Човешката душа е симбиоза между бялото и черното, те непрестанно са в противовес, като ту едната, ту другата страна взима надмощие. В моята мракът отдавна е победител. Тъмнината е пропила крехките стени на ...

За самотата
Замаяна и бледа, без посока
по пътя самотата ми върви.
Ухае на сълзи и малка водка
и в погледа ù слънцето кърви, ...

*
Само зеленина
и нито един цвят.
Дъждовна пролет.

О, любов, зов на красота,
оставям своята нищета
и щом дойде смъртта,
о, тя, страшната.
И превърна се на прах и пепел. ...

Нали помните разказа за свраката, която ми открадна пръстена? Да?! Ето… Сега ще се опитам да доразкажа тази история, поглеждайки я от по-веселата страна на нещата. Всъщност, това се стремя да правя почти винаги… Почти!
На гости съм у леля Катя и бай Илия. Близки приятели като мен се посрещат в кухня ...

ГАТАНКИ
***
Тя прилича на малинка,
но си има точки черни.
Ще я видиш там, в градинката – ...

Животът на пушачите приключи,
законът безпощаден ме уби.
Остава само да се включа
в екскурзия до рая, може би.
А в рая, в райската градина, ...

Здравейте! Отдавна чета сайта ви, но чак сега се реших да публикувам нещо свое, написано преди години. Не съм една от вас (поетеса, писателка и т.н.)
Просто искам мнение, критика... Ето го и него:
Той беше Ти
На днешния ден преди години бях там... Там, където никога не съм мислела, че ще бъда някога ...

Намираш причина да продължиш, край теб отново е светът, в който си себе си. Живееш, за да не нараниш най-вече сърцето си. Безиходицата, в която беше потънал, вече е далеч от теб. Ти беше паднал, а аз ти помогнах да видиш през мен. Гледайки слънцето, светлината отразяваща се в очите ти и сърцето ти, ...

ОЛТАРИ
“...аз паля свещи на свети Бедняк...”
РЮТБЬОФ /1225 – 1285/
Навярно в гъстата мъгла край мен
съм сбъркал пътя, оня път към храма, ...

Недейте вярва на мъжете!
Правят се пред вас на луди!
Стегне ли врата въжето,
търсят волни пеперуди!
Недейте вярва на мъжете! ...

Старецът с треперещи ръце погали жълтата ябълка и я сложи на масата, по лицето му нямаше и следа от яд или злоба. Както винаги, когато влезеше в дома си, смъкна сивия си каскет и го закачи встрани на облегалката на стола.
- Значи си решил вече, синко? - каза старецът, оправяйки с пръсти разпиляната ...

Сърцата наши са скачени съдове,
налееш в мойто мъка – ти тъжиш.
Каквото отдадеш, ти е присъда.
По моя мярка своето кроиш.
Във този свят законите физични ...