По тихи нощи будни стъпки
кръстосват моята душа…
От спомени, нахално-дръзки,
се ражда огнена мечта
и се стаява, там, от ляво… ...

Сега разбрах, че ти си само вятър!
Минор от неизвестна партитура!
Пиеса, изиграна във театър
без публика, сценарий, режисура...
Вода в поточе, търсеща морето! ...

Събличам кожата на ручей, преди да изтънея есенно,
преди нощта с лице от плазма да се обърне към земята.
Лисичи стъпки покрай мене заметоха небето в клечки.
Синигери – смълчани в страх – отмъкнаха набързо лятото.
Дими подпален куп със шума, в сланата утринна изплакнат, ...

Тя е жена за много любовници...
Но за един мъж.
Циганка, родена през май,
а кожата ù е по-бяла от съня на неналюбени ангели.
Идва точно час след залеза. ...

Ела...
Без теб студено е дори във зноя
и чувствата ми летаргично спят.
Затуй ела - взриви покоя
и звуци хиляди да зазвучат. ...

Спри да ме обичаш, моля те.
Хвърляй фаса и върви.
Безполезно е обичането ни,
ако вече не боли.
Някак си... съм станала от рано ...

Сбогуване
В тишината на лунния вятър,
във покоя на нощна тъга
твоите стъпки отекват нататък,
а пък мракът потръпва снага. ...

Вятърът в косите ми
и любовта в сърцето ми.
Блясъкът в очите ми
и радостта в душата ми.
Усмивката ти - топла, всеотдайна, ...

Напуснаха ме...
Напуснаха ме близки и познати,
оная, Черната, ги взе от мен.
Защо все още аз съм на земята,
без път, без обич, спомен заблуден. ...

Навънка студената буря бушува.
И глутница сякаш припява навън.
А тъмнината бездомна студува
и сякаш се моли за отдих и сън!
Навънка е пропаст, студена и страшна, ...

22.01.2012
Споменът за първата целувка,
споменът за първата милувка,
споменът връхлита във главата,
от годината изминала едната… ...

ЛЮБОВ И ОМРAЗА
Да те обичам или да те те мразя,
от теб какво ли да запазя???
Ако те обичам, ще боли...
А да те мразя, надали...! ...

Тъкмо когато си мислим, че вървим напред, правим най-много крачки назад.
Вървим и напредваме, точно когато не се сещаме, че се случва това.
Лесно се самозабравяме, трудно притихваме, бързо се стремим, бавно губим, силно желаем, трудно обичаме...
Задъхваме се.
Замръкваме... ...

Бледо утро. Пролет.
С надежда се ражда светът
с кафета, цигари и гримове.
Кажете какъв е цветът
на някога бледите димове? ...

Покажи ми
Покажи ми импулс,
или поне зачатък на усмивка.
Искам да усетя ускорения ти пулс,
сгушена в мен под меката завивка. ...

Дъхът ти е някъде върху рамото ми,
гърбът ми в тебе е допрян,
а ръцете ни са хванати.
И колко е часа – не знам.
Не искам да знам нито час, нито ден, ...

Земята ме роди камък - твърд и студен (мислех си). Когато вятърът и времето започнаха да ме оформят, разбрах, че нищо не е достатъчно твърдо или тежко, за да им устои. Когато слънцето достигна най-високата точка в небето, осъзнах, че нищо не е прекалено студено да устои на лъчите му. "Кой съм аз тог ...

Бъди добра,
бъди послушна,
ела при мен
и дай да те гушна.
Недей ме подминава, ...

dar4eto и Drago Pi4a...
Всичко тук си е о ред,
gerrycherry, Мая трие
коментари - уиски с лед...
* ...

Във вените искам да чувствам живота,
в нежния поглед на някой да плувам.
И сладките звуци... нота по нота
на нечия обич в мене да чувам.
Искам да виждат очите ми цветно ...

Една болчица от теб ми остана,
притулена дълбоко във сърцето,
дълбае дните ми - като стара рана,
когато яростен дъжд вали от небето.
И не зная как да я излекувам - ...

Не спешите жить...
не торопите время...
Николай Денисенко
Денят започва…
Като всеки ден. ...

Дали е сън
Притихнал дом. Прогнила, тъжна стряха
протяга криви пръсти зад дувара.
Мухи, къпини, троскот, птичи крясък
забъркват се в магическа отвара. ...

Пронизващ поглед.
Тишината
се чупи и забива в мен.
Ранена чайка с вик се мята
по пясъка, ...

И когато ти се върнеш,
няма да ме има тук.
И дори да ме потърсиш,
аз ще бъда с друг.
Това последното писмо е ...

"Животът ми не струва пукнат грош
без рамо, на което да поплача...
Животът - и от мащеха по-лош,
по-скъп и от сълзата на сираче.
По-скъп! - Нали си плащам като поп, ...

Noblesse oblige
Аз зидах оня свят!
Аз го строих!
Бях закъснял за камъка в темела,
но сянката си в кулите вградих ...

Аз не съм най-добрият от всички.
И дори най-добрите презрях.
Те се хвалеха мъжки – самички...
Аз до пета ракия мълчах.
Те след втората бяха Де Ниро ...

Водопад от вълнения
Водопад ще ме опръска с вълнения,
няма съмнения,
той ще ми подари по незабравим начин природна сила,
в красотата не съм се усъмнила, ...

Тихо пак на прага си стои
една сълза отронена, изплакана...
Душата женска днес скърби
за любовта си недочакана.
И няма никой, който да изтрие ...

Правоъгълно
Прав ъгъл под липата сключват моите прозорци -
цвят сух по стъклата сипят птички тънкобоси.
Липата моя дом прегръща, а моите прозорци
аромата свеж поглъщат на обилни порции. ...

"Бавно Земята изстива –
идва последният час!" –
казвали маите, Шива,
разни пророци... за нас?!
"Килва се в нищото, крета ...

Потърсих те сред пясъчните дюни,
а фарът-присмехулник ми намигна.
Онези, неизказаните думи,
звучаха още в мен като молитва.
Не те намерих, пясъка разпитвах – ...

Светът за мене е суров,
страдам от поредната несподелена любов.
Приятели искам да останем,
но ще мога ли да издържа,
от приятелски шеги ...

Тя, жената,
и дава майчина милувка,
а отвори ли ми тя вратата,
ме посреща винаги с целувка.
Майко свята, ...

РОДЪТ (Кратка хроника на един тракийски род) част четвърта
***
През 1906 година предстояло на малкия брат Михал да иде в казарма. Най-старите преселници от Ипчелий казвали за момъка, че много приличал на прадядо си Михал (Дели Михал) - бил му „одрал кожата“. А и по нрав момъкът напомнял на едновреме ...

- Ясемин, хайде, мамо, ставай!
Ясемин отвори очи и първото, което видя бе, вестника, закачен около дългия кабел на лампата. Този абажур я накара да се усмихне, защото бяха го направили двамата с дядо си. На прозорците нямаше пердета и цветните лъскави страници от списанията пропускаха оскъдна светли ...