Извърнах се,
сякаш прелест лучна връз душата –
да те погледна... и да не те забравя!
Олюлях се,
сякаш вятър лута се в тревата – ...

Dev Feat. The Cataracs - In The Dark
On my waist, through my hair.
Think about it when you touch me there
Close my eyes, here you are all alone dancing in the dark.
Tell me baby if it’s wrong to let my hands do what they want? ...

Ела при мен, Любов.
Вземи моето сърце
и го стопли с двете си ръце.
Сгрей го и леда разтопи,
а болката надалеч прогони. ...

Любовта е нещо сложно... също като направата на оригами. Дори твърде идеалистична с оглед на крайния резултат. Всеки елемент трябва да се напасне със съседния, за да се получи желания ефект. Да, никак не е лесно. Но кое истинско, и заслужаващо усилия, постижение е било лесно?!
В днешното консуматорс ...

Искам си моята майка! Как коя?! Ана Върбева се казва. Ти не си тя! Ох. Ужасно ме боли главата! Водят ме на Скенер, каквото и да значи това. Моята майка... Тя щеше да ме изпрати до училището, но в този момент говореше по телефона с баща ми. Този де. С който искала да се разведе в България, ама още не ...

ЕСЕНЕН ЛИСТ
Вижте, колко красив и многоцветен е есенният лист!
Може би са тайни знаци, колко много е преживял?
Набръчкан, поизсъхнал, но все си е жълто-златист,
макар и паднал, ни напомня, че не е остарял?! ...

Валентинка за поети
Поезийо! Ти слово си и сложи
началото на всичко в мен със Розата.
Поезия ли? Не! Бе напаст Божия!
Катран и мед със Космоса за доза. ...

Day 10: Memories - Ден десети: Спомени
[Best Friend] It's been 10 days
It shouldn't last this long
The doctors' mystified
Nothing's physically wrong... ...

Една звездна вечер в Океана
на Силвана
С облаци от залез Вятърът направи
към нощта предверие и през него сам
първите звезди да пръсне не забрави, ...

Свещта догаря. Птичи крясък
се гмурва с мислите в нощта.
Един бял лист, уви, прашасал.
Две чаши, не с ром... С тишина.
И няма болка. Просто мракът, ...

Спортистката Лиса
Тренировката завърши -
Лиса си отива.
И след нея всички гледат -
колко е красива! ...

Memento mori*
Gaudeamus igitur
iuvenes dum sumus…**
Когато се опиваме от музиката
на искрящото във чашите ни вино- ...

Сякаш тази нощ венча Земята –
прати ѝ оброчно пълнолуние…
С ветрове поиска ѝ ръката,
тях калеса като стари кумове.
Както обичаят повелява, ...

ИЗМАМНИ ФИРМИ И ТРАФИКЪТ НА ХОРА
Ние, българите, живущи в една от най-бедните страни на Европейския съюз, сме най-уязвими на измами, трафик на хора и бяло робство. Понеже много интелигентни българки и българи остават без работа, пък и някой работят за жълти стотинки при лоши условия на труд, решават ...

Любов! – до гроб ще те наричам,
че ти си дяволски красива.
В любов на друга ли се вричам –
ще виждам теб у всяка Дива.
И аз ще стана твоя спомен, ...

И падна мрак злокобно ням!
Мъгли обвиха синкавата нощ...
Гневът, безмилостно голям,
заби се в мене като нож...
В очите ми се впиваха чертите ...

Метла тя имаше в ръката
и можеше със нея да лети.
Макар че зъби нямаше в устата,
тя сбираше пак хорските очи.
Лицето ú не беше младо, ...

Когато силата потъне зад хоризонта на духа ти и реалността те измъчва - заспиваш. Затваряш очи за миг отмора и потъваш в съня... сънят, който те отвежда далеч от същата тази тягостна реалност, от която бягаш с всяко премигване, с всяка открадната илюзия...
Когато празнотата запълва деня ти, започваш ...

Ако можех да избирам,
щях да бъда риба
и да си играя с морските вълни.
Щях да плувам кротко в язовира
и да лудувам в планинските реки. ...

НАПРОЛЕТ
Зима. Студено. Небето беше покрито с големи сиви облаци, през които дневната светлина едва-едва си проправяше път. Бял пухкав сняг полетя към земята. Падаше бавно и безшумно, като прегръщаше всичко по пътя си: полето, къщите, хората. Вятърът, този зимен разбойник, се бе скатал някъде и снеж ...

Какво липсва на младите хора? Нищо... абсолютно нищо. Но дали това е положителна тенденция в нашето развитие или ни превръща в лежерни същества, неспособни да положат някакво усилие?
За съжаление, осъзнах, че принадлежа към едно общество, където огромна част от младежите са се превърнали в хора без ...

(посветено)
„... подарявам си душата...”
Стайо Гарноев
Душа ми подариха, ей така –
по случай, по усещане, по право. ...

1.
Имам нужди, нямам сили,
имам очи, а си служа с думи,
с думи, недостатъчно силни
сред силните шумове! ...

Село като село. Лехи с пипер и лук.
Баирите нагънати околовръст.
Коларски път, геран дълбок под клонест бук.
Мирише на сено и разорана пръст.
Събувам си обущата и крача бос. ...

На всички, които обичат изобразителното изкуство
Изкуството за теб е свято,
любов към него съхрани!
Хляб е насъщен за душата,
пред нас открива висини. ...

Все бързаш, тичаш - няма как,
с живота трябва да си в крак.
И мъчиш се с работа да преуспееш,
но все повече затъваш – кражби като не владееш.
Възпитан си добре, с университетско образование, ...

"Език мой,
враг мой !"
Езикът, който учехме като хлапета,
опорочен днес от "млади интелекти",
използват безогледно и не само в „нета” ...

Е, аз ще тръгвам, че ми стана тежко
и смятам някъде да си поплача,
каквото и да кажа, ще е грешка,
едва ли ще размекне в теб палача.
И няма смисъл чувствата да мерим, ...