Творчески напън
Путпрял съм с лакти кухата глава,
ут молива пол'вината изгризах.
Пък къту гледъм -
празен си й листа, ...

Моя земя
Щастлива съм, че на тази земя съм се родила.
Обичам слънцето горещо,
обичам равните поляни,
обичам небето синьо! ...

Какво вълнува ме, не зная!?
Навярно кой е пътят ми към рая.
Но аз не бързам - има време.
Животът иска още да си вземе.
Какво ще кажете за глагола “чукам”? ...

Здравей, безименна,
Пиша ти, забравих защо, не е важно. Намери ли луната? Тази нощ гледах звездите, видях твоите очи и две-три захвърлени усмивки - връщам ти ги! Опитах се да си спомня коя си, не те намерих! В душата днес вали ли (когато плачеш)? При мен е буря от настръхнали снежинки, пък нали е ля ...

Земята крие страшната си вест
и я споделя нощем,
разнася я до всеки – на адрес –
с подземната си поща.
Разчетохме ли този земетръс? ...

Наобратно(сти)
Денят превръща се във нощ,
а реките сменят си посока,
небето срутва се (Сизиф изгуби мощ)
и зацарува някаква Луна жестока. ...

Коя си ти?
Коя си ти? - Магия неизказана,
полуреалност, сън или фантазия?
Мистерия от древни времена
от жриците, съзряна сред звездите си ...

Моята любов към теб е БЕЗКРАЙНА!
Всички хубави слова няма да ми стигнат,
за да опиша любовта.
Но когато двама души се обичат,
всички думи губят своя смисъл. ...

Странно край мен някак вятърът плаче.
Стене със него поредният дъжд…
Мълнии святкат в душата по здрача…
Скри се небето така изведнъж...
Бие пирони край мен по кърмата ...

... когато нещо си отива,
когато нещо
смълчано бяга
и се отдалечава,
когато не можеш ...

Певецо, тъжна песен си запел
за поредния мутренски хотел
във Варна, във морската градина,
за похабената природа, за тъжната картина
на липсата на етика и ценности. ...

Нощем, вместо яке, той навлича уличната светлина.
Невзрян в суетата, сам в гранитната студенина
той крачи и безмълвно той проклина
продавачи, минувачи - който откъдето мине.
Нечут е неговият стон вековен ...

Недей да ме наказваш със мълчание.
Изгубвам се, когато пак мълчиш.
И всеки дъх за мене е страдание
и всеки миг във мене ти горчиш.
Гласът ти ми е нужен, за да мога ...

Дърво неподвижно
в света. от хаос
завладян.
От хилядолетия
пускам корени. ...

Една нощ в Пустинята- 2
някога в Сахара
Залязващата Светлина в Пустинята
пилее разточително лъчи,
но в тая вечер някак си подмината ...

Върви, народе възродени
Върви, народе възродени,
към светли бъднини върви!...
С години двайсет обучение
чистачка там се прероди! ...

За болката
И щом по пътя те настигне болка,
и тръгне с теб, и с времето расте,
и става от морето по-дълбока,
обсебва те, за да остане в теб, ...

Инияна
Тази история ми я разказа по телефона Камен, съвсем сбито и сдържано, докато довършваше обяда си, затова и аз ви я препредавам такава, каквато я чух, без никакви емоции.
" – В теб има повече женско, отколкото мъжко – започна Камен – затова ти по-добре разбираш жените от мен – не знам, сигурно ...

Привикнах да съм черната овца,
да оцелявам все напук и въпреки,
да сбирам в шепи чуждите сърца,
а да се пръска моето - отхвърлено.
Привикнах да живея на инат ...

С теб се знаем от деца –
от един и същи край сме; гледали сме в Пропастта.
От тогава до сега –
с теб сме преболяли много и различни патила.
Спомняме си стари случки – ...

***
И люляците се превърнаха във птици,
когато срещнах твоята усмивка,
а беше пролет, боцкаха карфици
от минали любови, с болезнена обвивка. ...

Зная накъде
те е вятър повеял...
Та нали наскоро едва
се ти завърна от там...
Бързо забравила си ...

Една изгубена русалка
нахлу във мисъл на моряк.
Докосна го на уж... „за малко“,
но в нея той намери бряг.
Нарече този бряг „Надежда“ ...

Усмивка бе последната ù дума,
сълза - последният ù жест.
От тогава срещи имах сума,
но нея помня я до днес!
*** ...

Било време, когато на власт царувал съветът на портата към живота. Хората се обръщали към него, само когато било наистина наложително. Той държал ключа към трите свята, но хората не знаели тази подробност. Те вярвали, че обръщайки се към него, могат да си решат проблемите, но не подозирали защо и ка ...

Предсловие
Anabell каза: "Ники, защо не напишеш едно есе "За добро или зло съм на 17". ОК, дано ти хареса. Естествено, писах го "от раз", типично за мен. Защо? Защото едно есе може винаги да се допълни, цяло завършено есе просто не съществува, така че в тези писания се съдържа основното за мен. Греш ...