На прага на новия живот.
На истинския път в началото стоиш...
Крачка време те дели да
поемеш отговорностите, които
по твоята пътека ще изкачат. ...

Сепвам се. Забравих, че се намирам в храма на Кумран. Човекът със синята лента все още стои до мен. Разговорът продължава. Питам:
- Какви са тези хора с три цвята ленти?
- В нашата Общност всички се учат. От най- малкото дете, до най- възрастния. Учат се как да се усъвършенствуват. Тези, които започ ...

Патронникът когато не тежи,
олекват безвъзвратно сетивата.
И все по- ниско гарванът кръжи,
усетил на живота празнотата.
Часът на истината е дошъл, ...

Искам да прошепна,
нежно да нашепна
думи две в тишината.
Искам да докосна,
нежно да погаля ...

" Еретик не е този, който изгаря на кладата,
а този, който я подпалва "
Уилям Шекспир
Раят някой друг го заслужава.
Аз горя във земния си ад. ...

Не е ми Пътят скриптиран.
Няма последна завеса.
Не е в калта си блокиран.
Няма такава пиеса.
Няма да видя артисти. ...

Eх, ето те - боса и гола,
малко премръзнала и малко несресана,
почти си прегърбена, но още си горда,
на раменете си с цяло човечество.
Поглеждаш намръщено, почти дяволито ...

В здрача над градчето слиза
бавно сънна тишина,
хълмовете идват близо
и стеснява се света...
Къщите, подобно птици ...

Rumour Has It
She, she ain't real.
She ain't gonna be able to love you like I will.
She is a stranger.
You and I have history. ...

През златния мерник на алчен скъперник
Държиш ли парите
в торбата с мечтите,
доброто не иска да влиза при тях.
Доброто е злато, ...

Моля те, кажи!
Кажи, кажи!
Кога ще бъдем само двама,
далеч от хора и лъжи?
Само кажи! Към Теб ще литна, ...

Ще те хвана... миг!
Лута се миг непокорен,
миг, неспиращ и бързащ.
Бърза, да не бъде догонен,
че догонен, не се изтърва. ...

Заглавието звучи като алтернативна версия на Благоевото творение "Що е социализъм и има ли той почва у нас". "Да, ама не !" Тук става дума за нещо наистина по-различно.
Всички масмедии и изявени мастити журналисти се надпреварваха (а някои продължават) да търсят сензацията в отсъствието на г-жа Плев ...

Ти по си силната – магията е в тебе...
в дълбоките очи, в които чезна!
Чаровнице, не съм летял над бездна,
ала това е моят звезден жребий!
Изгубих пътя си, остана зад гърба ми, ...

Святи и грешни, зрящи и незрящи,
подвластни на добро и зло,
танцуваме в шеметния ритъм
на вселенското житейско колело.
Достойни потомци на Ева и Адам, ...

Обещавам, любов...
ЩЕ ТЕ СРЕЩНА...
дали в залеза тъжен...
или в изгрева нов...
и след грешки... ...

Не можеш да я умъртвиш — ... така и не успя
да влезеш в храма на Душата ú — отсреща.
Да, вярно е, че ти отключи не една врата.
Не виждаш ли? — че всички правят грешки.
Знам, че бе почти допуснат до присъствието, ...

Уроци по сценично майсторство
............................................................
Грим
Какво не сме си казали за маските?
Те носят перманентно нечий грим: ...

Рисувам си озонов мъж,
лесно с него да дишам.
Дъждовете на него
искам все да приличат.
Да плисва внезапно ...

Само тъмнина.
Без звук, без цвят.
А после светлина.
Виждам целия свят.
Прекрасен е денят. ...

Изненадаха ме в офиса в петък, малко преди да ми свърши работното време. Точно допивах с наслада от предстоящия уикенд следобедното си дълго шварц кафе, когато шефът ме извика в кабинета си. Стори ми се необичайно да трябвам на началника Колев в такъв момент от работната седмица и леко се подразних, ...

"... нашата полиция ни пази"
Пази, пази, ама да не те полази!
Станахме архипелаг ГУЛАГ.
Почна не да пази, а да гази -
само Веско май че й е драг.

1
Не ми отиват ваш'те епитети
и с мен не се сравнявайте, лаици.
Далеко съм от мъртвите поети,
а вие сте с прехапани езици. ...

Романс край синьото езеро
Глава първа
Нели приседна на единствената пейка и се загледа в далечината. Хоризонтът беше спокоен и толкова далечен, че погледът се губеше някъде по средата. Небе и вода се смесваха в далечината. Къде свършваше езерото и къде започваше небето? Нямаше нито вълни, нито птици ...

Не се завърнах в бащината къща
и спомените бавно избледняха.
А и защо ли там да се завръщам?
Едва ли има даже вече стряха…
Не се завърнах – времето ме грабна ...