През златния мерник на алчен скъперник
Държиш ли парите
в торбата с мечтите,
доброто не иска да влиза при тях.
Доброто е злато, ...

Моля те, кажи!
Кажи, кажи!
Кога ще бъдем само двама,
далеч от хора и лъжи?
Само кажи! Към Теб ще литна, ...

Ще те хвана... миг!
Лута се миг непокорен,
миг, неспиращ и бързащ.
Бърза, да не бъде догонен,
че догонен, не се изтърва. ...

Заглавието звучи като алтернативна версия на Благоевото творение "Що е социализъм и има ли той почва у нас". "Да, ама не !" Тук става дума за нещо наистина по-различно.
Всички масмедии и изявени мастити журналисти се надпреварваха (а някои продължават) да търсят сензацията в отсъствието на г-жа Плев ...

Ти по си силната – магията е в тебе...
в дълбоките очи, в които чезна!
Чаровнице, не съм летял над бездна,
ала това е моят звезден жребий!
Изгубих пътя си, остана зад гърба ми, ...

Святи и грешни, зрящи и незрящи,
подвластни на добро и зло,
танцуваме в шеметния ритъм
на вселенското житейско колело.
Достойни потомци на Ева и Адам, ...

Обещавам, любов...
ЩЕ ТЕ СРЕЩНА...
дали в залеза тъжен...
или в изгрева нов...
и след грешки... ...

Не можеш да я умъртвиш — ... така и не успя
да влезеш в храма на Душата ú — отсреща.
Да, вярно е, че ти отключи не една врата.
Не виждаш ли? — че всички правят грешки.
Знам, че бе почти допуснат до присъствието, ...

Уроци по сценично майсторство
............................................................
Грим
Какво не сме си казали за маските?
Те носят перманентно нечий грим: ...

Рисувам си озонов мъж,
лесно с него да дишам.
Дъждовете на него
искам все да приличат.
Да плисва внезапно ...

Само тъмнина.
Без звук, без цвят.
А после светлина.
Виждам целия свят.
Прекрасен е денят. ...

Изненадаха ме в офиса в петък, малко преди да ми свърши работното време. Точно допивах с наслада от предстоящия уикенд следобедното си дълго шварц кафе, когато шефът ме извика в кабинета си. Стори ми се необичайно да трябвам на началника Колев в такъв момент от работната седмица и леко се подразних, ...

"... нашата полиция ни пази"
Пази, пази, ама да не те полази!
Станахме архипелаг ГУЛАГ.
Почна не да пази, а да гази -
само Веско май че й е драг.

1
Не ми отиват ваш'те епитети
и с мен не се сравнявайте, лаици.
Далеко съм от мъртвите поети,
а вие сте с прехапани езици. ...

Романс край синьото езеро
Глава първа
Нели приседна на единствената пейка и се загледа в далечината. Хоризонтът беше спокоен и толкова далечен, че погледът се губеше някъде по средата. Небе и вода се смесваха в далечината. Къде свършваше езерото и къде започваше небето? Нямаше нито вълни, нито птици ...

Не се завърнах в бащината къща
и спомените бавно избледняха.
А и защо ли там да се завръщам?
Едва ли има даже вече стряха…
Не се завърнах – времето ме грабна ...

Просто исках да ти кажа колко много те обичам
На Него
Обичам да ми пееш късно вечер,
когато даже улиците спят.
Обичам да се връщаш отдалече, ...

Обръщам се назад към прашните улици,
цигулари свирят тъжната песен въпросително.
Дали пътя ще намеря потънал в прахта,
или да очертая посоката трябва аз сам?
Чувам аз стъпките тъжни как ходят след мен, ...

Просякиня на любов
За капчица любов се моля,
сърцето ми за теб гори.
Да бъда вечно твоя
във радост и беди. ...

Кучката в двора прилайваше жаловито. Синджирът трепереше, опъваше нервите на животното, тънки като нишки на тетива. Луната надничаше през прозорците. Гредоредът пукаше, октавно, под мишите стъпчици. И когато старата двуцевка се закиска след бягащата сива гадина, таванът се превърна в азил, убежище з ...

Всеки спомен е една раздяла,
затова недей да помниш думи.
Любовта е винаги начало,
в този миг покълва помежду ни.
Толкова е просто. И невинно, ...

Вдъхновено от "Чиста проба" на Ники Комедвенска
Жената на четир'сет си е чиста проба,
в джоба си крие и земя, и море,
а сърцето ù неистово стене,
за луда обич зове. ...

ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО НА ЕДНА ДЪРЖАВА ОПРЕДЕЛЯ НЕЙНОТО ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ
Всичко е много просто. Има една поговорка „Кучето скача според тоягата“. Хората, живеещи в една страна, скачат според законовата уредба. Това, където го пишат разни научни работници и защитават дисертации за психологията на нар ...

Искам да обичам.
Но не знам как става
и кого да питам.
Искам си несподелените любовни трепети
и зачестените удари на сърцето. ...

Върнаха се птиците.
Югът долетя.
Надонесе всичките
гласове, цветя.
И от клон, надвесена, ...

След дъжд качулка
Я виж,
навъси се небето.
Ядоса се...
Започна да гърми. ...

Съдби
Пустинен вятър
умело жонглира
с миражите… в пясъчна буря.
Угаснал кратер ...

Ти можеш ли на Слънцето да кажеш
да грее днес за час или за два.
Или Луната да накараш
да свети даже през деня.
А можеш ли на Вятъра да заповядаш ...

ИЗБОР
Колко малко е нужно
да се усмихнеш,
вместо да си намръщен;
да се зарадваш, ...

БАБА И ВНУЧКА
Сгушили се на дивана
прегърнати и засмяни -
добрата ù баба Ана
и внучката малка Ани. ...

-----
Е, това е! Попяхме на сцена!
Но дуетът ни май не сполучи.
Любовта е архивно спасена
и под ключ - с досието ни скучно. ...

Когато часовникът отброява
секунди, минути, час след час...
Неосъзнато животът отминава,
като легенди, изгубени в Атлас.
Секунди - миг в забрава. ...

СЕНКИ
В следобеда на ноемврийски ден
внезапен конник пътя ми пресече,
нахлупил вместо шлем пробит леген,
в старинен рицарски костюм облечен. ...

(по песен на Patricia Kaas)
Последен блус, преди да стане утре,
преди смъртта да ми даде ръка
и есен тиха над дърветата да спусне
кафяво-златисто-червена коса. ...

Аз съм пепел по кожата. Тихи отломки -
рисувано малко умиране.
Навярно приличам на пръсти и болки,
които рушиш до заспиване.
Не чертая по спомени - вярвам на нощи, ...

Аз знаех,че ще дойде този тъмен ден
и ти ще си далеч от мен...
няма да виждам красивите ти очи,
няма да почуствам толината на тялото ти...
Студен си за мен сега, обрече живота ми ...

на жена ми
И защо ми е този животец - пропукана делва,
от която потича горчилка и есенна скръб,
а край нея съвсем неспокойно и горко се белва
твойто тяло, все още към мене обърнато с гръб. ...

Елина е едно
четиринадесет
годишно момиче
с очи като два
рубина, зъбки ...