Аз днес не съм достатъчна за никой,
защото част от мене липсва,
част от мен е чужда!
Аз днес не съм достатъчно красива,
защото цялата ми хубост се разкрива ...

Там под бялата бреза
спускам клони до реката,
тежка жажда да толя,
че е в пламъци душата...

МИШЛЕНЦЕ ЗАБРАВАНЧЕ
Мишо Мишлето,
вдигна поглед към небето
почна бързо да пресмята,
сякаш има елка във главата: ...

Омръзна ми от от блудкави, безсмислени слова!
Омръзна ми от обяснения, укори, лъжи!
Омръзна ми от чалга, силикон и фалшиви звезди!
Омръзна ми от есемеси, безумни формати и тъпи игри!
Омръзна ми! Стига вече! Спрете това! ...

Заобичвам те, въпреки всичките
страхове, че отдавна не чувствам
нито обич, нито пък птичките,
с чийто гларусен вик се събуждам.
Заобичвам те много уплашена, ...

Светулка
На моята дъщеричка
Сгушена в прегръдките на залеза,
огряваш всяко кътче в тъмнина.
До бяло нажежените ти нанизи ...

Реанимираме илюзията на живота
със страхове, романтика и алкохол.
Пренебрегваме се (твърде) отговорно.
На собствениците си - даваме контрол.
Втълпяват ни, че много сме щастливи. ...

Не си мисли, че с тоя тъмен поглед
ще ме уплашиш. Нямам страх от тъмно.
След няколко изпратени любови
привикнах да вирея преди съмнало.
И не мисли, че щом съм те залюбила, ...

Помислих, че си слънце, а ти бе
един прожектор само театрален.
Обърках те със моето небе,
а вместо дъжд, донесе само рани.
Не чакай да те аплодирам, днес ...

Повик
За теб аз цял живот мечтая!..
Очаквам да ме разбереш…
Без теб не знам какво да правя!?
О, моля те при мен да спреш! ...

Пейката не може да си говори –
вместо нея ще разкажа аз:
беше есен, краят на октомври,
някакъв вечерен тъжен час.
Сепна я гальовен шепот. Стъпки. ...

Добро утро,Живот
От звънящи часовници сутрин
се събужда притихнал градът.
И със болка и малко наужким
се събужда по тъмно светът. ...

Чичо доктор
Разплакани очички,
кървави нослета...
Приличат си те всички
в ред пред кабинета. ...

В приказките любвта е вечна,
любовта е сладка и рядко боли.
В живота любовта е кратка
доста често трудна, с куп пролети сълзи.
В приказките любовта е красива ...

Ний не сме роби във окови!
Ний не сме във ада нови!
Вече го видяхме и сме силни,
пред вас сме ний безмилни.
С лъвските сърца крещиме, ...

Д о тук
Животът ми се стече интересно.
Не съвсем по план,
Но плановете бяха като песен,
изпявана във дните ми от мен. ...

Като сестра
Приятелка голяма беше ми ти
за миг не ме остави
да тъна в сълзи.
Там нейде в тъмнината ...

Потрошена броня, наранена без причина,
аз трохите си роня с ярост фина.
Ах, ти, всемогъщ свят, скроен от скорошна слана,
прегракна вече моят глас, потопи се в тъмнина.
Изгря слънцето над моята смърт, ...

Пролетта бе онзи опияняващ сезон, който предизвикваше всеки един от природните елементи да се раздвижи с цялата си мощ и да върне живота там, където зимата така безпощадно се опитваше да го погребе. Точно Папаз дере бе мястото, което не само изпитваше мощта на всяка една стихия, но се прераждаше тол ...

През турско,
на колове главите ни
набучваха
и бесеха ни без пощада…
* ...

Очите ми са пеперудени крила,
издраскани и разпилени от дъжда.
Рисуват стъпки и счупени стъкла,
вкопчени в последния ден на есента.
А споменът ще ги преследва като сянка - ...

За по-точно описание от „най-хубавото нещо” наистина не мога да се сетя. Точно така те чувствам аз! И ако всичко, което преживях, беше цената на това да те срещна, бих го преживяла още хиляди пъти, за да можеш да ми се случиш още веднъж и още веднъж, и още веднъж... Дори и никога да не бъда с теб, т ...

Влюбвам се все в неподходящи мъже.
Доизмислям ги като герои.
После ме дърпат с ужасно въже
всички фантазии мои.
Все ги харесвам такива едни ...

Оо, Боже, искам този мъж...
Искам го! За себе си го искам само!
Дръж юздите ми, по-здраво дръж,
че току-виж и съм на неговото рамо...
Знаеш, по веднъж греша. ...

Моторите не са това, което бяха,
ръмжи смъртта,
предсмъртните думи като ехо
в мен кънтяха -
зла съдба...

Не искам да живея в тъмнина.
Не мога да стоя на тъмно.
Навред е само мрак и пустота,
а тъй обичам светлината...
Душата ми е стон и вик, ...

Част: 2 Димът на големия град опушва съзнанието ми, а неспирният шум разкъсва
мислите ми. Има нещо нередно, нещо объркано в основата си, заради което всичко е
изградено някак накриво, грешно... Не бива да се чувстваме толкова изгубени и
малки. Не бива да е така, както е... Иска ми се да избягам и ся ...

Всяка сутрин край морето
чакам твоя нежен бриз,
да ме погали там, където
пламва огън, а след него стих.
Всяко пладне край морето ...

Една златиста обич есенно се листи.
Без думи, в слънчев ден, тихичко покълнва.
От мъжките очи, аз зная, ти е писнало...
От твойте, върху мен, денят ми е изпълнен.
Отлитнаха далеко бурните ми страсти. ...

Нима животът свършва изведнъж,
като хипноза
под ласката на декемврийски дъжд,
с две тъжни рози.
Смъртта е безпощаден сценарист. ...

Аз съм с тебе, Живот, и ти с мене,
и поделяме кървав комат –
Теб ти писва от хорското бреме,
а на мене – от този див свят…
Не вини ме, Живот, не упреквай, ...