П Р И Я Т Е Л К А
на Мариана
Ти си до мене в мигове трудни, когато душата вие от болка.
Сънят отлетял е, а стрелките мудно отчитат всяка обиколка.
Намираш точните думи, с които сърцето превързваш грижливо. ...

Сякаш някога съм те сънувала.
И сякаш бил си само сън.
Наяве бях ли в тебе влюбена?
И бях ли с теб... или не съм?
И късно ли съм се събудила? ...

Белег от златен куршум
Сърцето отново е с белег,
одраска го златен куршум.
То тъкмо се бе съживило,
когато се чу страшен гръм. ...

Хей, момичета, добре го запомнете,
красиви сте и без тоновете грим,
няма никого чак толкова да впечатлите,
като маскирани сте се като смешен мим.
Изрусени и празни са ви главите, ...

Стоя, изправен под звездите,
в кристална нощ, безлунна, тиха
и гледам своята душа в очите,
а мислите в главата ми не стихват.
Защо? Кога? И как? ...

Творците, казват, са чувствителни души?!
Сред тях поетите са най-добри!
И пишат в своите творби
за честност, справедливост и мечти…
Извайват те изтънчените си слова ...

ИЗНЕНАДА
Реши веднъж съпруга една
да изненада приятно съпруга си.
Гардероб купи и го сглоби веднага.
И зачака съпруга да се върне във къщи. ...

Щрихи от Живота
1.
На просякиня дадох пари...
обясни ми с маниер на чиновник,
по-малко от петарка не взема дори, ...

(посветено)
За това, че ми върна усмивката,
за това, че се чувствам щастлива,
за това, че искрите в очите ти
правят топка в стомаха ми свита, ...

През болката на трънени огради
промушва се сънят ми на разсъмване.
И тези будни нощи ме изгарят,
но пак те търся от зори до мръкване.
В живота си съм вплела твои мисли. ...

Далече си –
накрая на Света,
но те откривам
в капчицата топъл дъжд,
в пробягващия бегъл лъч, ...

Жълтее хартията и ме стиска за гърлото...
Премина животът ми, хапан от вятъра...
Само и единствено в думите търся го,
света си осмислям и бягам от пясъка.
Зачевам на крилете си очарование ...

Преди да си вкусил страха,
на ръба се събуждаш без време,
прелиташ гори, езера,
морета, океани големи.
Преди от страха да си пил, ...

И аз подхранвах нечии илюзии,
посяти в празнините на самотност.
А после извенъж си тръгвах грубо,
без жал разтърсвах нечии животи.
И аз отлагах най-безцеремонно ...

ПРЕСЪХНАНЛА РОЗА
Чувствам се самотна
като пресъхнала роза,
като изгубено цвете в полето,
жадувам за обич, ...

Чужда стая.
И чуждо легло.
Аз заспивам
на твоето рамо.
Капки нежност ...

на моята Мънки
МАЙМУНКА
Правя ú закуска,
за обяд - салата руска...
За вечеря със банани ...

1971 година след Христа
Снегът бе престанал да вали от няколко дена. Дори слънцето се опитваше да пробие поизтънялата сива облачна пелена, която се носеше на юг, към Белите планини. Въздухът бе студен, а снегът скърцаше под ботушите на мъжете от персонала, които разчистваха алеите с големи гребла. О ...

Когато страхът е отрязан
и съвестта не боли,
а споменът превързва раните
със бинта на здрави мечти...
Когато прохожда желанието ...

сплетени
в кротка молитва
край реката върбите
за огъня тих
на звездите ...

В наше село - панаир...
бабаджанковци момчета
спретнали голям турнир
по надхвърляне с кюфтета...
Всеки мята като луд, ...

ПЪТЕЧКА
Човек върви по своята пътечка.
Току виж - стигнал кръстопът.
В дясно свил - може да го срещне мечка,
в ляво - вълци да го обкръжат. ...

Там съм, там горя,
от ядрото на земята аз крещя.
Раздиран съм от болка,
изстискан, свит на ролка,
пресъхнал без живот, ...

Вятърът на ухо ти шепти,
изрича вълшебни слова.
Гали те със своите шепи
и ти загатва за дума една.
Не вятърът ти нашепна, ...

Целувай свойта мъничка звездичка.
Студена съм и все недоцелувана...
Не чакай аз да заблестя самичка -
налей ми блясък и кажи, че съм жадувана.
За теб изгрях за пръв път в юлска вечер, ...

СЮРРЕАЛИСТИЧНО
В приглушената
меланхоличност
на среднощна
сънна тишина ...

Самотен вятър
премрежени сълзи реди.
Изтляла обич.

Насън зовях аз нещо,
сещам се от спомен блед,
че изведнъж ми става тъй горещо,
а после ме сковава лед...
Ала що сънувам - аз не помня, ...

Огледало 2
1.Читателю, ето това продължение -
Написано с вдъхновение
за отношение
и преклонение! ...

Трима сме, Господи, - аз, ти и Времето.
Влачим хомота, вървим и мълчим.
Ти - с постоянство, аз - с нетърпение,
то между нас като облаче дим...
На Времето никак за нас не му пука - ...

Времето изтича бързо
чрез нашето дихание,
в любовни чувства
и дни на мъдрост.

[Chorus: Andrea Martin]
I only fuck wit'chu, on two occasions
When I'm drunk, when I'm high
I would be broke, if I would be wit'chu
That is why it's fo' one night ...

С отворени очи е по-тъмно.
В мечтите си от думи не кървях.
В свят на псевдоистинната мъдрост
е все тъй хладно. Аз ще си вървя.
Всяко безпокойство е безумно. ...

За картините и рамките
... не, че разбирам,
но рамките някак ми действат
ограничаващо.
Поне на мен. ...

Първото нещо, което изпита, когато отвори очи и се огледа, беше негодувание. Опита се да анализира състоянието си съобразно заобикалящата го крайно потискаща гледка, но изводът, до който стигна, бе толкова абсурден, че заряза тая работа. Вместо това се отдаде на справедлив гняв.
Що за болница беше т ...

Те мислят, че не мога,
но аз ще им покажа
какво значи да разбираш Бога!
Моите цели и мечти
никой не ще може да ...

66-и СОНЕТ
„През дрипите прозира всеки грях,
а мантии и шуби скриват всичко."
У. Шекспир
Виж ти! Стартира в Интернет ...

Дописвах всеки стих (от безобразие),
опитвайки очите да намеря.
Но търсих ги, изгубена във мрака,
а не гореше светлина в тунела...
И обещанията празни, безполезни, ...