Беше хубаво хладно начало.
Свежестта на утрото
поразбута заспалото човече в мен.
Със затворени очи.
Стоя. ...

Целувам те с усмивка обичлива...
И паля старата камина
с огън от Мечта...
Тъгата ми с тъгата ти се слива...
И топля твоята застинала ...

Аз съм само
лист хартия...
Ще излетя,
ще изгоря,
ще изтлея... ...

Разкъсана, разбита на парченца
по вятъра пилея се сега.
Намират ме различни непознати,
събират ме, но само за нощта.
И после ме оставят да се рея ...

Той беше обикновен човек като всички останали. Не беше по-различен и не се обличаше по-различно, нито пък беше някакъв престъпник, преследван от закона. Не мисля, че е нужно да знаете името му. То няма значение за никого от вас, нито пък ще ви помогне да го опознаете. Името е без значение, защото аз ...

Изчезналите безвъзвратно свети думи
заместени са
от ръмженето на зимата.
В безмълвни жертви
на прищявките на времето ...

Защо сърцето все избира,
това, от което ще го заболи?
Това, което ще го събере
и после пак ще го унищожи.
Разумът - той отново глас в пустиня, ...

Чува се писък на заблудени души,
виждат се сенки и тъмни мъгли.
Тяло мъртво в гроб студен лежи,
тяло на момиче с неосъществени мечти.
Духът му самотен стои ...

Аз зная, че просто няма да те върна,
Но нямам и силите да стисна със зъби и да си тръгна!
Остави ме, когато имах най-голяма нужда от подкрепа.
Оставих те, с мислите си бях заета…
Спомняш ли си хубавото лято - най-хубавото беше то! ...

Есента ще роди
Какво ще роди есента?
Може би нова планета
или черната дупка, която я чака…
Кехлибарена гроздова сладост ...

Водка си, с натурален сок,
опияняваш ме бавно...
спираш дъха ми във мислен гълток
и ожаднявам, до гладно...
Водка си, пареща вдън ...

Изборът на птицата
Ранена птица на балкона падна,
разперила единствено крило,
та с него пред съдбата кръвожадна
запърха, завъртя се в колело. ...

В лилавия космос ела...
със теб да потърсим утеха,
отвъд звездите сега...
се леят лилави морета!
Ти ангел си на любовта, ...

Стоя замислен във нощта
с поглед празен към звездите.
Мисля отново за любовта,
останала вече в мечтите...
Споменът за дъха ти сладък ...

Нощ, изпълнена с прекрасни моменти,
щастие и радост предлага тя.
Не искам да се събуждам - краят
на съня е раздяла с теб, любима.
Искам да заспя и да не се събудя, а ...

Представям ви една "Обикновена рисунка", която снощи извадих от страниците на черния тефтер...
Надявам се да ви хареса!
Б.

Ти знай, обич моя,
че аз ще те обичам вечно.
Дори не и твоя,
аз ще бъда с тебе непременно.
Обич моя, липсваш ми, ...

Помниш ли, как някога те молех
пак да ми разкажеш за живота.
Тази вечер влизам в друга роля.
Иска ми се аз да ти говоря.
Дълго боледувах тишината, ...

Не съм от тия, дето коленичат
в името на утрешния ден.
Аз комплиментите не ги обичам,
не искам да ги правят и на мен.
Сълзите често бликат от очите, ...

* * *
Допито вино.
Слънце в нечии очи.
Здравей във нощта.

Когато дните намаляват,
когато всичко е лъжа,
когато времето е наше,
а всъщност знаем, че не е...
Когато времето изтича, ...

Това струва си борбата,
заслужава болката и самотата.
За това си струва да се боря,
заслужава си със теб да споря!
Може и да плача пак накрая, ...

Всяка вечер заспивам с вселенския гнет,
придошъл нежелан осторожно;
и заспивам, четейки окъсан памфлет.
И е болно, и толкова сложно.
И сама се боя, ...

Не искам да се сбогуваме. Мразя.
Нека по-скоро това да отмине.
Ще се чуваме, да - по празници.
Ще оредяват те с всяка година.
Ще си пишем писма, да разкажем ...

Очите ми червени са от плач.
Сърцето ми – раздрано от раздялата.
Ти стана мой палач
и заменихме любовта с раздялата.
Без теб душата ми до дъно се изчерпа, ...

/на Васил Р./
На пейката, до паметника, там,
небрежно пушат своите цигари,
горди като палози в талян,
старите созополски рибари. ...

Знаеш ли как дълго те търсих, мислих и чаках,
как наричах вечер Луната с красивото ти име
и пазех за теб най-силните чувства и думи,
за да бъде всяко наше усещане незабравимо.
Как очите ми самотни потъваха в тъмнината ...

Днес калинката Минка имаше Рожден ден. От ранни зори тя се разшета, за да се подготви за партито си, на което бяха поканени всички с изключение на торния бръмбар, защото обичаше да разказва мръсни вицове. Измете пода с метла от стъбла на метличина, избърса праха навсякъде и се зае с готвенето. Като ...

Кукла с червило
Купи ми мама кукла.
Със къдрици и синя
рокля на цветя.
Очички има тя ...

Три пъти го напуска и три пъти се връща при него. Родителите й бяха минали през всички възможни състояния на изнервеност, понастоящем баща й не й говореше изобщо, а майка й не спираше да плаче. Приятелките я гледаха странно, дори най-близката, която й беше като сестра беше охладняла към нея, защото ...

69 или задна прашка?
За позата и прозата
- Какво правихте днес, момичета?
Въпросът е невинен, но зададен точно навреме. Неделя привечер е и с приятелките ми сме на традиционния „Манхатън” в Графити.
- Не питай, цял ден бях в поза 69 между печката и мивката –изоквам. ...

Разбих и тази глупава илюзия.
Тежеше ми.
Навсякъде я влачех.
Огромна беше,
пълна с куртоазия. ...

"Приятел в нужда се познава,
но где да се найде тогава?"
Да, има с такава нагласа,
че предаността им личи,
кога ги поканиш на маса ...