Стига! Ни молба, ни сълзи в очите.
Няма да хуля съдбата си. Не!
Даже отново да бликнат сълзите,
аз ще ги спра, ще ги скрия.
Зла съдба от живота ме измами. ...

Можем ли да заповядваме на сърцето си? Аз не мога! Това не го умея, а колко много исках да имам тази способност. Да захвърлям чувствата ей така, да забравям бързо болката и да бягам, когато не си заслужава. Да обичам когото трябва и да не очаквам прекалено много от всеки до мен.
Можем ли да заповядв ...

Отвъден шепот.
Малко грим,
сълза, обвита в нежност.
Птицата излетяла.
Невярващ, вървя по своя път. ...

Кой е казал, че нещата не търпят трансформации във времето? Нали всички помним крилатата следдемократична фраза „Гласувай с отвращение“. Е, посттоталитарните времена поостаряха с четири петилетки, а този призив се трансформира във времето и пространството, придобивайки нов вид на днешните избори две ...

Ама че беда голяма!
Митко предни зъбки няма.
Сигурно, дорде е спал,
някой му ги е окрал!?
Срам го е да се засмее, ...

Когато мъж ми каже, че съм ангел
Когато мъж ми каже:„Ти си ангел!“
във мен запява екзотична птица.
Сърце притискам силно (да не падна!),
лицето ми пламти, умът се пита: ...

Изригване
Животът е тежък и кратък,
превъща се в дим от комина.
Изнизват се дни без остатък
на гаснеща стара камина. ...

"Всеки е друг и никой не е самият себе си"
Мартин Хайдегер
Всеки ден в объркания свят, в който живеем, се сблъскваме с десетки въпроси без отговори. Всички сме герои в един своеобразен театър, на всекиму е отредена различна роля, но всъщност всички сме еднакви – търсим отговори на въпросите, които н ...

Сега е времето да обичаш
Когато истинска любов в сърцето е горяла
и със сбогом тръгнеш си... дори накрай света,
в самота облечен, винаги ще носиш
искрица малка - спомена за любовта! ...

Аз някога живеех като птица.
Небето беше дом, а през нощта
във моите конопени зеници
се раждаше и беше любовта.
И някога бях силна като буря, ...

Младостта продължава...
Вече си прехвърлила психологическата граница от 30 години. До вчера беше девойка, а вече си млада жена. Качила си някое килце, появил се е някой и друг бял косъм, някоя малка бръчица. Но какво от това, щом се чувстваш млада. И щом момчетата и мъжете все още се обръщат след те ...

Мишките отлитат на юг
„Българийо, за тебе те умряха...”
Иван Вазов, „Новото гробище над Сливница” 1885г.
Граби мотиките, народе, има още да се копае надолу...
Признавам си, във вчерашния ден за размисъл някак не успях да размисля. Сега пък умувам какъв ще да е тоя съвпадък точно на днешната дата да ...

Аз и ти
Аз нежност съм.
А ти - погубваща се страст.
Харесват те.
Дори те благославят. ...

Пясъчни кули
Той редеше в пясъчен часовник
прашинките на свойте дни.
Безпогрешно да отмерват всичко,
което го убива и руши. ...

аз съм вятърът който гали лицето ти
аз съм дъждът който мокри косите ти
аз съм пламъкът който изгаря сърцето ти
аз съм тоз който усилва тъгата в душата ти
аз съм въздишка обречена на неизбежна раздяла ...

24. Присъдата
Вече два часа прокурор Каменов четеше обвинителната си реч. Цялата зала с нетърпения очакваше края ù, за да чуе какво наказание ще поиска Обвинението за такива тежки престъпления. Точно в 13 часа съдия Мария Петрова удари с чукчето и обяви прекъсване до 16 часа. И напусна тържествено з ...

„Скъпо дневниче, днес…”, „скъпо дневниче” ли, кви ги пиша и аз, може ли да бъде по-гейско?” – последва дълбока въздишка, след което Виктор се просна на дивана и сложи ръце под тила си. Загледа се в тавана и се замисли:
- Ама и аз почнах като тъпите американци на психолог да ходя. Да се е*а в глупака ...

( Посветен на дъщеря ми)
-А бре, Петре! Ке се спънеш, па ке се пребиеш, бе! – смееше се весело Недка. Драго ù беше да го гледа как уж върви напред, а пък цял се е извърнал назад към нея. Тя седеше на малката скамейка отпред до вратата. С една ръка засеняше очите си от слънцето, а с другата неволно п ...

НА НЕГО
Очите ти са толкова красиви,
виж, не мога да опиша с рими.
Усмивката ти моята усмивка връща,
тя Ада в Рай превръща! ...

Постоянното говорене не винаги е комуникация
(Есе)
Обичам да говоря, колкото и мразя. Обичам тишината, колкото обожавам шума.
Пристигам в училище рано сутрин, когато само изгряващото слънце ми прави компания в класната стая. Това е най-хубавото време от деня, но за съжаление е прекалено кратко.
Отва ...

Дом за души...
безрадостно, в края на бялото, реят се погледи кротки,
угаснали, сякаш забравено, времето крета с бастуни
и нямат тела тук душите отдавна изгубени, немощно
в пръстите старчески залък трепери от хляба Господен ...

Ученичка съм и аз
и уча вече в трети клас,
с английския се справям,
песнички си съчинявам.
Уча, пиша - всичко в срок, ...

Живеем в свят, изпълнен с тъга.
Свят, пълен с корупция, убийства.
Как искам с нещичко да допринеса,
да има мир в моята родина.
Безсилна съм, това го знам! ...

Беше мрачен февруарски ден. Навън нямаше никой освен едно малко, слабо дете. То беше сгушило ръчички към тялото си и плачеше. Момиченцето се казваше Луси. Луси бе дошла в големия град от едно селце и двамата с баща си живееха сами. Тя бе изгубила майка си още на пет години. Всеки ден след жестоката ...

Ако любов няма,
светът ще е безкрайно пуст.
Ако любов няма,
като слепци невиждащи ще бъдем ние.
Ако любов няма ...

Ако преди две години някой ми беше казал, бих го нарекла луд. Всъщност дори не бих му отговорила – толкова нелепо би ми прозвучало. И как не? Нали се сещаш за онези хора, които толкова разпалено ти обясняват нещо, че нямаш сила да им покажеш колко е несъстоятелно и просто се усмихваш на тяхното леко ...

Аз съм Ярка Светлина
и Чудна, Приказна Любов,
аз съм Нежна Красота
и Порив чист и Нов!
Звездите в мене се оглеждат ...

С бяла шапка и балтон,
стъпва тежко чичо Слон
на разходка във гората,
по пътечката позната.
Срещу него отдалече ...

на Тати
ТАТКО
Татко ми е пръв герой!
Толкова добър е той.
За сладолед парички дава, ...

Неизвестното
Моята порода е Човешка!
Мисля за човека и делата му!
Пука ми за тялото,
астрала и душата му! ...

Сънувах...
сън ...
беше толкова истински...
и протегнах ръце..

* * *
"Животът продължаваше да хвали,
над всичките търговци да крещи:
" Купете си от мойте идеали,
купете си от моите мечти! "" ...

ДВЕ РИБИ И ПЕТ ХЛЯБА ЗА 5 000 ДУШИ
Това е възможно, ако притчата за Исус Христос се разтълкува по друг начин.
Ако се разглежда този текст като план на град за 5 000 жители, то неговата площ по квадратурата на кръга е 50 кв.км. Тази цифра се получава, ако се приеме, че радиусът на първия пръстен е Р ...

С лъчите си слънцето изток кълве
и с радост го срещат човек и животно.
В гнездата си птички се будят по две,
но аз във кревата - самотна.
То вади от мрака любими лица, ...

Нарисувай ми песен, художнико,
нежна песен от звездни акорди.
Пренеси песента от триножника
на крилете на птиците волни.
Нарисувай ми пролет усмихната ...

Небето е облякло сивата си шуба
като някой старец облачен и дългобрад
и само нашите уши дочуват
тишината в улиците на града.
Есента подостря кривата си брадва, ...

Тя го обсеби от първия миг, в който я зърна.
Ако беше малко по-голям, сигурно щеше да се досети, че става дума за така наречената "любов от пръв поглед". Но тогава още не знаеше нищо за любовта. Тя просто му се стовари изневиделица и го свари съвършено неподготвен.
Това, че момичето беше от неговия ...