Contemporary authors work: literature, music, art etc.
386K results
4 a.m.
🇧🇬
4 a.m. упорито твърдеше електронният часовник на нощното ми шкафче.
„Луд умора няма”, усмихнах се.
Дали се сетих за това, защото някой би ме помислил за луда, щом стоя по това време на терасата, без особена цел, просто взирайки се в мастилено-синьото небе? Или просто бях толкова лудо влюбена, че не ...
Босичко, стъпило в пясък-жарава,
на петички завърта се Лятото,
бризът разрошен е, устни издува
към рокли - закачка за фотото.
Дъга седемцветна разпуска коси ...
Срещнати погледи, замиране, хлад.
Усещане, близост - любовният глад.
Застинали крачки - без път назад.
Безразличие вчера – днес пък обрат.
Целувка единствена. Стон от екстаз. ...
Запътих се към моргата. Това бе единственото място, на което се чувствах напълно спокоен и необезпокояван от нищо. Трябваше ми време да помисля.
"Докато ти, всепризнатият хирург, се нагласяш да възстановиш себе си, там горе, на масата, един живот се бори.''
Вътрешният глас ме изяждаше. Трябваше да с ...
Всичко е такова, каквото е, но нищо не е такова, каквото изглежда
🇧🇬
Събудих се, направих си горещо кафе и седнах на масичката с вестника, когато внезапно се позвъня на вратата. Не очаквах никого, за това бях малко изненадан. Отворих вратата, а пред мен стоеше мъж със загоряло от слънцето лице, който набързо ми изтърси, че за мен има пратка от анонимен адресант. Връч ...
прегърни ме и танцувай с мен,
единствено сърцето ти да бие,
да бъдеш топъл, нежен, запленен,
да бъда твоето омайно биле.
прегърни ме, в мене потъни, ...
Ще ви разкажа една история! С годините е малко избледняла, но силните моменти ще останат в съзнанието ми, докато съм жива.
Месец декември е. Зимата на 1982 година бе тежка. Толкова сняг не бе валял повече от 40 години (разказват по-старите хора). Малка къща в центъра на селото бе затрупана в преспи ...
Петъчната нощ се промъкна като закъснял пътник и се настани край припламващата камина. Разположи се удобно в мекия фотьойл и потъна в среднощно очакване. В тези приказни часове, когато тялото заспива, повалено от умората на отминалия ден, душата се събужда за среща с вълшебството ...
Тържествен акор ...
Замислям се върху думите на Исус. Нима ние, в нашето сиво ежедневие забързани за някъде, не забравихме що е хуманност? Кой ще ти мисли за нея? Вървим все напред и не знаем защо бързаме. Накрая какво? Все тази сивота. Не изпитваме никаква нежност и състрадание. Все този унес, без да виждаме около себ ...
Не е виновна есента и нито времето,
че вече не дочувам вятъра в сърцето.
Захлопнах дверите, прозорците и всичко,
което беше в мен до пропаст зейнало.
Измазах и пролуките, та да не би ...
Пилееш ме, от тебе аз изтичам...
Не, вятър си! А аз - глухарче бедно.
Шептейки тъжно, с тебе се сбогувам
и зная, че ме имаш за последно.
Изгуби ме, като игла в сеното... ...
Тръгваш внезапно... Няма те.
Само разпилян цигарен дим.
Ще те видя ли?
Появяваш се... За кратко пак.
Измъчваш ме. Нека, защото - мой ли си - ще те забравя. ...
Небесните войни понякога също играят хазарт.
Тогава и аз съм спокоен – че душата ми няма да спи на тротоара.
Постилам пред себе си поне по един булевард –
и тръгвам с усмивка. Натам, накъдето не трябва.
Описват по спомени някои от небесните зими – ...
В гардероба, дето остана в Родината,
до роклята, за която нямаше място в багажа,
да окачиш не можеш болните си роднини.
Грамажът малко е на нафталина,
а гузната ти съвест е за трима. ...
Вървиме с тебе двама по пътеката, наречена живот,
но време сякаш няма ни за ласка, нито за прегръдка,
нито за любовен зов.
О, време, тъй преходно и безпощадно,
окичило ни с робския хомот, ...
Къде е гордостта на една жена? Как раздаваме сълзите си като хляб за бедните, а колко ни боли. Може би само ние си знаем колко се крием зад нашите дрехи, обувки и как крадат от нас и вкусът, и стилът; иззеха ни дори и модата да бъдем слаби. Това си беше наша тайна, понякога просто страдаме, че остав ...
Ще те накарам да ме обичаш,
в тялото ми отново да се вричаш
и името ми през гърло раздрано да изричаш.
Може пак така да ме наричаш
и клетвите си в любовта да отричаш, ...