91 АЗ ЧАКАМ
Аз те чакам и не зная
ти дали при мен ще спреш…
Искам да те разгадая!...
Чакам знак да ми дадеш! ...

Разхождах се безцелно из полето,
без път вървях, по мократа трева.
Навъсено над мене бе небето,
макар че вече беше спрял дъжда.
Вървях и вдишвах въздуха пречистен, ...

Посвещавам
на българския историк –
Божидар Димитров.
Дали историята,
тази жалка блудница, ...

Сърцето ми е жива клада,
изгарящо във огън див,
душата ми - разгаряща жарава,
думите минават, но споменът е жив.
Думите, с които ме убиваш ден след ден, ...

Аз вярвам, че си там,
вярвам, че те има,
но, моля те, дай ми нужната сила!
Направи ме веднъж истински щастлива,
нека в душата не идва поредната зима. ...

Нощем, когато не мога да заспя,
пак си в мислите ми,
пак усещам аромата ти,
пак ехтят последните ти думи...
Уморена от всичко, тъй загубена в нищото, ...

МИГ-НЕЖНОСТ
“Ще бъдем два листа отронени...”
Драгомир Димитров - „Фамилия Тоника”
Сънувах ли късната есен?
В очите ни – слезе небето... ...

По пътя, който водеше към теб
погазих всички праведни закони.
Откраднах дръзко мъжкия ти ден
и спомените станаха икони.
Излъгах, за да скрия любовта, ...

посветено*
Приличаш на капан за пеперуди,
a твърдата ти гордост е ранима.
Не ме търси от ляво. Аз съм мъртва.
Оставих само устните си. Да ги имаш. ...

„… Не сте ме убили, нещастници празни,
не сте ме смразили с одумки-лъжи,
ще съществувам и ще ви лазя
по нервите тънки: ”Още съм жив!...””
(Дамян Дамянов) ...

Ти вече не поглеждаш към небето -
това небе, което обожаваш,
което, както казваше ми вечер,
очите ми щастливи отразява.
Защо, любими? Случи ли се нещо? ...

Картал махала беше най-отдалечената част от селото. Състоеше се от двадесетина къщи, чиито обитатели бяха най-потайните жители на Папаз дере. Наричаха ги севери. Често с тях плашеха малките деца със страшни истории как идват яздейки вълкодав и вземат дечицата навътре в гората. Естествено, това бяха ...

Царевец
Царевец, окъпан от празнични светлини,
припомнящ историческите старини,
той е непреходен символ на славното ни минало,
вярвам, че националното ни самосъзнание не е загинало!

Какво очакваш - да те моля?!
Какво очакваш - да крещя?!
Нима очакваш тихо да си тръгна?
... или просто от обич да умра!

Вик
Аз не тръгнах към тебе с торбичка на просяк
и не искам с трохи да ме храниш.
Аз изминах земята сама. И на босо –
за любов като храм. И камбана. ...

1. Има много красиви мечти,
тихи чувства, във рими изляти, mayanakieva( Мария Я)
вдъхновения с топли бои,
уловени с очи и възпяти.
. ...

Денят ми пак започна със сълза
и с мисъл нещо да се случи.
Слънчев лъч в прозореца ми запълзя
и призова от скуката да се отуча.
Помаха кестенът отсреща - натежал от плод - ...

Дъждът пося студени семена
и шипката настръхна до червено.
Набъбна с плод, с изприщени листа,
от тихата му ласка подлудена.
Небето счупи свойто огледало ...

Как се въртят нещата.
Днес сме тук, утре там...
Мотаем и лутаме се
с един, после с друг.
Оглеждаме се, търсим. ...

Бели лястовици,
птици безпътни,
търсят незнайната жица
в полето.
Без дъх от взиране ...

Извечен стон си, малахитено море,
ухо на нечия история, на нечия любов,
помогнало на двама влюбени поне,
и спастрило вселената им под покров.
Как искам да те чуя, ела на плитчина, ...

Ето го най-после моето бяло начало.
Тази сутрин най-бялата рокля ще си облека.
Небето над мен ще е ласкаво синьо. До бяло.
Лениво ще дреме животът край мен. Като тиха река.
Надвечер ще поседна на моята къща пред прага. ...

По дяволите, колко те обичам
По дяволите, колко мразя
хотелските стаи и тайните срещи,
от хорските погледи да се пазя,
сякаш съм извършила нещо... ...

Този отсреща май искаше да ми каже нещо, но не обичам случайни запознанства, най-малко пък такива в кръчмата и се опитвам да не му давам повод за активна намеса. Обикновено като пийне човек две ракии и става по-разговорлив, но мен никак не ме интересуват чуждите проблеми и игнорирам всякакъв опит за ...

ИЗМИСЛИХ ТЕ!
Намерих време...
СЪНУВАХ ТЕ!
И нощ и ден...
РИСУВАХ ТЕ! ...

Тя стоеше сама, по средата на улицата, огрявана само от лампата, стояща зад гърба ù. Малки капчици дъжд бавно се стичаха по нежното ù тяло. Бялата рокля бе абсолютно мокра и очертаваше всяка гънка по нейното тяло. Черната ù коса беше мокра и като черни пипала се спускаше плавно по раменете ù. Зърнат ...

Да бях попаднал във метох -
евнух смирен с наведена глава,
че музи тук са "Ах" и "Ох",
и смисълът – кастриран от слова.
Да бях се случил във бардак ...

Черно и бяло - рисувам света.
Черно и бяло - сива е любовта.
Черно и бяло - сън, прокраднал се в нощта.
Черно и бяло - човек плува с лодка по река.
Черно и бяло - един скелет ...

Лято е.
Зелено е.
Жива съм.
Чудно е.
Синьо е небето. ...

Тъмно е, притихнала земята,
златен лик луната е закрила,
черен плащ нощта
навред размята,
всичко е приспала, притаила. ...

Назаем дъх на чуждо време
в шепи смело днес граби,
че знам, сърцето ти е бреме -
мечта за нечии горчиви дни.
С шепот сътвори милувка, ...

Пак тук сме, с липата на двора,
вечеряме двама щастливи.
Децата порастват тъй скоро,
поемат пътеки трънливи.
И спомен за миг ни увлича, ...

Глава 4
По пътя към Алкор
“Макар скоростта, с която летеше, да бе огромна, мекият топъл вятър сякаш галеше нежното ù лице. Красивите ù огромни крила бавно и ритмично се движеха, сливайки се с въздуха. Покрай нея преминаваха всякакви видове облаци, носещи се по идеално синьото небе. Внезапно, сякаш о ...

Любовта - Тя е Край и Начало -
само в Нея осмисля се всичко,
в Нея "Тук" със "Сега" се е сляло
и без нея не мога да дишам.
Любовта е най-яката дрога - ...