Скитам все из небесни поляни,
със звезди във косите окичена.
А във дланите, трепетно сбрани,
нося цялото свое обичане.
Гоня слънчеви зайчета щури, ...

О чаквам те отново във нощта,
Б огиня, идваща при мен в съня,
И скряща от Любов и Красота,
Ч астица Съкровена Светлина,
А ура, бликаща със Пълнота, ...

Не ме познаваш, казваш? Ти,
съвсем наскоро срещнал моите очи,
ми даде име, без да знаеш,
ме кръсти с име да боли.
Не си виновен, че ми пасва, ...

От студа на подлото ни общество скован,
Болезнено прегръщам те със двете си ръце.
И мигом ме стопява в нежния си плам
Човешкото ти топло, влюбено сърце.
Аз се впивам жадно в устните ти свежи, ...

Снимка върху стария бюфет
Някога сигурно е бил красив. Формите му бяха приятно закръглени и симетрични. Долната част беше по-дълга и по-широка от долната, която беше по-малка, но за сметка на това остъклена. Вътрешната задна страна беше изцяло покрита с огледало, олющено тук-там от дълга употреба. Г ...

HEAVY METAL ROCK

Мой старый друг! Я рада встрече...
/Галина Высоцкая/
Ех, стари друже! Пак те срещам...
/Галина Висоцка/
Мой старый друг! Я рада встрече... ...

Съжалявам, че допуснах тъй дълбоко
в душата ми със нокти да се ровиш,
на твоята да ù е хубаво, широко,
а мене бавно да ме тровиш...
От тази близост само ти спечели, ...

Здравей, любима моя...
отново лъч си през стъклото...
душата ми пак е твоя,
за теб запява пак животът...!
Всеки ден - усмивка бяла... ...

Имало едно време.... там из малко, безлично селце в подножието на Пирин, едно невероятно момиченце на име Елица. Викали й Ели. Тя била едва на 5 годинки, с катранена коса и бяла кожа, пъстри очи и червени устни. Сладурана. По цял ден бягала без страх, неспирно, из планината, наслаждавала се с часове ...

Душата ми на ръб постави,
раздирайки я ден след ден,
без жал плачеща я ти остави,
за да я бутнеш някой ден.
Тя вярваше и се надяваше ...

Небе за всички
Бях на гости на един приятел, когато получих съобщение на телефона си. Беше за уговорен час на Централна гара. С подателя на съобщението се бяхме организирали да посетим авиоизложението в Пловдив “Небе за всички” и уговорката бе за сутрешния влак в шест и петнайсет. Няколко месеца пре ...

Не сънувам, аз съм тъй високо,
виждам се сред облаците бели,
като волна птица скитам без да питам:
Накъде съм с криле разпънати докрай поела?
Накъде безстрашно съм така поела? ...

Идвам отново, Господи,
същата, рошава -
с гривата.
Отвъд лудостта е пошлото,
дива съм все още, ...

Малко тъжен и много добър,
този залез бездомно се лута.
Има облаци вместо чадър,
може ден да смени за минута.
Но ни дава подслон през нощта ...

дръж нишката опъната чарли
пролетта на ръцете ти
е мястото
в което ще се разходят думите без собственик
ще разказват дълго ...

Предизвикваш ме,
изкушаваш,
объркваш ме, докосваш ме и бягаш...
побъркваш ме...
крадеш от мене целувки, мигове и допири... ...

Вечеря на свещи. Аз - по престилка.
Отдолу - затоплено тяло.
Готова за теб и за секс зажадняла...
Ах, тази проклета костилка!
Задави те! Беше в коктейл "Маргарита", ...

Не мога да повярвам, че се случваш,
че лятото отново има смисъл,
че вятърът до вчера беше скучен,
а днес е очарован и е писал
по дланите на сляпото ми утро, ...

Стара жена с почернели крака.
До нея бяло кученце лежи,
а пред нея празна купичка стои.
Седнала е тя на тротоара до оживена уличка една
и разделя на две потока от тела. ...

ИСТОРИЯ
За теб, моя кратка любовна история,
съм скрила в сърцето си стих!
В живота истории много се гонят,
но в твоя свят песен открих! ...

Това е първият от поредицата "Окъс(н)ели разкази".
Хем ще са къси, защото не мога да пиша дълги, хем ги разказвам късно...
Дано ви харесат!
Б.
–Я, па баш на тоя урок не сам бил… Тоя ден сигурно не сам бил в училишче! ...

Когато навън вали градушка неспирна
и някак мрачно, ядосано гърми небето.
Това е яростта ми немислимо обширна.
Крещяща, че теб още те няма в сърцето!
Когато слънцето дори и кожата прогаря. ...

Свети луната и звездите сякаш се стапят.
Очите в очи огъня гонят.
Къса Нощта. Свещицата капе
и някак си с укор гледат иконите...
Колко е просто да кажеш: - Обичам! Живея! ...

* * *
Със глътка кафе
отваряме страница.
Нежна тишина.

В пламъци се къпе Люлин планина,
бавно слънцето когато се притулва
и рубинени дървета, виолетова трева -
залезът по нея всичко изрисува.
Бучинските къщи са така красиви, ...

Надявам се да не наруша съня на Вашия камерен живот,
с който да настроя струните на моята китара.
Музика, звучаща във времето с нотки подходящи
за нашето съвремие и знак на непоколебимото ни безверие
от реалността на душевността. ...

Погали ме преди да заспя, нека усетя отново твоята ласка,
ако те боли от моята близост, значи раните ни са безброй,
излишно ще е все да бягаш, щом любовта отново при мен те тласка;
и далеч да отидеш, и от света да избягаш - ти винаги ще бъдеш мой!
Знам, в очите ти ще светят чистите искри на любовта, ...

Насред площада луната кърви
Насред площада луната кърви,
моля те, кажи, че не кървиш и ти,
толкова е студено, тук сама,
в Бог ли да вярвам, в теб или в любовта?! ...

*
Есенен вятър.
Гледаш - и чуваш,
слушаш - и виждаш.

Вървеше с бавна крачка към мястото на срещата, но вътрешно не беше спокоен.
Независимо от разказите на приятели по чашка, че психологическият момент ще изиграе важна роля и ще повлияе на волята му, той не вярваше. Не можеше или не искаше да се представи, но под натиска на околните се записа в клуба ...

Музика звучи
от твоите очи,
вдишвам я със ноздрите
на моите уши,
дробовете черни ...

Насред лозята се разпукваха орехите. Тупаха в меката пръст. Като кости се зариваха полуразголените им черупки. В тревата спеше мъж, свит на кълбо, с гръб, опрян в ствола. Едва доловима светлина минаваше през шумака. Процеждаше се през свитите, почернели шепи на берача. Вятърът се промушваше през лоз ...

Може би безнадеждно беше
и просто трябваше да се предам,
но мисля, че бе неизбежно това,
на теб съществуването си да отдам.
Може би ме заблуди с безброй лъжи, ...