Не ме ревнувай от света ми,моя
в който обичам да се крия!
Та този свят отвън жесток е,
а тук съм в своята стихия...
Надянала съм антифони! ...

Сълза
Ражда се дълбоко в мен,
някак бавно се събира.
Като пчела родена в плен
жужи, върти се и не спира. ...

Есен е.
Смъртта на лятото
навсякъде прониква,
зимата в
зародиш е ...

Горчив океан
или Апокалипсис утре
/есе по мотиви на Андрей –“чери”/
Вече 80 години слънцето не беше изгрявало. Небето беше черно и беззвездно. Нямаше нито облаци, нито птици. Горе зееше една огромна дупка, като бездна. По традиция, останала от минали поколения, я наричаха “озонова”, но в нея нямаше ...

Душата ме боли! Да, теб те няма
във моето легло до мен сега!
Дали наистина е то за двама,
или е моята несбъдната мечта?
Отпивам чашата с вино отново ...

Имоти,
пари,
коли -
купуваме
вещи. ...

Тръгни сега! Отивай си! Върви,
щом любовта ти крехка отминава!
В един момент тя силно ни гори.
Във следващия - нищо не остава.
Не се превръщай във отчаян зов! ...

ПРАХ В ОЧИТЕ
Онегин Евгени – пак се назлъндисва –
шакирената прашка взе по–по-най да му уйдисва
и по да му ардисва…
Затуй смени наш'та бяла пролет пражка ...

"По котешките стъпки те дочух,
от пъстрото в очите ти прихванах.
Навярно си игра на жаден слух
и нарисувана тъга по памет.
В лицето ти от слънчице се взрях ...

Ти докосваш съня ми, както сянка на вятър - полето,
и с воала от нежност - отново покриваш света,
и по нощните мисли - шептящи реки в дефилето,
пак се спускаш към мен с водопада от друга земя.
После бавно застилаш душата ми с бели циклами ...

Отронени листа. Пожълтели надежди.
Две птици последни отлитат на юг,
а двама смирени и кротки младежи
своята обич споделяха тук...
За тях любовта беше есен, ...

Аз няма да съм вечно в ловните полета,
аз няма да съм все на кръстопът -
не искам да съм ничия мишена,
защото просто съм от кръв и плът...
Улучена веднъж, аз кротко паднах ...

Неповторими зелени очи...
Звезда във тях блести.
Само те са ми съдба,
даряват нежна топлина.
Незабравими зелени очи... ...

Душата ми... клавиши на пиано,
докосваш я с невидими ръце...
И тъжна музика се ражда само,
любов, обречена в есенно сърце!
И летните спомени дори не топлят!... ...

Няма човек, който да не иска да бъде оценен. Всеки иска да е оценен, но иска и да му се покаже в даден момент, иска да усети чувството да бъдеш оценен, чувството да си значителен. Няма човек, който да не иска да бъде оценен. Всяко човешко същество се стреми към нещо, има някакъв идеал. Всяко човешко ...

Запретнали ръкави двама откровенци (LeChevalier и )и се родило следното:
Любовта ми...
Светът е пълен с драми -
самотност, болест, смърт -
едничка любовта ми, ...

Avenged Sevenfold - So Far Away
Never feared for anything
Never shamed but never free
A life that healed a broken heart
With all that it could ...

Вървя из пътеки,
стръмни пътеки,
непроходими дерета,
в трънаци, гъсталаци,
едва се провирам, ...

Какво направи с мен, момче,
дойде и разбунтува моето сърце.
Сълзите и мечтите разпилени
пристъпи и събра във свойте длани.
С прегръдки нежни ти дари ме, ...

Усмивката ми – ще я нарисувам
със пръсти аз на твоето лице.
Недей да се тревожиш, не тъгувам.
Защото всъщност мракът е небе,
което, неоткрито, нас ще види ...

Дишат страниците в живота,
лист по лист неразгърнати,
пишат без мастило словата,
на бис отново и отново върнати.
Герои безброй, но утъпкани, ...

1.
Преди да кажа, каквото имам да казвам, бих желал да заявя една моя скромна молба към уважаемия читател: посъветвай ме откъде да си хвана златна рибка?
Но не от тези, плацикащи се в аквариумите на зоомагазините. Става въпрос за онези, изпълняващи по три (а защо не и по повече) желания. И преди да ...

Цвете роза откъсни,
в моите коси го сложи...
С нежна длан ме докосни,
свойта любов ми подари.
Да чувам пулса твой ...

Деца
недохранени,
малки момчета,
които войната
превърна в мъже... ...

Тя вървеше усмихната по улицата на големия град. Около нея витаеше нещо необикновено, есенно, слънчево, златно, изригващо. Тя не можеше да определи какво всъщност е това, но душата ù сякаш се освободи от натрупания стрес. Съзря градинката на Седмочисленици, изчака трамвая да източи дългото си тяло, ...

Красиво утро е, отстъпва бавно мрака -
подгонен е от морски бриз,
покрива тишината плажа
в очакване на идващия ден.
Виж златната ръка - разкъсва сънено небето, ...

Родината... За мен е Песен
със ласкавия глас на мама;
и със баща ми - в късна есен,
в гората как вървиме двама.
Родината за мен е пролет ...

На Стоян Ангелов
Ноемврийски вятър вее.
Ден невзрачен
и студен.
В такъв ден, о, най-добре е ...

*
Колко чиста
е паяжината
сред росата!

Обичам те,
наистина те обичам -
повече от себе си!
До болка...
Дори думите не стигат... ...

Всички райски кътчета на съзнанието ти са пълни с мен...

Чувствам много и не зная. Сърцето казва, че за теб нехая.
Усмивката – позната маска. Светът ми не е ли със друга краска?
Мисля много и не зная. Опитвам се, но сякаш няма да позная –
Ти със нея ли си, или не? Мислиш ли ме? Аз ли съм на твоето небе?
Помня много и не зная. Летни мигове висят във толкоз ...

Таланти на Х(екс)
Песен, музика и душа
са споени във едно.
Красиви като манекени
бластят очите като хиени. ...

Отново над гората пада пелена
от тънък здрач и светли нишки залез.
Под сянката на пеперудени крила
природата живота ще запали.
Ще блеснат сякаш в миг светулкови очи, ...

На опонента от кафето,
който ми препоръча да
отида на психолог.
ДЕФЕКТОЛОГИЯ
Аз съм БЪЛГАЛЧЕ, обичам ...

Будя се в съня си и крещя името ти,
следвам следите ти, но теб те няма завинаги,
остави ме сама да страдам
и сега без теб в безната пропадам.
Протягам двете си ръце ...

ПЕСЕН
Аз гоних вятър изтърван...
Бях уморен и поруган...
Но раждах дните!
В безсънни нощи клех звезди... ...

Страхувам се, че може да отмине,
да се стопи като последен сняг –
това, което чаках от години,
да се изгуби, да потъне в мрак.
Защото любовта е крехко чувство – ...