ПИСМО ДО ЕДИН УХАЖОР
На балкона цял ден ме люлееш
във прегръдката слънчева, Лято.
Раменете ми галиш, копнееш,
но... със тебе сме само приятели. ...

Най-обичам да не мисля
от мен какво ще искат,
как ме оценяват,
тревоги как да стопанисвам,
проблемите как да си решавам. ...

Дъжд кристален плаче над Гората
за Лятото, което си отива...
Не плача аз... и леко ми е на душата...
Дъждът днес само пепелта отмива.
Вкусът на Есента какъв е? ...

Във мечтите си виждам мъжа,
който вечер приспива децата ни...
И когато – заспали – лежат,
той не спира да гледа лицата им...
Този мъж днес приспива децата ни. ...

,,Не ти искам парите. Мама ме е учила да не взимам нищо от непознат''
,,Аз не съм непознат''
,,Кой си тогава?''
,,Знаеш ли, няма значение.''
,,Можеш да ги вземеш.'' - каза майка ми. ...

Забава
Хей, приятелко добра,
хайде с мене на игра!
Ще играем и ще пеем,
ще лудеем, ще се смеем. ...

Ти си като сянка, която все скрива
лъчите на слънцето, сутрин щом стана.
Покрива небето… за кратко застила
като коричка, зараснала рана…
Денят е спокоен и може би светъл - ...

Първа глава: Падението
И ви сътворихме, после ви дадохме образ, после казахме на ангелите: “Сведете чела пред Адам!” И те се поклониха освен Иблис. Той не бе от покланящите се.
Рече [Аллах]: “Какво ти попречи да се поклониш, когато ти повелих?” Рече [Иблис]: “Аз го превъзхождам. Ти ме сътвори от огъ ...

Еротиката е заспала някъде дълбоко в мен.
Измъква се на пръсти в измъчения от тревоги сън.
Пристъпя бавно и чертае силуети.
Игра на въображение....
Цигареният дим се вплита в спящата ми страст. ...

Обожавам стила ти,
харесвам осанката ти,
сънувам усмивката ти...
Но не това е причината, заради която те обичам.
Да, и също така обожавам тялото ти, ...

Горчилки и съмнения отпих,
но молех се и вярвах във съдбата;
с несъхнеща сълза написах стих
и в него с обич преоткрих Земята –
по-близка стана тя и по-добра! ...

РАЗКАЯНИЕ
От няма болка цялата съм синя,
като небе с препердени очи -
разкъсана от птиците коприна.
И кой ли ще я заличи... ...

Като гълъбче бяло
долетяло до мен
дълго в шепите галя
един камък спасен.
Аз почти го изпросих ...

Самостоятелен проект на Иван Иванов (Segmented).

Поднеси ми любовната сладост -
ти си вино във чаша със ток...
и сред хапките тръпнеща младост
да надигна мига на гълток...
Колко нощи все тебе сънувах ...

Гласът ти - арфа в тихите води,
от теб извира таз магия,
която вля през моите очи -
онази нежна страст стихийна...
Не си мираж - оазис сбъднат, ...

Приятелство
Приятелската среща е вълнуваща за нас,
спомняме си общите моменти в този час,
най-важното за едно приятелство е да има споделяне и духовна радост,
стойността му не е от ден за ден, ...

На небето аз попаднах
в кабинет сред разни твари.
На земята се разпаднах
и съм тук сред митничари.
Книга те масивна взеха, ...

Мечтая си самотен в този късен час
да има ние - не да бъда само аз.
Мечтая всеки ден и всеки час
да зърна теб, да чуя твоя глас!
Забравих всичко - дори загуби смисъл, ...

Има ли накой готов
С мен да гори
Има ли някой жесток
С шепи кръвта ми да спира
Парченца от мене да сбира ...

Заведи ме в Гетсиманската градина,
разходи ме по вълшебни тротоари.
Аз искам просто с тебе да замина,
че мъка бедна ми душа попари.
Все има свят, на този паралелен, ...

От полъх е по-нежно твоето докосване,
но защо ръцете ти потъват в мен?
Когато ме погалиш - изстивам,
замръзвам цялата в очакване
да усетя допира ти отново, ...

Полека се сляга купчината пръст,
притиска капака над мене,
обрасъл е в бурени старият кръст,
дълбаните букви бледнеят.
Студено и тъмно, и влажно е тук, ...

Дали си този?
Парченцата на моето сърце
се пръснаха във хиляди посоки.
Дали си този, който ще ги събере
и излекува белезите му дълбоки? ...

Родих се, плаках, недоумявах,
растях, учих се и забравях!
Влюбвах се, разделях се, пропадах,
ставах, смях се и съжалявах!
Линеех, крадях от живота и давах, ...

- Нека бъде светлина! - каза Той.
Волята Му беше закон за мен. Аз бях първото творение, неповторимият! Аз бях Луцифер - Носителят на светлината!
Затворих очи, разкъсах гърдите си и дадох на света първия лъч... надеждата... Дадох част от себе си...
Болката беше непоносима, но фактът, че изпълнявам Бо ...

От огъня на любовта родена,
под ярките лъчи на слънцето,
под светлината на луната.
Красиво цвете на любовта,
да те докосна не смея, ...

Аз по пътя трънлив ще премина,
босонога през дълбокия брод,
ти почакай, не ще те подмина,
вярвай в мен, както вярваш във Бог!
По баири и урви ще бродя, ...

Ставаха рано. Ставаха много рано, за да хванат най-подранилите клиенти и да не изпуснат никого. Работеха много здраво. Вечер затваряха ресторанта последни от редицата заведения, накацали успоредно на главния път, свързващ големия град с по-малките градчета и околните села. Не държаха на доброто кафе ...

ГНЕВНА ОДА
ЗА ИЗЕДНИЦИТЕ
НА НАРОДА
Плебисцитно дознание
До Народното събрание: ...

В зората на звезди самотни
видя поетът смърт сиротна.
Засмя се той, избухна в крясък,
душата му умря със плясък.
Поетът болен е, но ведър, ...

Отвори ù! Тя те чака отдавна пред прага –
боса, с устни безкръвни от дълго мълчание,
тя не плаче, към звънеца ръка не протяга,
тя е сянка, стон на ехо, вик и миг разкаяние.
Там, във тъмния вход я подритват младежи, ...

Беше пролет. Сред пъстрия цветен килим
луната разпусна сатенени плитки.
И косачът ме викна среднощ да косим
самодивска трева, оттатък върбите.
Той не ме и погледна, не попита дори ...