Eдинственият мой
Как може да увехне цветето на нашата любов
И има опрощение за всеки миг отлитащ, нов.
Как може да прекарваш още миг самичък?
И как може той тъй лесно да изтича? ...

Една е луната над църквите,
над църквите и над джамиите.
И трябва да се простиме
пред кръста и пред корана.
Ивайло Балабанов ...

Чукче и наковалня
Конецът, който ни свързва,
е плетен от паяк,
умрял след творбата си,
защото, без да иска, я скъса. ...

Сойчук
Разбрах от някаква реклама,
че повече месо в салама
ще има, няколко процента*.
И от тогава в мен напира ...

Отдавна го познаваха в квартала -
побъркан, див... с две думи - много луд!
Кръстосваше навред: да вдига врява,
да се заяжда - все с това прочут!
Досаден бе за всичките смехът му; ...

"Най-големият урок, който човек може да научи в живота си, е да бъде благ"
Петър Дънов (Учителя)
Не винаги успявам да съм благ, Учителю -
тъй трудно ми е дъх да замълча -
уроците ме гледат като зрители, ...

Красиво ли е или не
да имаш пламенно сърце.
Да бъдеш лесен, топъл, ведър,
да си приятничък и щедър?
Красиво ли е да си благ, ...

Нанизвам ден –
на пресекулки
отминалото
с обич
да нахраня ...

Бог тихо, тихо тържествува,
щом във ума ти бликне светлина
и ведри мисли те спохождат
от сутринта до вечерта.
Бог тихо, тихо тържествува, ...

Под липите - там, на юг -
срещнах теб, не някой друг.
Закачливо заговори
и отвори ти простори
в моята романтична душа. ...

Ято облаци.
Сред зелените вълни
плуват макове.
***
Вятърът съблича ...

Спомням си за тази буря -
колко страшно се изви.
И от раните на Чили
кръв започва да струи.
С кръв заляха се площади, ...

Не си отивай!
Болката отляво
пак кове...
На счупените ми
криле ...

Обикнах те през всичките пространства.
Но не с онази, сбъдната любов,
която всеки ден превръща в празник
и всяка нощ те мами с таен зов;
която всяка жажда утолява, ...

- Трябва да поговорим. - гласът й беше спокоен. На лицето й имаше нещо наподобяващо усмивка. Усмивка на съжаление. Сякаш това, което досега й беше доставяло удоволствие й е било отнето, но вече се е примирила и е продължила напред.
- Какво има?
- Мисля, че трябва да се разделим. - каза го нехайно. С ...

Стържат скалистия път
тежки челични вериги,
- в ръждива прегръдка
със живата, тръпнеща плът.
Късайки плътния мрак, ...

Градът на мечтите
Този град се събужда от рано,
с вик на гларус, излитащ в небе,
с ярко слънце, в прозореца спряло,
оцветило във пурпур море. ...

Игра рулетка с любовта ни и загуби.
Не помисли, че това ще ни погуби.
Заложи всичко срещу куп надежди...
Раздялата ни... беше неизбежна.
Помисли ли за мен? Какво заложи? ...

Бавно той сече синия океан,
мигновено разделя водата,
корабът на мечтите продължава
по мокрия път на свободата.
С високо вдигнати платна - ...

Приемам те със всичките капризи
и с всички недостатъци и грешки.
С цигарата, с измачканата риза
и с казаните не на място смешки.
Със сутрешното бързане с кафето ...

Отровен от ежедневната помия,
лицемерите да срещам аз очи в очи.
Лицето и душата трудно ще измия,
"прости им" дълго в ушите ще звучи.
Нима доброто в нас не иска да живее, ...

Търси следите от мен...
Като отпечатъка от устните ми върху чашата с вода, от която съм отпила.
Като следите от ноктите ми по гърба ти след някоя от онези нощи, в които забравяше да дишаш...
Като аромата на парфюма ми, носещ се още във въздуха дълго след като съм минала оттам.
Като следите от токчет ...

Голгота
Има ли ми нещо?
Постъпвам ли толкова грешно?
Въздухът не ми достига.
Шепотът ви ме настига. ...

Отново дъжд навънка е валял,
но утрото е слънчево, засмяно.
А днес е нашият Абитуриентски бал.
Очаква ни веселие голямо!
И хор от клаксони по улиците пее. ...

Завиждам на вятъра, който гали косите ти,
завиждам му, че има толкова много пръсти...
Копнея да те докосвам...
да те държа в ръцете си, но не мога.
Cърцето ти принадлежи на друг. ...

млада жена с жълти обувки на токчета
бързо върви
ще се обърне ли назад
нижат се сухи листа на дъха ù
връзват гердани ...

14.05.11, 11ч.
Никой не е откровен. Всъщност сме изтъкани от лицемерие и най-голямото от всичките е претенция, че търсим Истина. Тя изобщо не ни е достъпна и ние сме наясно с това. Обаче се опитваме да контролираме нещата. Даже не ни е изгодна, особено, ако другите я притежават. Това ни плаши, защот ...

Скоро след назначаването на Нискочел Дебеловратов за милионер и то под условие, че винаги точно ще изпълнява каквото му наредят, партийните му другарчета спретнаха мини търгче с един-единствен участник – техният човек и така той стана собственик на язовир. След това го посъветваха да заложи рибата, ...

Със теб започна всичко отначало -
ти отново вдъхна ми живот,
накара черното да се превърне в бяло,
показа ми, че има истинска любов.
Във мене всичко беше празнина, ...

Добро ти утро, любопитно Слънце!
Хареса ли ти изгрева със мен?
Позна ли ме в поникналото зрънце,
в усмивката на идващия ден?
Дочу ли чучулигата в простора, ...

Само тази нощ устните ми
ще изпиваш в тъмнината!...
Само тази нощ в нежна страст
ще разпилея самотата!...
Само тази нощ очите ти наяве ...

> ... Животът ни и тук, и там е едно непрекъснато изгнание.
Безмълвни спомени,
измъчени,
ридаещи без свършване,
прииждат на вълни. ...

Аз горда съм, че ти, народе мой, умееш
от пепелища да се вдигаш
и вървиш!
Със трудности да се преборваш, да живееш
и от отломки можеш ...

Сапуненият гръб на нещо кухо
се счупи в тишината на мечтите.
Отказах да повярвам, че е лудост
тъгата на нещастните поети.
Забравих да запиша суетата, ...

Акварелът е на Уйлям Хаенраетс.
А стихът се надявам да ви хареса...Свързан е донякъде с предишния стих -"Полунощ"- емоционално. Така мисля...
Б.
Тук съм…
По средата ...

Загърбил святост, прошка, идеал,
се връщаш в допотопната си същност –
дивакът в теб реве така могъщо,
че срутва всеки стар пиедестал.
А всеки нов стремеж към висота ...