Мрачни духове нахлуват във съня ми
и ме викат те на глас, водят ме
по кални калдъръми и всеки ден
заложник съм им аз.
И моля се, когато съм печален, ...

Когато гласа ти чух за първи път,
ти плени моя слух.
Без твоя глас тъжна бях
и ден и нощ ревах.
Рева, рева, текила пия, ...

ДВА ЧИФТА ХУБАВИ ОЧИ
Един поет –
безспорно по-известен
от мен,
но също луд по две очи ...

Обичах. Имах. Получавах. Давах.
Търсех. Намирах. Докосвах. Изгарях.
Желаех. Мечтаех. Сънувах. Копнях.
Усещах. Тръпнех. Целувах. Живях.
Чаках. Надявах се. Гонех. Достигах. ...

Дантела и сатен. Тъга
нашепват бисерни сълзи,
събрали в същините си
есенция от паднали звезди.
Капка по капка. Коприна. ...

Аз съм Венера. Едно обикновено момиче с мечти и сърце - поредното самотно и разбито. Предполагах, че очакваше да прочетеш поредната трогателна и щастлива история, но няма. Не всичко, което ни се случва в живота, е с розов оттенък. Не искаме да си спомняме някои неща, но не можем да избягаме от минал ...

От водите мътните, калните.
Непристойно потъна, приля се сред тях.
От брега не остана прашинка.
От небето не стига до дъното лъч.
Ти не знаеш чие отражение гледаш. ...

Хиляда пъти си повторих:
„Ще те забравя и това е!”
Сърцето сложих си в окови,
но чувам днеска как ридае...
А вчера с леките момчета ...

Лист, пропит с тъга.
Истина, преструваща се на лъжа.
Кръстопът без пътен знак.
Подписан, смъртоносен пакт.
Ангелски шепот и лунен прах. ...

Най-добрият човек, когото познавам,
живее на друга планета,
той работи на смени във Рая
и на Господ рисува небета.
Най-красивото в плик ми изпраща ...

Когато ТЯ си отива
Потъваш в мрак, гасне звезда,
струна се къса, умира мечта.
Сърцето отказва, засипва те лед,
сълзите ти крият пътя напред. ...

*
Сливов цвят -
по тъмно - цъфне,
по светло - падне.

Небето се мръщи - очаквам дъжда.
Жадувам - сякаш небесен блян
дъждът по мен да се разлее.
В миг забравям всичко на света,
усмихва ми се всяка капка. ...

ДИЛЕМАТА
Сънувах тази нощ страхотен сън.
Архангел Михаил пред мене се яви.
На прозореца отвън...
Погледна строго и спокойно рече: ...

Понякога животът безпощаден
поставя ни излишни бариери,
но силни сме – не се предаваме
и казваме си „пътя ще намерим”
и търсим го, и бродим, скитаме, ...

Все тъй ме учат - как да живея,
как да обичам и как да се смея...
как да заравям мечти и лъчи
и да превивам искрец във очи...
и да убивам сърцати звезди, ...

Един от многото изгнаници,
който с мълчание отвръща,
прекрачил чужди граници,
назад не се обръща.
Щом родината го гони, ...

Там, на остарелите люлки, отдавна покрити с ръжда,
там, на остарелите люлки, играех до мрак под дъжда,
там, на остарелите люлки, до залез усмивки и смях,
там, на остарелите люлки, колко щастливо живях.
Там, на остарелите люлки, поляни, цветя и небе, ...

Обещай при мене да останеш
поне за през нощта...
Не ща завинаги... звучи така далече,
като разстоянието - слънце и луна...
Тихо прошепни, че ме обичаш. ...

Тих ветрец
От тих ветрец листата потреперват,
опрян в теб, ти стопляш моята душа.
Лунните лъчи в теб се отразяват,
сълзи и мъка с теб ще утеша. ...

Привижда ми се (или се лъжа?)
едно дълго увеселително пътешествие –
в изпаренията на джин, водка и
сутрешна мараня.
Унесен в танца на въртележката. ...

- Другарят Димитров умрял – измърмори татко.
- Как така? - подскочи мама.
- Дошло му времето, умрял - приключи баба.
- Сега какво ще правим? - проплаках аз.
- Пак ли ще се върнат фашистите? - попита голямата сестра. ...

Петък 13... наречен фатален,
празник е личен за мойта съдба,
може би странен, но и сакрален,
наднича щастливо във храма-душа.
С шепи събирам красивите думи, ...

- Чуйте сега, това е важно, всички, които в момента сте тук, за да четете, казвам ви напълно отговорно, че имате сериозни основания да се чувствате много по-умни от другите, които не са, защото... ами тия, дето не са го направили, просто не са наред! Кълна се, няма как да сте на по-подходящо място, ...

Сърце и разум пак са във война...
-Какво от туй, че пак ще си сама?
Нали не искаше отново да трепериш,
нали спокойствие поиска да намериш?
Не страдай, не кърви, недей се къса, ...

Земя свещена, скъпа моя родна,
на картата световна - малко петънце,
за мене си огромна,
неизбродна,
да те прегърна искам с двете си ръце! ...

"Какво е бъдещето? Какво е миналото? Какво сме ние? Каква е вълшебната субстанция, която ни обгръща и скрива нещата, които са най-важни и необходими? Живеем и умираме, обградени от чудеса."
Наполеон Бонапарт
Въпрос на собствен избор ли е живот и начинът, по които той се стича, или само когато грозде ...

Събличай ме, събличай...
Всичко в мен развличай.
С парещи ръце докосвай,
с нежни устни омагьосвай.
Не спирай, докосни ме ...

МАЙСКИ СНЯГ
Вредом всичко зеленее -
поле, дървета, речен бряг.
Отдалече се белеят
храсти, посипани със сняг. ...

Пиедесталът
с грохот се пропука.
А така се молех дъжд да не вали!
В краката ми се сипят
мъртви пеперуди. ...

Това е стих, а не целувка.
Със него няма да даря
дори и сянка от преструвка
за някакво "Благодаря."
Това е стих, а не прегръдка. ...

Тя беше ангел -
малка и бяла...
Минали са 100 години,
а тя и с миг не бе остаряла.
Тя беше ангел!!! ...

Християнски символи
1. Котвата
Кръст във формата на котва се среща в изображенията, рисувани от ранните християни върху стените на катакомбите. Котвата се смята за знак на устойчивост и надежда. Кръстът – котва, e комбинация от два символа — кръст и полумесец, и символизира раждането на Христос от т ...

Когато утрото отърси от себе си росата
и сълзите се изпарят от него съвсем,
дъждът отново ще се промъкне от далечината
и ще направи деня свеж и променен,
а щом вятърът се реши да тършува из планината ...

Сродни души
Лежах на кушетката за пореден път. Психоложката ме гледаше внимателно, преценяваше подбора на думите ми, наблюдаваше всеки мой жест. Всичко си записваше в черен тефтер с грозна подвързия. Седеше на коженото си кресло, кръстосала важно крака. Очилата ù с червени рогови рамки стояха на сре ...

Градът, във който труд кипи,
живее и се разцъфтява.
Като уханните липи
разнася дъх на мир и слава.
Тук, във този град хайдушки ...

Отидох на срещата три минути по-рано. Облеклото ми - сив шлифер, добре изгладен панталон със същия цвят и бяла риза, притисната от широки тъмносини тиранти, деликатно загатваше за синхрона между тайнственост и доверие, които всеки частен детектив е редно да притежава. Спрях за миг, преди да натисна ...