James Morrison - The pieces dont fit anymore
I've been twisting and turning in a space that's too small
I've been drawing the line and watching it fall
You've been closing me in , closing the space in my heart
Watching us fading and watching it all fall apart ...

Мисля си нощем
кажи ми, кажи ми
още ли шепнеш моето име
не мисля
не вярвам ...

Автожалейка
Изчезнаха моите „Ума“ и „Дума“,
снега на забравата щом заваля.
По-късно разбрах, че някаква гума
размазала „Ума“ и „Дума“ с тъга. ...

Обичам те лято, обичам,
а поводи - толкова много,
свободна в полето да тичам,
да падна в ръжта в изнемога,
в сеното да спя под звездите, ...

С непохватен жест на малко дете
Времето чашата си е разляло,
на хиляди капчици пред мен се разбиха
цифрите на стройното му тяло...
Вероятно някъде, в другия край на света, ...

Тъжно ми е, че те няма,
но когато те има,
те няма до мен.
Тъжно ми е да те обичам
в друго измерение, ...

Жени се снимат с кучета и котки...
И снимките им в интернета плуват...
Любимците лежат във скута кротки
и често на заспали се преструват...
Жените пък не искат да заспиват - ...

Ти си човека, на когото всичко казвам,
приятеля, за който съм мечтал.
На тебе аз държа и обещавам,
че приятелството ни e чист кристал.
Пясъка в морето аз ще преброя, ...

Наближава 11 вечерта... летният вятър тихо разхлажда нощта. Навява онова съблазнително чувство, което носи мракът, криейки всичко, което денят не позволява. За повечето хора е поредната вечер, в която се прибират в домовете си, за да си починат от дългия работен ден. За тях двамата обаче това беше м ...

Перонът мери
с римувани минути
електричката.
VVV
Възкръсват рими. ...

Това, че телефонът ми често звъни
не значи, че заема твойто място -
сърцето ми от липсата скърби,
защото след звъна остава пусто...
Гласът в слушалката просто боли, ...

Той отдавна е свикнал със студения зид -
гние тук вече десет години.
Овехтял и брадясал, с примирен, скръбен лик,
просто чака живота да мине.
Няма нито небе с облак бял или лъч, ...

Освободена
и без да съм свободна.
Още обичам.
Живея още,
съществувайки чрез теб. ...

Думите, с които се отричаш,
още галят с нежна мекота!
Закъснял ли бях, да ме обичаш?!
Кукувица беше любовта!
Срещнах те, а стъпвах по жарава! ...

То не бяха студентски купони, не бяха чудеса! Не бе любов, не бе чудо! Душата на всяка компания – Сашо и Милена, чаровни до безобразие, вечно засмени, забавни и остроумни, възпитани. Нямаше нито един студент в университета, дето да не търсеше компанията им. Който още не бе говорил с тях, си намираше ...

Ако не е любов!
Ако си тук, за да си отидеш скоро,
ако търсиш при мен единствено забава,
по-добре отиди си, докато е още време!
Ако не си дошъл, за да зашиеш ...

Да бе изтропал силно в калдъръма,
но ти премина с коня си - унесен.
Не чух и повей лек в салкъма
със звук на тропот да се смеси.
Да беше спрял и просто, по човешки ...

Телефон
Телефонът иззвънява,
тръпката дали ще се обадиш остава,
всяко твое позвъняване е радостен вик,
а не монолог на политик, ...

Не искайте от мен всичко и ще ви дам повече!
И сред вегетарианците има страшни прасета!
Хората изискват от теб неща, които се страхуват да направят сами.
Повечето хора не знаят какво искат, но го искат сега и веднага.
Можеш да застанеш на Пътя на Истината, но не можеш да я спреш. ...

Така се случи.
Връхлетя ураган
и разплака живота ми.
В спокойното изцъклено око
гледах на двама ни филма. ...

Застанал пред горящата камина,
на фона на скърбящи свещи,
пред огъня сърцето ми застина,
за разлика – сълзите са горещи.
Душата ти дали се скита глухо, ...

Скръбта размахва брадва безобразно смело.
Сече, руши, а може би така твори -
отвън залоства ловко всичките врати,
а вътре, сгърчило се неумело,
раненото ми аз кърви, кърви, кърви... ...

Падна старата корона
и превърна се във прах!
Май умира шампиона,
който всяваше ни страх!
Падна мъдрият ни цар ...

Малко слънчево зайче с топчест смях ме събужда
и със лапички меки немирно косите ми роши,
сънят ми – ревнивец – обидено гръб ми обръща
и се връща в нощта – недолюбен и гол, по галоши.
Аз отдавна с този неверник разговарям на вие, ...

Понеделници, вторници... петъци... След празни недели.
Шумотевица, глъч, детска врява, безкраен купон.
Тя е там. В тишината. Говори с минутите спрели
и стои, и те чака, и те търси в измамния свят.
Тя не моли, не вика, не трябва пред никой да плаче. ...

Страст!? Ще ми се да повдигна вежди и да се усмихна закачливо. Дали пък? Отегчено? Или уморено? Похот? Или глупост? ... Жажда? Не знам, учудена съм от себе си. Подминавах тази дума, пишейки за съвсем други неща, споменавайки я просто някъде, че съществува... не съм писала за нея, може би защото тя б ...

Походка на газела.
Уверена и смела.
В умислената ми глава
роди се пролетна следа.
Във погледа ù - теменужки. ...

Докога
Докога ще откривам в очите ти
топъл пристан в дъждовни недели?
Докога ще се боря с мечтите си -
сенки за плам зажаднели... ...

Денят на спусък щом увисне
и се изтреля във сърце на залез,
и дългокоса нощ се спусне
със цвят на тъмен абанос.
Kато видение ще дойда ...

Аз цял живот със болести воювах,
но себе си не отървах от тях...
И все на многознайко се преструвах,
но с триковете само не успях!...
Завърших "Павловската медицина", ...

Вчера, в 9 часа сутринта,
снаха ми Ани ме дари с внук:
Виктор
3 кг. 950 г.
52 см. ...

Стих
Премина.
Като полъх.
Не е трябвало да те запомня, щом те пуснах във безкрая.
Спирка. ...