Безсъници чертаят светли кръгове -
блестящи, нереални, екзотични.
И по подпухналите нощни ръбове
се спускат ненадейно, хаотични.
Разказват своите внезапни приказки. ...

В такава нощ мъжете коленичат,
когато боса в табора танцува
една жена, накичила гърдите си
с трендафили и без да се срамува
ще разпилее дяволи в косите си, ...

Раздяла
Посветено на една изоставена жена
Тръгваш си днес след толкова много години.
Утре ще дойде и стъклата ще бъдат пак сини.
Слънце ще свети и може би ще вали, ...

Свобода
Искам те, но не така.
Не искам тази тежест,
тегнеща над мен,
един ден да се стовари ...

Откъс
.......................
С тъга погледна в пропастта,
дори със мъничко надежда във очите.
Дали случайно там е песента, ...

Трептя, горя и прегоря...
Изригналата лава се превърна в магма.
И вече само в сънища до теб летя,
със устрем на нестихващата жажда.
Не те похулих, в себе си те скрих ...

Нов ден. Посреща ме свежото утро. Нов свят. Откривам те отново, но нямам какво да ти дам. Имам само едно клонче от върба. Едно-единствено клонче, поело радостта и болката. Толкова е мъничко, а колко много е видяло. Стояло в топлата земя, завличано от бури, ветрове, прехвърляно насам-натам, летяло в ...

ПРОПАДНА МОРАЛЪТ
Не сме познати със морала…
Във дефицит е верността!
Със нас изтриват, като със парцали,
излъсканите светила! ...

Не е сложно. Ако човек реши, може да си направи една проста сметка.
Около 70-80 години е съзнателният ни живот на земята (в най-добрия случай). От тях 1/3 преминават в сън - т.е. около двадесет и няколко години. Друга 1/3 преминават в: пазаруване, чистене, готвене, миене на чинии, пране и простиране ...

Батка, баткаа... Така я закършихме.
Пак добре, че ракията пивка.
Лековитите думички свършиха.
Аз минавам на крива усмивка.
Махам дните с лошите спомени. ...

Нечути мисли...
Боли, не знаеш ли?
Боли, не виждаш ли?
Боли, не разбираш ли?
Боли, пожали ме... ...

И откъсна ме.
Като листо от клона.
Почувствай ме поне, ако не можеш
да пробиеш мислите ми.
Със пирони. ...

Сладка кражба
Крада целувка,
тръпна за милувка,
подготвям ти страстен пай,
а искам от теб любовен рай!

ПРОСЯК
Паничката на просяка заспала,
не я събужда монетен звън.
Съдбата двата крака му окрала...
В подлеза стои... Вали навън.

Аутсайдери
Мяркат се някъде там в тъмнината
почти незабележими.
Изгубват се със тишината,
за обществото те са незначими. ...

Ако можеше да те прегърна,
моя малка мъничка любима,
и към дявола ще се обърна,
но да зная... че те има!
Ако можеше да върна времемера, ...

А казваше, че можеш да обичаш,
че свята е за тебе любовта,
на всички тях тъй грозно заприлича,
... от днес ти давам името Лъжа!
А казваше, че мога да ти вярвам, ...

Все по средата...
И през коприва...
Парена даже от тиква –
през плет!
Едва родена… ...

Блуждаещ поглед...
Стиснати в юмрук ръце...
Почти безчувствено сърце...
Как успях до тук да стигна?
Как от силна станах слаба? ...

Цветовете се преливат в монохромната дъга,
шарка със контур се сливат, избледняват на дъжда.
Образът ти се размива, губи форма и душа,
аз те виждам още ясно, в светлината на ума.
И картината рисувам, хванал четка във ръка, ...

Беше събота вечер,
ден подобно на всеки,
в календар безконечен,
сбиращ само пътеки.
До момента, във който ...

V. ЯНЕ ВОЙВОДА
Яне ле, Яне, страшен войвода,
гледаш ме строго в сянка на клена.
Млад си загинал, с жал за свобода,
във гърди мъжки с болка стаена. ...

Времето не даваше признаци за по-хубав ден от вчерашния. Почти си бе стегнала багажа, когато се позвъни на вратата. Ния потича боса по студения под към вратата да отвори. На прага с една голяма и изящна червена роза стоеше Николай.
- Здравей, мила - целувайки я нежно по нежното ù пребледняло лице.
- ...

С едничка ласка ще те разпозная,
от туй докосване ще полетя
и още нещо искам да призная -
със теб се чувствам истинска жена.
Показах мойте малки тайни, ...

Няма да оставя нещата така.
Няма да поставя тази фалшива значка.
Няма да отговарям на вашите очаквания.
Аз съм такъв и не се поддавам на омайвания.
Вашите съвети само ме разсейват. ...

Той отвори очи и стана. Погледна телефона: девет и трийсет. Нормално. След час вече беше закусил и пиеше сутрешната чаша чай. Телефонът звънна. Непознат номер. Той вдигна. Ало. Да. Слушам ви. Да. Заповядайте. Да, ще бъда тук. Довиждане.
След трийсет минути човекът дойде. Слаб, с дълго палто, изглежд ...

Моля те, Любов,
спри при него тихо!
Нека още спи!
В миглите прониквай!
Като светлина. ...

Зад бюрото, от сутринта, клати своите крака.
Първото кафе изпи, но все още му се спи.
Кисел е и този ден, пак налегнал го е лен.
А на бюрото, разпиляни, чакат преписките стари.
Нещо, ще изчакат още - ще прегледа своята поща. ...

П А Н А Х И Д А
Гълъбите с яд кълвяха
сенките си по паважа.
Сигурно и те разбраха -
литнеш ли, ще си прокажен. ...

Бодро се провикна Данчовата мама,
тук, насред селото, досами мегдана:
"Син едничък имам и ми е юначе -
мишка като види, крие се и плаче.
Гордост ми е скъпа - хубавеляк строен, ...

Какво не бих дала…
Сутрин с целувка в леглото за двама – ти да ме будиш!
Прегръдката топла над моето рамо – да е моя завивка!
Слънце да грее – аз твоя съм сянка – недей да я губиш!
Какво не бих дала… за твоята мила, красива усмивка! ...

След двадесет години
аз отново тук ще се върна, мое малко, спокойно градче.
И пак по твоите прашни улици аз ще пристъпвам,
а погледът ми, пълен с надежда,
ще търси да срещне някое познато, но забравено вече лице. ...

Пред мен стоеше светлината, покрила осанката на Бог.
Величествен, Могъщ и Властен, стоеше Той с протегнати към мен ръце.
Да се усмихна ли? Но усмивката без любов е гримаса.
Срамувах се от себе си, не исках да пристъпя към Отца,
облечена в дрипи, омърсена с петна и кал по лицето. ...

Потъваме във огледален свят,
където сякаш времето е спряло,
където само чувствата летят
и с теб отново сме единно цяло.
Пречистена от всякаква вина ...