На края на полянката-
едничко зайче плаче.
Във хола на диванчето –
две зайчета подскачат.
Три зайчета разглеждат ...

Аз нямам титла – граф не съм, ни цар.
Отдавна занимавам се с изкуство.
Поет съм на свободен хонорар
и стиховете пиша си ги с чувство!
Работник беше моят мил баща, ...

Сияйните полета пред мен се разпиляха
и мигом се отворих към новата заплаха -
да бъда блед и умен, незнаен, поетичен
и вечно през полетата усмихнато да тичам.
Във лятото горещо животът е стоманен. ...

Обикновена компютърна рисунка е...
Надявам се да ви хареса!
Б.

Не зная какво е във теб, но усещам -
очите ти пият бял, лунен сатен,
дъхът ти докосна звездица гореща
и тя, оживяла, политна към мен.
В усмивката тъжна - момиче мечтае, ...

На шестдесетгодишния ми юбилей
Не си кой знай с какво заслужил
възторжения ми привет.
Единствено,
че си ми служил, ...

Когато облаците
дори и бавно се докоснат,
се ражда гръм.
Когато сред тишината,
в нощ безветрена, дъждът ...

Неизживяната любов
Виж, посърнали са тези слънчогледи,
смирено и с ужас са свели глава,
какво да гледат - слънцето залезе,
а и те не искат да видят това... ...

Понякога ме плаши мисълта,
че ме накара лудо да се влюбя.
Показа ми, че мога да летя,
а днес дори в очите ти се губя...
Дали защото дълго бях сама ...

Нежно осъзната липса си. Мълчиш.
Къдрокосо видение в сънища кратки.
Във минутите дълги от нощни загадки
в тишината на моята стая личиш.
Искриш ореолно - подобно икона. ...

Нежност. Красивият танц на докосването.
Мелодия и цветове.
Моята кожа и кадифе.
Като сън. Толкова хубав.
Пепел от рози. Влюбените сълзи. ...

На тераса просторни въжета
оплитат се в танц със шума
и звуци долитат в сюжета
на песен, родена в ума.
Усмихвам се болно и страшно ...

Пустинен мираж
Ти си моят пустинен мираж,
даваш на въображението ми кураж,
ти си още магичен сън,
потъващ в съзнанието романтичен звън!

В очите ти се раждаха светулки,
бленуващи за орлови крила.
Едната отлетя невъзвратимо!
А другата загуби се в нощта.
И може би не ще се срещнат вече, ...

НА БРАЗДАТА В XXI ВЕК
Дорде държавата ни пълни гушка,
народецът - кат' Белчо и Сивушка -
опъва врат... и даже не мучи?!
Защо ли - далеч са Божите уши...

Пилял съм думи, не една излишна,
накрай света в победа и в погром,
а ти, която, без да си всевишна,
с ръце подпряла скромния ми дом...
... мъждукаш пак, едва забележима, ...

"Народе???"
Страната тъне във разруха,
навсякъде мизерия цари,
а депутатът пълни си търбуха,
преяжда, после сладко спи. ...

Нощта въздишаше -
бе невъзможна,
нощта обичаше
да е тревожна.
Отдавна свикнала ...

Очите ти - не очи,
а изваяни, блестящи
скъпоценни камъни.
Устните ти - не устни,
а плътни копринени ...

Любов или тъга е,
тайна на света това е,
нима да ме прегърнеш
толкова е трудно?
Да ми кажеш ще остана ...

ЧОВЕКОПОДОБНИ СУБЕКТИ
Всичко ни е относително,
преходен е периодът –
строго поверително
ний сме кучешка порода… ...

Земя, земя, ти вече си ни тясна!
Ний търсим вече други светове.
Макар че си една земя прекрасна,
нас Космоса незнаен ни зове!
Ний тръгнахме с ракети в небесата! ...

Щом мислите
назад си заброят минутите
със спомени - лъчи,
преплели времето,
а чувствата в гръдта ...

Приятелко, ти моя най-добра,
от цялата си душа ти благодаря...
за безкрайнара подкрепа,
за постоянната утеха!
За всички радости и болки споделени, ...

Вървиш и гледаш хиляди лица,
и чудиш се защо сме толкова различни?
Дали лицата определят същността
на нашите сърца и същността духовна?
Едва ли… ...

Животът те тъпче, хората те мачкат. Отвръщаш на удара, а ти се връща двойно. Мразят те, използват те, унижават те. Искат да лазиш в краката им, но ти не се даваш, имаш поне достойнство. Защитаваш се, но така усложняваш нещата все повече. Тряба да замълчиш, да преглътнеш нападките и обидите. Но това ...

Ти се вдигаш на пръсти, откъсваш звезда
и сияние розово бликва.
Като топла вълнà ме залива мечта
и полита нагоре молитва:
нека всички посоки ведно се сберат, ...

Ще тръгна надалеч във този ден...
Черешите ще бухват в цвят на двора.
Небето ще синее светло в мен
и пълни ще са улиците с хора.
И никой, знам, не ще да разбере, ...

Само на този свят,
захвърлено дори от майка и баща.
Сирачето само стои,
заключено между четири стени.
Пред малката икона на колене застава ...

О, аз се чудя и не зная
как тъй във Ада
всеки зъл мошеник жител пада!?
Та нима не им е вече тясно
в туй място ...

Да бъда, да бъда, да бъда...
Като тебе да бъда аз, гарване.
Ами да бъда...
Като тебе - Гарван да бъда.
Черна, студена, сирота... ...

Опияняваш ме,
прехапвам устни.
Опитвай ги безумно!
Ще видиш, че са вкусни!
Да пият те от теб желаят ...

Виж, огнен лъч на лято
разсича небосклона
и жар гори земята –
дъждът е само спомен.
Очи в небето взирам ...