Ние винаги бяхме "на нож"
и се карахме честичко даже,
може би го разбирам сега едва,
но е важно (все пак) да го изрека...

„Ей, змийо летяща и зла,
страшна болест люта,
иди ти,
полети ти
в бялото тяло, ...

Когато духнеш малкото глухарче,
откъснато от на Тракия златната земя,
спомни си моето подвързано тефтерче
със стихове, които ти редя...
И виж как семенцата крехки, нежни, ...

Откъсвам роза, кървавочервена,
със кадифено плюшени листа.
В лъчите на луната посребрена
проблясват ситни капчици роса.
Разпръсква аромат опиянена, ...

Какво е съдба?
Ако животът магарешки, остри бодли
все ти пъха, където завари,
престани да ревеш! Помисли си дали
не си бил цял живот все магаре! ...

Ела при мен!
Ще бъда нежен,
със полъха на бриз, заченат във морето.
Ела при мен!
Ще бъда страстен, ...

Мъчно ми е най-вече за май,
че лудориите му сякаш са безкрай.
Но дойде ли на юни синевата,
и с обич топла люби ме Земята,
природата е плодовита, звънка, ...

Наздраве и бъди щастлива!
Примамлив сън ме дърпаше насам.
Дойдох за миг. Дойдох и си отивам
отново сам. Отново сам.
Не ме задържай, не – напразно! ...

Сбогом и ме обичай
***
Живея...
Издишвам те –
глътка по глътка... ...

Как да кажа това
как неловко е
да те съветват от
хиляда места
и да не знаеш ...

В очите ти - е целият ми свят.
Там тихичко едно небе е спряло
и в облаците - птиците летят,
превърнати с дъжда в единно цяло.
В тях още търся нежната вина, ...

Боли...
Боли, когато ме поглеждаш.
Боли, дори и да не го направиш.
Боли, когато съм далече.
Боли, когато съм до теб. ...

Не те познавам, приятел, видиш ми се добър човек. Какво ме измъчва ли, ще ти кажа!
Не ме гледай такъв, че що-годе приличам на човек, а отвътре какво ми е, не знаеш, чурук съм като гнила ябълка, че то сърце ли не е, дробове, жлъчка и кръвно до тавана.
Писна ми от лекари. Аман от клинични пътеки, от к ...

Клепачите ми се отпускаха, изтощени от борбата с живота. Не исках да се предавам толкова лесно. Хиляди пъти се замислях за поне една причина, която би ме накарала да живея. Намирах я дълбоко в миналото си, където все още бях невинна и изпълнена с копнежи и мечти за едно бъдеще, което със сигурност н ...

Този стих написах по молба на
моя близка приятелка.
Сюжетът и посланието са нейни.
Когато си тръгнеш…
Когато си тръгнеш, не тръшкай вратата! ...

Вариант 1 съм го правила като слушам музиката и нареждам думите, така че да стане запеваемо и на български (като не мисля, че съм унищожила смисловото значение на оригиналния текст), а вариант 2 е буквален превод. Предлагам два варианта и много ми се иска да чуя повече мнения, защото в предишен прев ...

Той е объл – досущ като лято,
гръб огънало в опит за мост -
с майско слънце и дъжд под петата,
с длан върху септемврийската нощ.
Той е топъл и пълен с надежда, ...

Тя ще замине.
Далеч от скритата ти обич.
Но близо, още по-близо до мислите.
Всичките ти – все за нея. Близо ще е.
Като светлината, която се прокрадва, ...

Мисли за мен, обичай ме!
От твоята любов раздавай!
Бъди до мен, истинска ме направи!
Ти това умееш, затова в ръцете си спаси ме!
Нали ме предпочиташ? Опознай ме, бъди със мен и нощ, и ден! ...

Идиот!
За мен става дума.
Не премигвай!
Чудя се и се мая, какъв беше тоя мой късмет. Защо, кога бях още младо момченце, и пикаех още по шумките и се оглеждах накъде да свърна, не се намери един-единствен познат, който да ми каже:
- Върви, трябва да вървиш, но да не си тръгнал натам, дето се фишкат, ...

Навярно усещането е страхотно
да се намери златото на инките,
да се откриват неизследвани земи,
да се покоряват снежни върхове.
Но знам, че това е просто нищо ...

Александрия -1971 година след Христа
“Принцесата на Египет” бе акостирал преди час в пристанището на Александрия и част от туристите вече го напускаха по спуснатия до кея трап. Денят бе слънчев, морето спокойно и към брега подухваше лек хладен ветрец.
“Тази партида туристи имат късмет с времето” – п ...

Безсърдечно хоризонта слънцето открадна,
лъчите му стопиха се по майката земя.
Настана нощ, с тъмнината хладна,
ни гък, а млък, всичко онемя.
Унесох се в леглото с пухени завивки, ...

Родила съм се в три след полунощ...
тогава блеснала щастливата звездичка,
която бди над мен до днес,
която осветява моята пътечка.
Зарадвала съм майка и баща, ...

Живееха на последния етаж. Също като в песента „Богатство” на група Тангра.
– Отивам на кино! Ще дойдеш ли? – попита Страхил.
Съквартирантьт му поклати отрицателно глава – оня характерен само за българите жест, който навсякъде по света се приема като знак на съгласие. Дори не вдигна поглед от кръсто ...

З а д у ш н и ц а
Пак след мъката тръгвам послушно.
Пак за хора, за време - забравям.
Пак съм с теб, само моя Задушнице!
Не - помен, а болка до задушаване! ...

Понякога така жестоко удря
животът със железния си чук,
че ми се струва:
развилняла буря
изкъртва с корен стогодишен бук. ...

Безкрайно се стопявам – като студ,
захапал хищно края на сезона.
Излишен, нетипичен, тежък смут
гласът ми до мълчание зарони.
И тишината в мен се настани. ...

Попитай ме,
любов,
защо такава съм.
Безпаметна,
безмълвна ...

Имам нова колежка,
колежка, на име Снежка.
Млада, красива и секси,
май не страда от комплекси.
Реших и аз веднъж ...

Превръщам се в сянка. Все по-осезаемо е.
Легнах и дишах цигарата си. Врязвам се в спомените и режа на едро. Мисля си "Като по чудо съм останал жив/а" и "Нищо не си спомням". Люшкам се на онази люлка - "ту мъж, ту жена, ту мъж, ту жена'' и все по-тихо става.
Бедрата ми пулсират и съм телесен. Болезне ...

Аз направих своя збор. Все още не знам къде точно ще ме отведе. Не знам дали е правилен или грешен, но знам, че сега съм по-щастлива.
Щастието ли? Трудно е да се определи, просто го чувствам. Усещам докосването му вътре, дълбоко в душата си. Сякаш я гали с пръсти, минава през сърцето ми като едва до ...

Любовта е да си новобранец,
и когато вярваш в Господ, да не слагаш ланец.
Любовта е ускореният пулс,
когато чуеш блус.
Любовта е да вярваш, докато другите се съмняват, ...

Помъдрях -
изпрах си носните кърпи
Вяра, Надежда, Любов.