КОМЕТА
Аз по твоя житейски друм
като комета светла ще премина.
Всичко добро във мен ще ти дам -
ще взема плам от теб и ще отмина. ...

Един отхвръкнал лист хартия,
на който стихове
си пишеше тъгата,
разкисва в локвата
от сутрешния дъжд. ...

Лека нощ на мама, татко
и на баба, и на дядко,
на боички и тетрадки,
кукли мили и играчки.
Лека нощ от мен на всички ...

Седнахме вечерта късно в леглото.
Мръсно се гледахме дружки две.
Първо разгрявка далечна,
през пластове плат направена,
после пак отново, ала голи-голенички. ...

Във раните ми - сол сълзяща пари,
и болката върти нощта със ден -
да, грешен съм, но в твойта катедрала
аз вяра скътах - сякаш прероден...
Пристъпих тихо в храма на мечтите ...

Стихиите пред тебе се прекланят,
изгрява Слънцето за тебе всеки ден,
косите ти в прическа Вятърът оформя,
Дъждът разхлажда нежното ти тяло.
Луната е сестра обична твоя, ...

Ще изгоня тъгата от тебе…
Своя смях ще вплета във косите ти…
Ще разреша косата ти с гребена
от треперещи пръсти, които
топлината от теб да отнемат ...

С тебе как да се сбогувам,
не
искам да изричам и последно сбогом,
как сега аз да живея,
като без теб не ...

Обидите
болките
липсите
страданието
наричат любов ...

Посветено на всички, които ще кажат:
„Това не се отнася до мен!”
Хр. Смирненски
Страхът е всичко, дето имаме,
страхът ни пази от беди. ...

Всичко знам
Гледам те как падаш,
но не ще ти позволя
да страдаш.
Обич моя ненагледна, ...

Сини очи
Очите ти със цвят море през лято
- не мога от себе си да крия -
отвъд залеза от старо злато
зараждат най-неустоимата стихия. ...

Търси ме сега - когато не съм близка,
търси ме във всяка следваща жена,
частици от мен във всяка намирай,
сглоби си пъзела на любовта.
Търси ме в плътта на непозната, ...

Пролет весела с капчука чука:
- Ставайте, дечица, аз съм тука!
Кой очички още свива,
през главичка с юрганче се завива?
Бързо скачайте, че вече Минка ...

Натежало от недоизказаност -
фатално, красиво, далечно,
упорито като зараза,
едно Чувство преследва ни вечно.
То в деня ни стремглаво се спуска, ...

В очите ти има тъга, а в моите болка и страх.
Проля ти за мене сълза,
за тебе море аз пролях.
В сърцето ти ти има любов, а в моето - празна кутия.
Покажи на какво си готов ...

Не знаех, че да имам теб е грях,
че този мъжки свят ще ми завиди,
затуй с годините във мен строях
за теб и Бог – свещени пирамиди.
Затуй сега, по-вкаменен от Сфинкс ...

Близостта ти на вълни ме люлей,
като лодка във бурно море.
До гръдта ми сърцето ти пей
и пулсираща ме отнася нагоре...
във висините трептя, като струна ...

Цвете - страст
Здравей! Аз съм пролетно цвете,
напъпило и узряло,
не съм дете, жена съм вече,
със греховно тяло. ...

Обичах те без капка съжаление, какво ли мога още да ти дам,
освен единственото ми съмнение дали ще мога да живея сам,
дали ще мога друга да обичам, тъй както те обичах само,
дали ще мога на другата да дам другарското си мъжко рамо,
или отново ще я наранявам, откривайки недостатъците ù човешки, ...

Рикошират
във главата
мисли разни.
Чувства
най-разнообразни. ...

Облегни,
облегни се на моето детство.
Прегърнало минало в рани заровено.
Да, така с мен се случва болезнено често –
от своята болка на съд съм положена. ...

Циганска любов
Нощта прегръщаше гальовно
с китарен звън и песен страстна,
като в приказка любовна
певец и циганка прекрасна. ...

Допира ти нося с мен,
прогаря кожата ми...
като жарко слънце в летен ден.
Топлия ти глас,
пеещ в моите уши. ...

Някъде там,
зад онова сълзливо ,,отдавна’’,
под люлеещото се столче,
върху гнилата дървена маса,
в недописания бял стих, ...

Отивам някъде, но всъщност накъде?
Там, дето, зная, никой мен не чака -
преплитат се хиляда светове,
очакващи хиляда тъжни влака.
Пристигам пак на таз' позната гара, ...

Решетки.
Бариера.
Залостена врата.
Една орлица в клетка
с прекършени крила... ...

Напразно шепите ми молят се за радост,
сама виновна съм за всеки мъртъв час,
оставях ги на пода безпощадно
да тлеят във агония за нас.
И гърчещи се бавно под краката, ...

Заспивам призори. Нощта е гола,
понесла месечината на рамо.
В клонаците на старата топола
спи вятър на възглавница от слама.
Сънувам пролет. Пътища. И хора. ...

Седнал на сянка в трънака,
Мравчо горчиво заплака.
Рони сълзици момчето,
че нарани си крачето.
Както вървеше по друма, ...

СОНЕТ І
Не е изминала година
ликът красив откак съзрях –
по-скъпа става ми Галина,
а звучният й ведър смях ...

Със изгрева на всеки следващ ден,
аз чакам знак от теб и се надявам.
Дали сгреших, вина ли виждаш в мен –
мълчанието твое вледенява…
Какво е чуждата вина – не знам. ...

Подивяла младеж
Откакто съм се родил не могат да ме потиснат.
Още един несретник, още един град без перспективи.
Никога не съм играл по правилата, никога не ми е пукало.
Лошата ми репутация се носи навсякъде. ...