Към твойта упорита НЕЛЮБОВ
изпитвам някаква добра омраза.
И с порив справедлив и странно нов
разкъсва ме един душевен спазъм...
От неговата мъдост озарена, ...

Помисля ли те,
думите
като птици отлитат -
ставам безмълвна
и чиста като роса, ...

ЧЕРНОГЛЕД
Истината грозна отрано опознах,
всичко за съдбата тежка аз разбрах.
Тези мисли черни гонят ме, уви,
трудно сън спокоен вечер ме лови. ...

Търкалят се минути, часове,
минава ден и втори... трети,
събуждат се ония страхове,
че чувствата ни стават слепи.
Когато чувам те понякога за миг ...

Живот до летище, във чужда страна.
Ракетни атаки в задушните нощи.
Лежащи в праха, прикрили глава,
незнаещи бомби ще има ли още.
Момчета-мъже, със момчешки мечти, ...

Нощ, поле и мирис на цветя...
По лунната пътека идва ТЯ!!!
Пристъпва тихо сред цветята
като опиянена от аромата!!!
Обляна е от лунното сияние, ...

По здрач
Когато събличам душата си гола
от скътани грижи и черна умора,
те литват - пролетен пух от топола,
отнесен от южния вятър над двора. ...

Скъперничество и разсипничество – това е въпросът!
Да бъдеш или да не бъдеш подчинен на парите? Това е въпросът! Докато героят на Шекспир е разкъсван от вътрешните си борби относно морала около него, героите на нашата страна ясно са определи своя живот – или са скъперници, или – разсипници. Едно оба ...

Една врата, затръшната със трясък,
не се отваря после
с чук дори.
Напомня в буря нощна птичи крясък,
едно крило - ...

НОЩТА НА НАШАТА ЛЮБОВ
Нощта дойде, щастлива, многозвездна...
Погледна ни, присвивайки очи…
От Космоса Вълшебницата слезна
и нас на Седмото небе качи! ...

ГОЛЯМОТО ДРАНЕ
Сечко сече, Марта дра...
Април кожите събра.
След Ноември ги раздаде
на бандити и търбуси. ...

Какво се прави
в пролет като тая -
напираща на пъпки да се спука?
Какво да правя
с толкова раздяла, ...

"Огън, следвай ме!"
Огън, следвай ме в смъртта,
Птицо, викай: "Га-га-га!",
Дух, прегръщай ме със злоба,
Братко, с мене идвай в гроба! ...

Ти ми принадлежиш,
аз ти принадлежа,
можеш да ми простиш
и аз ще ти простя.
Без теб всичко е фарс и лъжа, ...

В сънен унес притихва градът.
Тъмни сенки във мрака се гонят.
Нощни улици глухо мълчат,
а дъждът като шепот се рони.
С глас далечен звучи саксофон ...

Време ще дойде, ти ще ме помниш.
Време, в което аз ще съм лист.
И моля дано... не ми се обидиш,
моят живот сега е нечист.
Всички лица се с времето давят, ...

Една светулка влезе в стаята ми тази вечер. Донесе мъничко сияние в тъмнината. Успя да оживи предметите, прелитайки с крилца около тях. И мрачното лице със своето фенерче озари. Една светулка толкова обикновена. Тя може да лети и свети и не търси смисъл в себе си. Една светулка толкова обикновена е ...

Искаш нещо. Искаш го толкова силно, че дори не успяваш да се наспиш, защото разни мисли те държат буден... А знаеш, че не можеш да го имаш... Ставаш и чак тогава осъзнаваш колко е студена нощта и леки тръпки плъзват по тялото ти от отворения прозорец. Поглеждаш навън, а улицата долу е празна, тиха и ...

аз съм момчето от стъклените кутийки захар
аз съм момчето със сняг върху устните
(казва го Műller)
аз съм
Лаерт ...

За всеки миг със тебе съм платила.
(Любов ли е, или е тежък грях?)
Сама се чудя как намерих сили
и всичко във сърцето си побрах.
За капка радост – океан страдания. ...

Червило, пудра, сенки - да!
Нека съм красива за света!
Ще се постарая,
о,как обичам -
от аплодисментите удоволствие извличам. ...

на гърдите си нямам закачена табела
с надпис продава се
нито етикет с обозначена цена
тогава защо се опитват
да ме купуват разни мъже ...

Клетва в храм душевен
Случи се така, щото с една жена позната,
по ред независещи от нас причини,
разделихме се... ей нà - за нищо! И минаха, ехеее... години...
А как бяхме влюбени...? Не питай! От тук… та чак до небесата! ...

So, here I stand
I'm so disappointed
I'm ashamed of all the ways
You've got to me
Laughing on the outside ...

You were my conscience, so silent now you're like water
And we started drowning, not like we'd sink any farther
But I let my heart go, it's somewhere down the bottom
But I'll get a new one and come back for the hope that you've stolen
I'll stop the whole world, I'll stop the whole world ...

Dragana Mirkovic - Oprosti sto ti smetam
Ti se cudis sto me opet vidis
sa suzama na umornom licu
odavno se mi videli nismo
ali ti si jos u mome srcu ...

"Hold Me"
Hold me darling hold me
And I'll always be your, be your guy
Closer, baby come closer
Let me be the one that loves and be by your side ...

XVII
Продължително звънене на входната врата ме накара да оставя Доброславовото житие. Вече бях чевръст и успях да отворя без залитане и почти без влачене ни на ляв, ни на десен крак. Двама жандармеристи веднага ме подхванаха здраво от двете ми страни, сякаш знаеха, че съм пострадал и ги беше страх ...

"Трябва да спра цигарите..." Помислих си, докато гасях поредния фас. Този ужасен навик ми беше останал от студентските години... Спомням си как ненавиждах цигарите. И как обичах дългата си коса. Какви къдрици имах.
***
Всички тези спомени ме връхлетяха в деня, в който видях причината да си отрежа ко ...

Щъркелана, млада дама,
долетя от Алабама,
в наше село да загнезди
чернобелите одежди.
Закръжа над къщи бели, ...

Както слънцето с лъчи,
потопени в ярките дни,
животът ги попива и цъфти -
безнадеждно ми липсваш ти.
Както денят без слънце е мрачен, ...

Протягам ръката си с въздишка,
в утешение, че може би си ти
човекът, който бих поискала
в длани и сърцето ми да подържи.
И май докоснах нещо поугасващо, ...

Не си картина, че да те опиша
със слова красиви и набожни,
не си ми въздухът да вдишам
мисли с дъх на рози.
Не си вятърът в косите, ...

там някъде в мисълта ти
ще присъствам сам-самин
където мярка за достатъчност
е думата "Амин"

Тъгата ти е болка свята -
като залязваща зора,
от мъка или самота навята,
от спомен или от мечта.
Тя скрива слънцето в деня ти, ...

Първа глава
Зад един голям дървен прозорец, на канапето седеше Катя. Отново беше замислена и неспокойна. До вчера беше толкова щастлива и не знаеше как да изкаже радостта си, а сега бе подтисната и тъжна. От очите ù се прокрадваха сълзи. Те се опитваха да надделеят, но тя все пак ги спираше. Седеше ...

Лятото ми прилича на момче,
прехвърлило оградата
с клонче череши в ръката
и на едно пухкаво облаче,
поляло с дъжда си стъклата. ...