Прекрачих прага на погубващите чувства,
макар да знаех, няма връщане назад.
И спомените за изгарящите пръсти
ме преследват всяка нощ. И в ад
се превръщат дните, а животът - в кошмар. ...

Красиво и
самотно
е да си
сляп в страната
на ...

Ръката на Твореца
Една Невидима ръка из въздуха рисува
без четка, палитра и бой.
Духът Божий с Бог Син и Бог Отец общува,
рече Бог: "Нарисувай на света очи!" ...

Кой ти махна поредната маска,
силен вятър ли нейде отвя,
с криви нокти в сърцето ми драска,
за да влезе поредна тъга.
Аз билета кога съм платила ...

Недей разравя неугаснали жарави...
Защото по-вече от тях боли...
Дори за миг не ме пожали,
когато във живота ми се появи...
НЕ ИСКАМ ЖАЛ! Не искам, чуваш ли?!... ...

Някога мразех съботите. Мразех ги до онази, в която съдбата ме срещна за пръв път с Доротея. Тази среща преобърна живота ми в посока, съвсем неочаквана и за самия мен, вдъхна ми сили за ново предизвикателство и ме зареди с огромна положителна енергия. Но затова ще разкажа, когато му дойде времето.
В ...

Аз утре няма да съм тук
Аз днес съм тук и съм красива.
Ти ме обичаш, както ме обичаше и вчера.
Но утре няма да съм тук. Ще си замина.
Ти утре ще останеш да носиш спомена за наш'то вчера. ...

ВИРТУАЛНА ЛЮБОВ
Една виртуална нелепа любов ме катурна
със страстта на Месалина
и като безмилостна буря
безпощадно през сърцето ми премина ...

Не те коря
за грешки
сторени
и премълчани
нежни думи... ...

Хари Потър.
Джеймс Потър.
Аз не бях точно принц на бял кон
и за рицар със броня не ставах.
Не бях за представата „съпруг, деца, дом”, ...

С духа си надживяваме страсти,
по пътя на любовта не съм сам.
Изпълваме всеки миг с щастие
и с нестихващ пролетен плам.
Аз съм вятърът на верността, ...

Снегът се топеше и замръзналите ручейчета рукваха като малки чешмички. В тях плуваха пъстри, още недоизгнили листа, които бяха останали от есента. По лекото течение на поточетата се чернееха клончета. На едно такова клонче бе кацнало мъничко врабченце,то едва се крепеше право и си чикаше. Малки пръс ...

Старецът и мечката
Някога мечките и хората се разбирали много добре помежду си.
Веднъж един старец бил на двора си и садил репи. Докато работел, изскочила мечката. Тя го попитала какво прави на нейната нива. Човекът отвърнал, че сади репи. Мечката му позволила да остане, при условие, че щом посадено ...

James Morrison - The pieces dont fit anymore
I've been twisting and turning in a space that's too small
I've been drawing the line and watching it fall
You've been closing me in , closing the space in my heart
Watching us fading and watching it all fall apart ...

Мисля си нощем
кажи ми, кажи ми
още ли шепнеш моето име
не мисля
не вярвам ...

Автожалейка
Изчезнаха моите „Ума“ и „Дума“,
снега на забравата щом заваля.
По-късно разбрах, че някаква гума
размазала „Ума“ и „Дума“ с тъга. ...

Обичам те лято, обичам,
а поводи - толкова много,
свободна в полето да тичам,
да падна в ръжта в изнемога,
в сеното да спя под звездите, ...

С непохватен жест на малко дете
Времето чашата си е разляло,
на хиляди капчици пред мен се разбиха
цифрите на стройното му тяло...
Вероятно някъде, в другия край на света, ...

Тъжно ми е, че те няма,
но когато те има,
те няма до мен.
Тъжно ми е да те обичам
в друго измерение, ...

Жени се снимат с кучета и котки...
И снимките им в интернета плуват...
Любимците лежат във скута кротки
и често на заспали се преструват...
Жените пък не искат да заспиват - ...

Ти си човека, на когото всичко казвам,
приятеля, за който съм мечтал.
На тебе аз държа и обещавам,
че приятелството ни e чист кристал.
Пясъка в морето аз ще преброя, ...

Наближава 11 вечерта... летният вятър тихо разхлажда нощта. Навява онова съблазнително чувство, което носи мракът, криейки всичко, което денят не позволява. За повечето хора е поредната вечер, в която се прибират в домовете си, за да си починат от дългия работен ден. За тях двамата обаче това беше м ...

Перонът мери
с римувани минути
електричката.
VVV
Възкръсват рими. ...

Това, че телефонът ми често звъни
не значи, че заема твойто място -
сърцето ми от липсата скърби,
защото след звъна остава пусто...
Гласът в слушалката просто боли, ...

Той отдавна е свикнал със студения зид -
гние тук вече десет години.
Овехтял и брадясал, с примирен, скръбен лик,
просто чака живота да мине.
Няма нито небе с облак бял или лъч, ...

Освободена
и без да съм свободна.
Още обичам.
Живея още,
съществувайки чрез теб. ...

Думите, с които се отричаш,
още галят с нежна мекота!
Закъснял ли бях, да ме обичаш?!
Кукувица беше любовта!
Срещнах те, а стъпвах по жарава! ...

То не бяха студентски купони, не бяха чудеса! Не бе любов, не бе чудо! Душата на всяка компания – Сашо и Милена, чаровни до безобразие, вечно засмени, забавни и остроумни, възпитани. Нямаше нито един студент в университета, дето да не търсеше компанията им. Който още не бе говорил с тях, си намираше ...

Ако не е любов!
Ако си тук, за да си отидеш скоро,
ако търсиш при мен единствено забава,
по-добре отиди си, докато е още време!
Ако не си дошъл, за да зашиеш ...

Да бе изтропал силно в калдъръма,
но ти премина с коня си - унесен.
Не чух и повей лек в салкъма
със звук на тропот да се смеси.
Да беше спрял и просто, по човешки ...

Телефон
Телефонът иззвънява,
тръпката дали ще се обадиш остава,
всяко твое позвъняване е радостен вик,
а не монолог на политик, ...