Contemporary authors work: literature, music, art etc.
388.4K results
Пролет
🇧🇬
На 11 март светът бе потресен от невиждана трагедия в Япония. Земетресението причини тежка авария в ядрената електроцентрала Фукушима-1.
50 мъже, пожелали да не се съобщават имената им, рискувайки здравето и живота си, доброволно са останали да се справят с аварията...
Тя е сън на забрава, дълбоко в ...
Толкова стихове написах за теб.
Дали някога ще те намерят?!
Ще те докоснат ли? И дали ще разбереш
това, което да кажа не смея?!
Разголих душата си върху листа. ...
Той е моят Единствен.
С него стигнахме кротко Олтара.
Не със плът, не със плът – две души занемяха пред Бог.
Нецелуната аз, той от мойте ръце непогален,
разломихме прегради, устремени към чистия свод. ...
От тебе бягах дни наред, години.
Скитах се и куп неща видях.
Обич без вяра, болка и страх.
Празни гробове, пътеки без край.
Тела без души, души без подслон. ...
Какво е болката? Тя е онова, което трябва да търпим, за да се чувстваме по-добре след това. Или поне при мен бе така.
Животът е разнообразен. В него тъгата се редува с радостта. А тъгата- това е болката (физическа или психическа). Няма ли да е скучно без нея? Само щастие, щастие, щастие! Нещата не с ...
Слънцето напада с жълтия си чук и ме разплесква върху наковалнята на асфалта. Удар след удар и ето, че послушно започвам да променям форми. Палещите звуци галят, шептят, приласкават госпожа Метаморфозата. Ето я и нея – с лек вечерен тоалет по пладне и с изискани маниери на прикрита кучка. Аз съм неи ...
Животът никога няма да бъде това, което искаш. Ще се променя, както всеки ден изгревът и залезът са различни, както всеки ден е неповторим. И трябва просто да го изживеем, без да се опитваме да го разберем.
Не е трудно да сме щастливи. Първо трябва да си го позволим. Можем някак по-лесно да се научи ...
ОБИКНАХ ЕСЕНТА
Дойдох от скутите на бронзовото лято
и спрях в градините на есента...
Като узряла ябълка дъхти Земята
и търси мястото си във света... ...
Не свикнах да вървя по лесни пътища,
да съм послушна зад стени дебели.
Отнесе ме светът сред кал и стЪрнища,
посоки търсех в облаците бели.
А ти такава ме прие, мен – скитница – ...
И когато денят уморено притвори очи,
разчертал тишината на бели и черни квадрати,
и започнат сближаване двете стрелки
в календара, ограждайки новата дата...
Полунощ е... И Днес е отхвърлил задачите. ...
Промените в последнеите куплети дължа на Ники Комедвенска и Краси Тенев, които ме убедиха, че така е
по -добре... Благодарности!
Болката, с която те обичам,
слаба, неуверена ме прави.
Позволи в душата ти да коленича ...
ИСТОРИЯТА НА ЕДНО РАЖДАНЕ
Вълните се оглеждаха в очите ти,
танцуваха със пулса на сърцето ти,
вятърът нескрито те опипваше,
а с него сме приятели от детството. ...
Слънчев лъч по клавиши на пиано
разнесе весел детски смях,
хлъзна се в този ден по-отрано
и бутна радостно тъмнината с крак.
Сънливи малчугани се надигат размечтано, ...
Смешна съм ти, казваш?
… а някога бях най-добрата!
Недей! Със думи повече не ми показвай
и за омразата си не търси отплата…
Не се интересуваш вече от душата, ...
ГРЕХЪТ ЗА ТЕБ
От сън дълбок - песента на птица ме събуди,
величествено пеейки за твоята магия,
желанието - като жрица на любов у мен възбуди,
сълзите ти кристални - до живот да пия. ...
Тя го чакаше да се върне. Гледаше мълчаливо през прозореца и за нищо не мислеше. Масата беше готова - салата, чаши, чинии за супа, за основното, прибори. Салфетки... А, салфетките беше забравила. Стана, отвори шкафа, камбанката, закачена на дръжката му, иззвъня и извади жълтите салфетки. В този моме ...
"Мъртви сълзи"
Отровни паяци в мойто тяло пълзят,
черни сенки в мен гърчат се и крещят,
скръстил длани, гледам с празни очи,
със езика си ближа кръв и сълзи. ...
Не съм дошла за тебе да се боря,
съдбата ми отново се обърна,
та - ето ме, дойдох да бъда твоя,
изглежда, че в началото се върнах!
Преминах през житейските чукари, ...
на Георги
Времето се ниже бавно на гердан от километри разстояние. И всяко мънисто е капка очакване, и всяко мънисто е мъничка болка, и с всяко мънисто герданът е все по-дълъг и все по-тежък. А как искам да мога с ножица от пръсти да срежа злата верига! Да хвърля всичките ù грозни дрънкулки в бардак ...
Седя пред листа... и искам да пиша...
толкова неща в главата се извъртат,
и токова чувства смесват се и ме човъркат.
Седя... и нищо се не пръква,
нищо от мене не излиза... ...