Повехналите мечти, като розите под снега, забравих. Коя станах и коя съм била, ти не знаеш. Да ти кажа, аз не мога, страх ме е да не ме разкриеш. Под лицето ми се крие друго. Зад очите ми няма нищо мило.
Бях! Бях мечта. Живеех за мига, исках сред розови поляни да ме откриеш, а намери ме в бели пресп ...

ВАРНЕНСКА ИМПРЕСИЯ
Като жълтък на счупено яйце
луната иззад облак бледен свети...
Навярно за омлети от планети
въртят рецепти звездните ръце. ...

С времето човек старее
и променя се лицето.
Но дали, дорде живее,
все тъй нежно е сърцето?
Все така ли го привлича ...

Горос се доближи до нея.
-Е, принцесо, как си?
-Ще те разочаровам, принце, но все още имам сили да се боря!
-Е, твоя воля. Но още малко и ще си забравила всичко и всички! След като майка ми превземе камъка. Между другото, споменах ли, че армията ни е вече във вашите земи? Първите пет селища са вече ...

КЛЕТВА
Ако трябва, Творецо, да стигна до теб
безпризорен, измъчен и жаден,
ще вървя, но без гняв или ропот стаен,
без да търся вина и награда. ...

Вятърът навън бесува,
а преди това бесуваше в мен.
Дихания във въздуха лудуват,
какъв ли ще е утрешният ден?
Нощта навън е толкоз ненаситна! ...

Напомняш ми на две разплакани очи,
изпълнени със блясъка на летни ниви
и златото във тях така блести,
че виждат ми се толкова красиви…
И двете точки вътре в тях ...

Намразихме се…
(Hate with an ex*)
Намразихме се… Не мога да повярвам, че човек може да стигне в такава „дупка” с някого, когото е обичал някога. И не просто е обичал, а вероятно е обожавал, и когато се разделите, все пак оставате приятели, които дори са много близки. Какво се случва след това?? Как ...

Тази пролетна нощ е прекрасна.
В небето звезди и луна.
Мелодия нежна.
Чувам я ясно...
И какво? И какво от това? ...

Сега, когато теб те няма
и от дълго време ти не си с мен.
Сега, когато втори шанс няма,
започваш да ми липсваш ден след ден.
Сега, когато чужди устни ме целуват, ...

... любовта е като капка в океана от мечти...
Не виждайки очите ти, сърцето ме боли.
Усещам нещо, но от слепота
губя се сега, губя се в нерешителността...
Обръщам се към теб за помощ, но уви. ...

Аз копнея да бъда там.
В непосредствена близост до теб.
Да чувствам, че си до мен
и да знам, че си истинска.
Аз копнея да те прегърна в близост. ...

И тихо стана, изправи се тя,
И тихо тръгна, замина си тя,
И тихо подмина те, сякаш не бе там,
И тихо замина си в необятния свят,
И тихо донесе ти вятърът една сълза, ...

Днес пак се видях и пак се разтреперих,
не бях това, което бях преди.
Бях птица, спряла своя полет,
така изгледах аз през моите очи.
Бях смъртно ранена точно в сърцето - ...

Отговорът
Не ме питай за какво си мисля,
когато тъжно гледам през стената,
не ме питай дали още те искам
и защо се държа като непозната! ...

И този дом заглъхна и посърна.
За втори път Зловещата се върна
да грабне и последната искрица –
живота на нещастната вдовица.
А този дом преливаше от радост, ...

В хоризонта на едно мълчание
по ръцете ми разливаш
дъжд от пролетта.
И нищо, че си присмехулник.
В моите очи ...

Година отмина, Великден дойде,
Син Божи възкръсна отново.
Отнесе далече, незнайно къде,
натрупано зло и отрова.
Душите пречисти, надежда дари, ...

Тълпата е сковаващият страх.
И ужасът е бичът на живота.
“Разпни го”... и викът расте със връх.
И напор див, сред жажда за разплата.
И капки кръв се стичат по плътта. ...

Това писмо не те обвързва с нищо.
Приключено е с този епизод.
Не тлее вече старото огнище.
Играта свърши; други са на ход.
Така че безкомпромисно е ясно; ...

Ще дойде денят на Страшния съд
и с яростна сила тогава
от небето камъни ще завалят.
Колко ли дни се броят дотогава?
Ще дойде денят на Страшния съд ...

Притча от бъдещето
Някога, в битките на Светлина и Мрак,
човеците търсехме верния път.
Той ̶ Мракът ̶ бе минал през нашия праг,
тя ̶ Светлината ̶ у нас, но... на съд! ...

Под цъфналите вишни
с рехавата сянка,
ме връща спомен -
стар рефрен,
накъдрил гиздо цветовете, ...

E, здравей. Как са нещата?
Двайсет (и пет) години все един и същ.
Нощем идва, за да ме обземе.
Бягам далеч, на прага съм веч.
Явно нещо пак пропуснах, падам... ...

Във чашата... утайка от кафе
рисуваше съдбата набраздено.
Със щрихите от моето сърце
четеше бъдещето отредено.
Тя пътища проправяше с финес, ...

ГЛЕДНА ТОЧКА
(в Християнската иконопис
Дяволът е Черен !)
На своята Религия и Раса
макар и да съм верен, ...

Човече!!!
Между две въздишки на луната
отлита земният ти тежък ден,
чертае календара бръчки по челата
- помни, човече, ти си само тлен. ...

МЕЧТАТА
Когато някога седяхме
на двора – под асмата,
не я задиряхме – живяхме,
заедно с мечтата. ...

По свое подобие ме сътвори,
даде ми съзнание, душа,
от мене ти нищичко не скри,
показа ми безкрайната ти светлина.
От плът и кръв човек ме нарече ...

Аз мислех вече, мили Боже,
че всичко в мене
укротих.
Ала в съня ми ме тревожи
една вълна - ...