Contemporary authors work: literature, music, art etc.
385.8K results
Единствено Ти
🇧🇬
Единствено ти ме правиш щастлива,
единствено ти ме правиш жива!
Само ти внасяш радост в моя живот,
накара ме да те обичам доживот!
Успя да направиш от мен човек, ...
Живот – една театрална сцена, един безкраен маскарад.
Играем в нормални роли, отрекли лудостта на този свят.
Живот – картина на художник... неразбрано нарисувана за нас,
а ние пак самите хора се стичаме в цветния нюанс.
Живот – една безкрайна песен, изпята от хор на радостта, ...
Живот незабранен, но не и напълно разрешен.
Философът Жан-Жак Русо казва така: „Човек се ражда свободен, но навсякъде е в окови.”. А един друг философ твърди следното: „Човек е осъден да бъде свободен.” – Жан-Пол Сартр. Макар да съществува голяма пропаст от два века между двамата мислители, те си пр ...
Протестирай, земеделецо, сега му е времето
Трактор трака, трактор чака,
„Бръм” по градското шосе!
Щом днес и земеделецът заплака
и вдигна към София ръце... ...
Конквистадори*
Изследват моретата, за да завладеят нови земи.
Войски, наредени в боен ред от църквата,
осветени и благословени те са определени:
кръстоносци - бич за езичниците. ...
Днес исках да пиша за снежинките.
Обаче щом погледнах през прозореца, и видях - вместо снежинки, цветове са обсипали дърветата отсреща на хълма. Бели... Розови... Розови... Бели... Пухчета. Като накацали пеперуди. Една до друга. Една през друга.
Няма ги вече снежинките. Със зимата се свърши. Една ре ...
Твоя съм... Ръцете ти са стряхата.
Само днес да приютиш мечтите ми...
В погледа ми сто слънца изгряха –
сплетохме ръцете си с лъчите им.
После с теб една лоза разлистена ...
След тебе останаха куците спомени
да се клатушкат със просешка жал.
Кървави рани ,гърдите оголени
крият на ужким сърце от метал.
Останаха викове впити във облаци ...
Къде отидоха писмата в пликове, стоя си празна - пощенска кутия.
Телефонни шайби с цифрените кръгове, въртя се в лудешкото набиране.
Защо ги няма снимките в албума, прелиствам пак прозрачни страници.
Защо натискаме поредни копчета, а грамофоните, въртящи се пияници,
стоят заключени в прашното ни мин ...
Бях на 14 етаж, вгледана в прозореца. Отворих очите си ясно и усетих, че всеки може да бъде мечтател, разбрах, че всеки може да бъде само сянка, бленуваща за внимание. Гледах задълбочено натовареното движение и блъскащите се една в друга пътеки, усещах, че не принадлежа на това кълбо, попиващо в себ ...
Оптимистично
Животът възел е от страсти и желания,
понякога ни приковава и на кръст
с пирони от душевни мъки и терзания,
нерядко сам се трови с чувството за мъст. ...