С Б О Г У В А Н Е – един миг от пролетта.
Последните автомобили и пасажери, пристигнали с поредния РО – РО кораб, бързо напуснаха пристана и вече беше започнало приемането на наредените в дълги редици заминаващи с обратния му курс хора и коли, които изчезваха в огромното му туловище, когато от редиц ...

„Пусто му лудо и младо,
иштя ми, майчо, армаган,
иштя ми, майчо, армаган -
чьорни си очи да му дам...”
(Българска народна песен) ...

Полъх цветен нежно ни обгръща,
слънцето щедро облива с меките лъчи.
И политат птици лекокрили
пролетта дарява блясък в моите очи...
Пепрудени надежди бликат, ...

„Добре е, че ме върна на земята”
Нели Господинова
Сега съм бяла, гола самодива,
но пак летя над снежните полета.
Крилатите в земята не заспиват ...

Слънцето вече залязваше. Нежно събираше лъчите си от небето и спокойно се приготвяше да отстъпи мястото си на Луната. Уморени птици прелитаха над главите ни, търсейки по-уединено местенце, за разлика от нас. В средата на парка, изпотени, щастливи и влюбени доигравахме поредната игра на тенис на маса ...

Животът на Наталия преди срещата с Иван и баща ù бе обикновено ежедневие – на работа, вкъщи, контакти и срещи без съществена обвързаност.
Това, че представителите на мъжкия пол я задяваха, тя не позволяваше съществена близост. Въпреки това, че толерантното притеснение от силната страна беше мимоходн ...

Ти сам затръшна вратата пред мен.
Пропъди ме навън да зъзна.
Сега си бесен и самотен, наранен.
Обратно се надяваш да се върна.
Не искаш с друг да ме делиш. ...

Ако само за миг
те помоля
да бъда обичана.
Би ми казал -
отдавна се случи. ...

- Аверке мила, айде - идвай -
шъ черпя къпанье в мурету!
И пясък дажи в банския ши имъ -
гювеч ти пускам бре, ут мен дъ мини!
Е, с някуй рак тук-там - без туй ни можи! ...

Отдавна събирам смелост да напиша тази песен
за държавата и как животът в нея не е лесен.
Това го правя за хората, пленници на съдбата,
за България, обгърната от тъмнината.
Стоим на гара, но влакът никога не идва, ...

Нищо повече не ти дължа...
Ти си като лимон
сред миражи от цветя...
Ако разбираш намеците ми...
Тогава разбери това - ...

Тя бе млада и тиха река,
шумоляща сред стволове стари,
той пък строг, но дарен с доброта,
ала носещ все чужди товари!
Тя течеше тъй нежна и стройна, ...

Пееща вода
брега
докосва с
нежни устни.
Заслушана ...

Бетовен или "На Елизе" -
значение май няма.
Но пред светските капризи
душата ми остава няма.
Ах, тъй слабо ме вълнуват ...

Завинаги твоя
Не се мъчи! Не с бори със себе си,
не можеш да убиеш Ти... Любов такава!
В сърцето си ме запази, в душата си ме заключи...
И отнеси ме с тебе във безкрая... ...

Капки лунен блясък
в очите ми искрят.
Падат нежно на земята
и безсилни се топят.
Тишина прозрачно-сива ...

Една сутрин малката Мария се събудила от кучешки лай. Отворила широко очи и се заслушала. Навън в двора на къщата, в която живеела, се разхождало красиво кафяво куче. То весело си играело и джавкало с пълен глас. Тя застанала на прозореца, разтрила очи и вперила поглед в новодошлия гост. Това било н ...

Циганка стара
ми предвеща,
че любов не ще
намирам
и любов ...

Омръзна ми да те сънувам нощем,
да ме будиш със целувки...
гушни ме... и стопли ме,
че пак е зима в сърцата ни.
Не ме буди, когато те сънувам, ...

В памет на летците,
загинали и облъчени от Чернобил
Отгоре – Бог, отдолу – саркофаг
Не спа нощта от взривове червени,
вълни от огън долу гонят мрак. ...

Някой ден ще хвана асансьора
за към най-последния етаж.
Дверите сами ще се отворят,
ще ме призове красив мираж,
в който всички хора са щастливи, ...

Болката не се облича в думи!
Какво очакваш да ти кажа?!
Май няма смисъл вече, чуй -
повече боли от тишината.
Когато няма сълзи да изтичат, ...

Убити рози
С убити рози ти не ме кичи,
не ми изпращай и умиращи букети.
За миг в душата ми се взри
и виж – там живо цвете свети. ...

Пролетно чукане
(подходящо и за лица под 18 години)
Всяка година пролетта чука на портата ми.
И в петата, и в петнадесетата, и в петдесет и петата - все тая песен, все думка, здраво и безпощадно. А сърцето е податливо, чуе ли я, подема и то един ритъм – нито бетаблокерът помага, нито спуснатите щори ...

Не мога да заспя... и часовете
протягат гърбовете си към мен,
самотен, търся бреговете
на ден, със тебе споделен...
Жадувам мигове на обич ...

Пролет
В прозявка протегна се слънцето,
забулено в зимни мъгли.
Прогони студа, всичко замръзнало
в миг само се стопи. ...

За старата истинска любов
По неравен тротоар вървят старец и старица -
за старостта се знае – най-опасен е леда,
той с трепереща ръка държи съсухрена ръчица -
те заедно крепят се, запътени нанякъде в града. ...

Забраненият град, обвит от мъгла, която
изяществото и красотата в прегръдка свива,
паметник на труда вече е, когато
времето пребори мъглата сива.
С изяществото до мен достига ...

Във бездната на очите ти ли потънах,
или кестеновата им нежност ме завладя,
във водопада на косите ти ли попаднах,
или просто случайно ми открадна съня.
Миглите ти, пеперуди запърхали, ...

Пак ли да обичам, не, мерси?!
Грозно откровена съм, но ми прости.
Не искай ти от мен да се преструвам,
правейки се, че от теб се интересувам.
Сърцето ми сега добре е скрито, ...

Аз не съм в твойте мисли. Но знам,
че в душата ми плачеща скиташ
и облечена в чувства и плам,
през горещите люляци тичаш...
... Тичаш денем и нощем към мен. ...

Някои думи
така и трябва да си останат -
недоизсечени
върху камъка,
недонаписани ...

Давай, а после само гледай!
Давай, целуни я за пред мен,
но после ти ще си разрушен!
Гледай как ще ти го върна
и за мнението ти няма да се обърна! ...

> "Ах, не проблясвайте в моя затвор,
> жалби далечни и спомени лишни..."
>
>> Димчо Дебелянов
Нощта сега е странно светла. ...

Тука плахото утро дъхти на трева,
поросяла от топла, невидима ласка.
И щурците, надпявали - звездна - нощта,
се хвърлят след стъпките на косача.
Те крещят, но отмята ги той със замах - ...

ПРАКСИ
Името ми е Евпраксия, родена съм в лето 685 от рождението на нашия господ Исус Христос и съм от най-долен произход. Майка ми беше уличница и просякиня, баща си не познавам. Все пак в живота си съм имала три големи късмета. Първо – родила съм се в Константинопол, столицата на света. Второ, бях ...

Недей да търсиш пролетните ми очи...
Не са хвърчило, кацнало в брезите,
дали Морето капките брои,
преди да ги нарони по скалите,
като сълзи от плачещи русалки...? ...

Моето щастие си ти!
Не разбираш ли, че моето щастие си ти,
че в теб намирам смисъла за утрешния ден,
не вярваш ми, нали? - А как да го докажа?
Опитах с всички начини да ти покажа, ...

Светът е добър,
помага на слабите
със бомбите си.