ЧЕРНОВА
ЕПОС
Шегата настрана!
Затваряме се в някакви кутии.
Забравихме, забутахме отдолу. ...

Пустиня
Посях ли зрънце в степ изпепелена,
Полях ли го, поникна ли, узря ли.
Каква е тази приказка зелена.
Какви са тези оди и възхвали. ...

Вървиме ти и аз в нощта -
незабравими и недокоснати като звезди.
Два трепета сред пулса на града,
преливащи от жизненост и сила.
Една вихрушка от любов извива ...

Посмей се над сивотата на облака стихнал
пред буря зловеща, като тази у тебе.
Посмей се, изпълвайки с въздух небесен
гърдите, прорязани с толкоз въздишки.
Посмей се, надсмивайки своето его ...

Ден след ден всичко минава,
Ден след ден като влак на гара,
Ставам сутрин с мисълта за теб,
Вечер сънувам твоя силует.
За теб всичко е миг, ...

Посветено на Нели Желязкова. Тя знае защо.
Нарекох веднъж някого "светла душа"
и тая скромна душа се разплака
от двете ми думички. Не, не грешах -
тя кротко бе светила в мрака. ...

Преди повече от 8 000 години нечия ръка нарисува с устойчива и странна боя рисунката Жената без глава. И не само тази рисунка...
Учените смятат, че времето е заличило главата на Жената.
Самата рисунка не ми прилича на фигура на жена, но това си е мое мнение. Ако все пак е жена без глава, то главата ...

Писна ми да бъда в услуга на всички,
да ме мачкат, а аз да се усмихвам,
да се изнизвам тихо на пръсти и по терлички,
като вятър в храстите аз да притихвам.
Писна ми все в мен да е вината, ...

Нашият живот е вентилатор,
перките сме аз и ти,
все въртим се, правим вятър,
сменят се еднакви дни.
Нажежи се до червено ...

Строг кабинет. Задълбочен преглед на документи. Съмнение във всичко и във всички. Проверяване на истинността, застраховане, неспокойствие, дори напрежение… Ежедневието я изстискваше бавно и сигурно. Един ден щеше да се съсухри като изпомачканите и изпоцапани банкноти, които минаваха през нейните неж ...

През пролука в небесния свод
весел маг милостиво наднича.
Млечен път блести като брод
през реката на Безграничното.
Спи Светът, омагьосан с Надежда, ...

Във всеки истински мъж живее
по едно малко, немирно момче,
във всеки истински мъж се смее
по едно чисто, кристално звънче!
Във всеки истински мъж копнее ...

Още като се качи на корабчето, разбра, че е направила грешка. Знаеше, че баща ù иска само да я разсее с това пътуване. Болката от смъртта на майка ù бе още така силна, че ù бе трудно да я преодолее. Затова на баща ù му хрумна тази идея. Но когато разбра, че ще пътува двадесет дни по реката сама с ка ...

BG-жена съм
Ти жабок си, а аз съм принцеса –
знам – шаблонно звучи ти сега...
Но макар и пишман поетеса –
съм една магнетична жена! ...

Ей, Боже, смешна му работа!
Чудя се как е възможно!
Четвърт век глупаво влюбена.
И не минава изобщо.
Грешно е. Късно е вече. ...

Моите „ Монолози за вагината ”
Опит за есе-импресия
„Монолози за вагината" на Ева Енсльр е пътешествие към забранената зона в сърцето на всяка жена.”
Влизат. Задъхани и прекрасни. Започват своето представление. Цветана, Снежина, Вяра. Това са те, моите актриси. Виждаме опит, мъка, страдание и изкуст ...

С О Л
Татко казваше (лека му пръст!):
Ще познаеш човека, когато
обичта ви е мерила ръст
със солта на живота в торбата. ...

Сън ли бе, или не,
често нощем питам се...
От всичко свято отричам се,
само на любовта обричам се!
Белязана от твоята любов, ...

Любов ли е, не зная,
дали отново я желая!!!
Ще преодолеем ли
нещата, пред които се изправяме.
Затваряме се в себе си ...

Листенца цветни от жарта
Сън прегърнал
Деня и нощта
Цветовете на една дъга
Дъжд от слънчеви лъчи ...

УТРО СЛЕД РАЗПЕТИ ПЕТЪК
Довечера ще бъда цяла в бяло –
ще съм пречистена сълза след дъжд.
Нектар ще бъда в плодове узрели
и къшей хляб от разлюляна ръж. ...

След залеза
Защо преследвам те все още с думи,
защо повтарям колко си красива.
Нима ще върнат помежду ни
онази, свързващата сила. ...

Тайнствена, нежна красота,
искам да е моя тя.
Но не знам как да я прелъстя
с думите на любовта, те ще изглеждат като лъжа
пред твоята невинна красота.

31 октомври, Гластънбъри – Англия
Навън се смрачаваше. Времето изобщо не беше студено, сякаш късната есен нямаше никакво намерение да отстъпи място на идващата зима. Алън Коулби крачеше спокойно с разкопчан балтон и ръце, пъхнати в странно издутите си джобове. Може би всичките тези еколози и учени и ...

Обичам те...
Обичам те! Обичай ме и ти...
Сега и тук - да пием до зори!
Във празните ни чаши ще налея
от нашата любов. Ще ти попея... ...

Потъваш в младото сърце, търсейки покой,
наранено силно, но с призвание - герой,
събуждам огън от жарава и пожар ще е в миг,
уязвим ли бях, но днес съм аз войник
и топлите сълзи и буен нрав излял съм тук ...

* * *
Нахлу неочаквана пролет
в душата ми
досущ посред зима
и вместо снежинки отгоре ...

ВИНО И ЛЮБОВ
От далечни древни времена
виното е слънчев дар небесен.
Като млада тръпнеща жена
ни опива с аромат чудесен. ...

„Децата от народа трябва да притежават и получават еднакво образование с децата на хората от по-имотните класи...”
( Лев Толстой)
Тежеше въздухът в тясната работилница. Изпаренията от къкрещата тенджерка с картофи се примесваха с натрапчивата миризма на обущарско лепило и дим. По разкривените етажер ...

слънце през щорите
полусъблечени полусенки -
раирано настроение

(из новата детска книга "Какъв да стана")
Нашата Дарина
за друго нехае.
Тъничка и фина –
все балет играе. ...

импресия
* * *
Погледи стенат по витрината - отварят я. Целувки на бедността.
Срамуват се, че ги има, че искат - сега. Извиняват се - на кого?
Причините - накацали по стените на душите, като дневни прилепи. ...

Безгрешният
Сънувах...
Че съм
най
Безгрешният! ...

Недей да търсиш обяснение!
Затова сме на земята!
Всичко да разберем не можем!
Липсват ни понятия!
Живей! Не питай! ...

РЕКИЧКА
В края на парка има горичка
с дървета големи.
Покрай тях малка рекичка
нашепва поеми. ...

Като останах без работа наскоро... пак... почнах да навлизам яко в строителния бизнес. Та така от чиракуване, след един ден почнах да опуквам по една стая на ден. Първо в лимонено (каква ирония !), после в праскова (каква подигравка!).
Ама думата не ми е сега до това, ами пак залитам аз към детската ...

Прашни улици
в прашния град,
прашасали хора
по прашен площад.
И прашните мисли ...

Изгубих го.
Забързана да гоня,
препускащи мечти и автобуси.
На лудите си 30 на перона,
усетих как безмълвно ме напуска. ...