Къде е?
Нищо в тъмнината
Маха ми с презрята,
Мизерна нота от счупен талант
В прах от подигравки реещ се и стенещ. ...

Ръцете ти студени, снежно-зимни,
ще се стопят във пролетта на моите.
Аз искам само тук до мене да те имам,
да бъдем свързани от нишката на мойрите.
Очите ти, като висулки ледени, ...

Небето се е влюбило в тебе, Кюстендил!
От минерални извори човешка радост се излива!
Какво е празник без цветя и хубави жени?!
Изваяна от майстор красота
по плодородната земя с гордост дефилира. ...

Аз съм един най-обикновен средностатистически Петър. Само Петър. След името ми не стои руски-царственото "Велики". Защото просто не съм велик. Нито пък съм апостол на вярата, за да стои пред името ми християнски-мъченическото "Свети". Защото просто не съм светец. Не съм нито Петър Велики, нито Свети ...

Плачат тихо върбите,
вие жално вълкът,
идва сушата по реките,
бавно настъпва гладът.
Грачи гарванът жестоко, ...

"Черна зима"
В душата ми е люта зима -
студена и безжизнена, неутешима,
змии пълзят, проклинат сови,
сълзи замръзват сред черни клони. ...

По кожата ми капки дъжд
светлеят като изкупление.
И - като устните на мъж -
предлагат някакво спасение.
Какво ми шепнат, аз не чувам, ...

Ако идваш при мене без корист,
ще те срещна
с протегнати длани.
Нека обща е нашата орис -
от днес и до край, ...

Отказвам да призная,
че още те обичам.
Че още ме вълнуваш,
тъй както и преди.
Че цяла се разтрепервам, ...

Толкова хора плачат в нощта
и Ти плачеш със тях.
Толкова хора страдат в света
и Ти страдаш чрез тях.
Толкова хора безутешно скърбят ...

Изпиши ми дъга
от премълчаните шепоти,
да потъна в нега
с топлината в очите ти.
Изрисувай ми блян ...

БАБА ВАДИ РЯПА…
Баба вади ряпа,
а дядо мача зяпа…
Баба пише блог
“От трън та на глог!”… ...

Кралица Елизабет извади специалния ключ от пазвата си и го постави в ключалката. Масивната врата изскърца и се отвори тежко. Двете влязоха в стаята. По средата, върху пиедестал бе поставен огромен камък. Бялата светлина, която пулсираше от него, огряваше цялото помещение. През малкото прозорче се пр ...

- По пет пъти на ден
се раждам и умирам
- И аз! И аз!
- Благодаря, че ме изслушваш
- И аз! И аз! ...

BG Офис.
Вграден ми е компютър в главата:
Офис пакет шамари,
онлайн спекулации.
Изцедиха ми жизнената сила. ...

Кофти дрога
Не виждаш нищо вече ти,
замъглен от поредната си доза ти.
„Какво те кара да го правиш?
И защо, дявол да те вземе, все се унижаваш?” ...

Ти трябва да си мойта светлина...
Пътеводната, която да показва,
когато падам духом или пък греша,
добрия път, без да наказва...
Ти трябва да си мойта нощ, ...

Малка мишка из полето броди, малка мишка без права.
Тя едничко е отроче в таз, прокълната земя.
Мишчицата плахо крачи, пази тихо на властта,
С уплах грижи отминава, търси дупката си тя.
..... ...

ДУХОВНИ ИЗМЕРЕНИЯ –
СТРАНА НА ЧУДЕСАТА
Най-чудна е страната необятна
на СЪНИЩАТА здрачно-безметежни,
на нашите ЖЕЛАНИЯ повратни, ...

Чудовище създаде, баце!
Поезия за кошчето
на килограм.
Ефектът -
той за никъв *** ...

Време за една изповед
Тази странна история се случи през есента. Есен като много други преди нея. Слънцето
ту се показваше между рехавите облаци, ту се скриваше. Светеше с онази жълта палитра от цвят, която ти навява някаква тъга.
Този ден беше наситен с носталгия по лятото, жълтото бе неописуемо кр ...

Нечакан и неискан -
в спокойния ми сън нахлуваш.
За мен си вече никой
и всеки миг със теб - ненужен.
Сърцето ми бе лава, ...

Разсипа ме – пепел
от твоето мъртво огнище.
Вятър да ме разнесе –
пепел от рози -
твоите любими цветя, ...

Краят на една мутреса
Със чара си неземен и неустоим,
една жена сърцето му смути.
Повярва си, че с блян непостижим
до нея лесно той ще долети ...

Пак гадая тъжните ти чувства,
зная те, кога си наранен –
веща съм в магичното изкуство,
древен огън е стаен у мен.
В дланите си сбирам ветровете, ...

Откъде ти дойде тоя мит, че разбираш вълчици,
че дълбаеш в очите им с кост от строшена лъжа,
че да ближат нозете ти (знам, то е мъжка амбиция...)
е победа на скрит в слабостта си елитен мъжкар?
Откъде ти дойде, че си главен във вълчето стадо, ...

Зрънца утеха ни посипаха.
Кълвем от прашната земя.
Задавени от смога, дето стяга ни,
крадем от кукувичите гнезда.
Зрънца надежда – за да вярваме! ...

ЕЛА
На края сме,
още крачка
и идва страстта.
Поспри! ...

Твоите ръце
Така щастлива съм, когато ме прегръщаш,
така хубаво ми е в твоите ръце,
обожавам тялото ми да обгръщаш
и да долепяш длани до моето лице... ...