Животът е като стрела -
изпуснеш ли го, ти отлита.
Минава бърз като кола
и спомените ти преплита.
А болката от любовта? - ...

В тъмното
Приседнал тихичко в ъгъла, замислен,
незнайно откъде и как попаднал тук -
нима светът в нас не е измислен,
понесли от живота поредния юмрук. ...

Зелено. Мирис на бор. Тишина, разрушена от пропукващи се клонки под краката ми.
Вървя по безкрайна пътека. Виждам голям ключ, облечен в черно кадифе.
Какво правя тук? Това сън ли е? Щом ключът е пред краката ми, би трябвало да го взема. Прибирам ключа и продължавам. Тишината ме кара да се отпусна, д ...

В очите ми кажи: "Не те обичам",
застани пред мен - лице в лице.
Погледни сълзите как се стичат,
да видя имаш ли сърце?
В очите ми кажи: "Не те обичам", ...

Прекърши се дъхът ми. Тишина,
нарушавана от глухи стонове.
В гърдите пулсът ми замря.
Изгубени, по стръмни склонове
се търкулнаха сълзите от кристал, ...

Осиротяване
Капчукът проплака
в празната къща,
под старата стряха
децата не спряха. ...

Идваш в сънищата ми -
неканен,
мил и нежен си,
забавен...
прегръдките ти ...

Промяната била красиво нещо?
На думи, да, но не е лесно
да забравиш своите грешки
и да изгориш красиво минало...
А аз така неволно го оставих, ...

Под ъгъл
скръбта е усмивка.
Под ъгъл
пръстта е завивка.
Под ъгъл ...

Любов!
Любов, любов
бледа като сива стена,
кристална като капка роса,
коварна като змия - впи се в мен. ...

Шест
"От полицейското управление изпратиха Бети по следите на Илъм. Това беше една малка къща, в която преди дни бе извършено убийство.
Ах, лъжец - помисли си Бети. - В полицейското управление отивал, а?
Бети спря колата пред градинската врата и изскочи отвътре. Вън студът щипеше кожата и я караше д ...

Те поздравили и се отправили към меките кресла около огнището. И двамата се отпуснали с удоволствие след вечерната разходка. Даниел сериозно се замислил за случката при водопада. Решил да не споделя с Ава, за да не я плаши. Там никога не е имало змии, нито риби. В тази вода те нямали условия за живо ...

Не бях платима. Даже - без идея.
Все тръгвах, но до никъде не стигах.
Не бях жена, а просто – идеала
до неотдавна, но сега в съня останах.
Не съм различна, и дори презряна. ...

1.
Валят звезди
и музика извира –
ражда се любов.
2. ...

Песен с дъх на зряла ръж
и на стенещо море.
Шепот на пречистващ дъжд.
Плач на влюбено сърце.
Луд копнеж, намерил брод ...

Тя се тревожеше, че струните ù започват да се олющват. Беше доста суетна в това отношение. Все пак беше пътувала къде ли не и външният ù вид бе станал приоритет. Погледът ù косо мина по набързо надрасканите цветя, с крещящо ярки бои, неизгубили цвета си, въпреки изминалото време. Струните ù потръпна ...

Саморазмразявах и на части отливах,
сякаш запълвах празнотите в дните ти,
самоиздавах и после хиляди пъти умирах,
докато извършвах ритуалите в нощите ти,
а после след силните звуци се събирах ...

Не виждам сянката.
Навред е светлина.
Разпуква се цветът
и капчици живот
отпивам с изгрева. ...

На времето пулса напипал,
привикнал да носи хомот,
народът безправен и дрипав
жадува по-сносен живот.
Заливан с помия гореща, ...

Semper fidelis
Аз столетия стисках крака на войника -
в гладни пясъчни бури оглозган пищял,
отполиран до бяло с безброй песъчинки
и, все още обгърнат, от римски сандал. ...

"Раните на любовта, макар не винаги
да убиват, никога не заздравяват."
БАЙРОН
Любовта - тя е рана сърдечна,
от която спасение няма. ...

Светлина…
Преливат в нея
искрящи цветове на дъга,
стъклени камбанки
весело звънят, ...

Влюбих се в очите ти, в усмивката, в лекото намигване и във всичко в теб.
Влюбих се, може би защото още малка бях, може би защото бях дете.
Харесах те, без да мисля, без да искам и очаквам, харесах те, защото така ми бе добре.
Пърхах, трепках и във пламъци горях. Чаках да ми звъннеш, чаках да дойдеш ...

Баща
По-рано трябваше да го направя,
но винаги назад оставям важните неща,
макар със думички да съм те хвалил,
гордея се, че ти си мой баща. ...

Родена в края на Балкана,
от Черното море на крачка,
като едно дете-закана
израсна с плюшена играчка.
В училището беше първа ...

С благодарности към моята приятелка Румяна Пелова ( rumpel), че ме вдъхнови и ми позволи този поетичен диалог:
rumpel Кой си ти, във мислите ми вплетен,
с очакване изпълнил мойте дни?
Аз, която тичах с ветровете,
след теб вървя по твоите следи. ...

По социалните въпроси
с кого и за какво да спориш:
народът с дългове и бос е...
народ – във джобче да го сложиш!
Министърката социална ...

По плиткото крайбрежие на женската ми зрялост
едно момиче още кули пясъчни строи,
със къси къдри и ожулено коляно
намига ми, през пръски на вълни.
И там, далечна, по детински ми се смее, ...

Кой
Някой мечтае! Някои нямат мечти!
А светът се върти, но защо е така?
Никой не знае! Знаеш ли Ти?
Знаеш ли колко Обич Обич не среща? ...

Знам – харесваше ме…
… усетих по държанието ти!
Не, не беше илюзия… сигурна съм.
Затова мислите ми летят към теб…
... да, все още летят към тебе! ...

Ти дойде в живота ми на пръсти,
сякаш нежен шепот на поточе.
Вчера беше празник – бяхме двама,
а сега съм сам – стоя прекършен.
Снощи беше нашата раздяла, ...

Аз съм свещникът. От ковано желязо. Стоя на рамката на леглото ù, под Мадоната.
Когато има празник, тя ме слага на масата и поставя в мен свещичка. Пали я с кибрит. Усещам светлината, топлината и капките восък... Обичам да я гледам... червената ù жилетка, сатененото бельо... За какво ли мисли?
“В уч ...

Несдържана в гнева си госпожа
реши да вдигне прах и перушина;
да ме навре, където... Да бе, да!
Да ми наложи грешната гърбина.
И само да ù гъкна... Да бе, да! ...

Веднъж се срещнах с една скъпа моя приятелка. Тя ми сподели, че иска нова работа. Сподели ми, че е малко затруднена в намирането ù. Попита ме, дали мога да ù дам някаква насока.
Казах ù, като се прибере вкъщи, да се самовглъби за малко и след това да вземе лист хартия. Казах ù да напише в началото м ...

П А Р А Л Е Л Н И С В Е Т О В Е
В какъв ли свят наистина сега живеем?
В какъв ли свят мечтаем, плачем и се смеем?
Дали можем с Мисъл и на гърба със раница
да стигнем до неговата граница? ...

Ако в името на Бог изтръгваш сърца и забиваш кинжали...
Ако имаш мазоли от нож по дланта, преследвайки уж светли идеали...
Ако губиш дни в мисли и терзания да пресмяташ греховете си,
докато наяве забравяш да прибавяш добро в часовете си...
Ако долавяш шепота на своето съзнание, ...