Минутите се движеха забързани
в стакатото на нервното ни време.
Съдбите ни, на възел вързани,
кой ли дявол ще ги вземе!
Със хъс се втурваме към върховете, ...

Любовта е вярна гилотина,
красива, но осъдена мечта.
Безспирна, дръзка и наивна,
втурната в галоп лъжа.
И колко малко трябва ù ...

1.
Ръждива повърхност, обгорял от край до край хоризонт.
Местното слънце разтапяше като кипнало олово атмосферата и я прогаряше с всяка своя капка.
Ята от объркани същества сновяха в ужасяващия хаос и умираха под палещите въздуха водопади от пламъци.
Стан се намираше в този огнен ад, без да знае как ...

Затвори очи, ще дойда
с нежен полъх сред нощта.
С ласката си ще те стопля,
щом запалим с теб свещта.
Огън, не! Любов ще пламне, ...

Не чакам никого, но все поглеждам
иззад стъклото, сенките са живи,
превърнати във спомени, които скривам
във мисли спътници - мъгливи.
Със длани трия потното стъкло, ...

ВЕЧЕРНА РАВНОСМЕТКА - импресии
КАТО В БИБЛЕЙСКА ПУСТИНЯ
Ослепен от светлината на толкова дни преминали през мен, ще мога ли да видя още нещо невидяно в тях? Загубилите силата си мои сетива, ще бъдат ли така добри да ме дарят отново с шарената светлина изсипана от багреницата на слънцето; с вкуса на ...

Срещнах Днес.
- Как си, как си? - попита ме в движение.
- Ще кажа, че съм добре, но ще се оправя, ако не Днес, то Утре може би... -отговорих му със закачка.
Спирайки се до мен, Днес припряно забърбори:
- Ами ти не разбра ли, че времето е относително понятие и че Утре никога не идва. Утре е като болк ...

Преди няколко дни ми звъннаха на вратата. Това е странно, защото живея на майната си и никой не се занимава да ходи до нас. Отварям и какво да видя - едно момиче, горе-долу на моята възраст - тоест, не много. Работи за социална организация - не-баш-децата работят за ателие и в замяна на това, което ...

Нощта облече звездния си плащ,
Луната суетливо се навъси
и звуците засрамено изтръпнаха,
под натиска на парещия хлад!
Прозорците смълчано мигаха, ...

Наръчник за идиоти (XXI в.)
Ако искаш приятели – не казвай всичко, което мислиш.
Ако не искаш болка – не обичай, не мрази, не се вълнувай... не чувствай, не бъди човек.
Ако искаш успех – провали конкуренцията.
Ако искаш власт – казвай само това, което не мислиш, на правилните хора. ...

Чакам само знак от теб.
Толкова ли не разбираш?!
Бездействието ти ме подлудява.
С мълчанието си ме убиваш.
Покажи ми, че ти пука! ...

Мислех, че съм забравила; разбрах, че не мога; не съм
си и представяла, че няма да поискам...
Днес е твоят ден рожден,
а не съм те виждала от сто години,
ала знаеш - ти у мене си вграден ...

Децата се надпреварваха да вдигат ръка. Учителят им зададе твърде лесен въпрос и всяко искаше да каже първо своята дума.
- Най-важната дума е „хляб”! – изрецетира на един дъх Александър.
- А за мен е „мир” – прекъсна го Наталия.
- Моята най-важна думичка е...
Хорът от отговори заглуши думите на преп ...

Хари Потър
Мародерите
Първа част: Лун
на Мишо (както и всичко друго Харипотърско, което пиша; просто още преди да ги напиша, ги посвещавам на него.)
Страхувах се да те обичам, ...

Брей, леглото се тресе –
дърпам тънкото перде:
нашият панелен блок
с упоритост на булдог
из земята си оре – ...

Потърси ме! Не мълчи!
Знаеш, че е неизбежно.
Да се срещнем! Забранени.
Колкото и да е грешно.
Писано е да се случи. ...

Небето спеше и птиците
сънуваха в нощта,
но можех ли и аз да спя?
И дъжд валеше, но не навън,
а в моето сърце валя ...

Смея се без смях,
усмихвам се без усмивка.
Плача всеки миг без сълзи,
сърцето ми бие, но не се чува.
Душата ми изглежда пълна, но е празна. ...

Пътят води накъде
Явно другаде
Не където сме
Край пътя
Цъфнали цветя ...

Мисля себе си да прокълна,
заради грешка от несбъдната мечта.
Вяра в себе си загубих
и се себе си погубих.
Как да си простя, ...

Приятно слушане :))

♣ ♣ ♣ ♣
В леглото на забравата лежиш
и студ във погледа си криеш
и гласно жертвите броиш.
Къде ли нова ще откриеш?

Някога преди
Обичам те, казваше ми ти,
обичам те, това беше някога преди.
Обичам те, звучеше толкова добре,
обичам те, само това помня, момче. ...

Тази вечер бях аз.
И бях зима.
От косите ми
вееше студ.
Даже свещите ...

Кажи ми честно...
Мислиш ли?...
че тази хубава трапчинка на лицето ми
е израз на преливащото щастие?
... че блясъкът в очите ми ...

Душата ти - река пълноводна,
вълнува се, бушува и стене.
Копнежи са вълните свободни,
които заживяват в мене.
Тялото - водопад завладяващ, ...

Нощта е тиха, чувам щурците,
в ушите ми тяхната песен ехти,
вятър разклаща дърветата тихо
и сякаш приспивна песен шепти.
Нощта е красива, блещукат звездите, ...

Здравей, пътнико, май си уморен,
отдалеч ли идваш, или пък от нечий плен?
Ела, не бой се и по-близо ти ела,
аз тази нощ душата ти ще подслоня.
Кажи ми, пътнико, дълго ли се лута, ...

Ще ти харесам ли, не зная?
На първата ни среща ще съм в бяло
и с ледени висулки - кичури в косата.
По модата на Зимата ще съм изцяло,
със синя грейка и с апрески на краката. ...

Някога
Ще си останеш в сънищата ми затворен,
пренесен там от силата на мисълта,
там ще те търся в миговете си бездомни,
допрели пръсти в рога на нощта. ...

Тъжно е да търся любовта ти, а да не я намирам. Тъжно е. Чувствам се като човек, който рови в снега, търсейки огън... Ръцете ми измръзват, не усещам пръстите си вече, но продължавам... Сякаш съм обречена, но аз търся още и още. Сълзите ми капят и правят дупки в снежната покривка под мен... Къде е та ...

Помилвай мене,
нищо че съм паднала,
че непокорно мисля и живея,
че търся още себе си по пладне
и чуждите овации копнея. ...

Бях се облегнал на лакти върху дървения плод, докато залязващото слънце пращаше последните си лъчи в малката ми тъмна стаичка. Последен поток светлина попадна до ръката ми, галейки грубата ù повърхност. Загледан в тъмната нищета пред мен, обърнах поглед към контрастиращия цвят, затаих дъх и се обърн ...

Секундите нажилват тялото ми
... цялото,
свистят във празното без плът.
Отеква в тишината кречеталово
изтъркан звук на смях от шут. ...

ФИЛОСОФИЯ НА ЛЮБОВТА
Светът е сътворен с много, много любов. Основата, на която съществува нашият свят, е любовта. Всичко е любов - тази фраза е залегнала дълбоко в съзнанието на Човечеството и не е случайна. Съвременните семейства се градят с любов. Децата се правят и се отглеждат с много любов. Ни ...

Сковани водопади, синкав лед,
едно червено наметало от възможности
обгръщат ме... в безкраен пирует
от тиха синева и снежнобели облаци.
Вулкани бълват нямост. ...

Насън ме прегърна,
челото нежно целуна,
погали косата едва.
На луната хитро намигна
- спомен остави, замина. ...