НЕ ТРЪГВАЙ
Не тръгвай на път, без ''сбогом'' да кажеш.
Той, Бог, винаги крачи пред нас.
На трапеза не сядай, без Бог да поканиш.
Храната от него е дар! ...

Приятели, нали е прекрасно, когато намириш своя пристан и там се чувстваш защитен, свободен, щастлив и готов да посрещнеш всички удари на съдбата!!!
Защото тогава имаш сили да се бориш и да живееш достойно!!!
Искам да открия моя пристан!!!
===========================
Денят навън е тъй прекрасен, ...

Че броят ни тази зима,
полза може и да има,
но кога онези Горе
ще ни заброят за хора?!?

- Умря ми бабичката, синът забегна към града, внуците, разправят, учили у чужбината, кокошките се затриха, ей там, една котка прихожда от съседите, само ти ми остана, бе, Белушко, не ме оставяй сам, мола ти са! Стани малко, виж, сено съм ти донел, от лятото го пазя! Мола та! – горещи сълзи рукнаха о ...

Ти дочуваш как звъни мандолина
сред уханните рози напъпили.
Даже птици, притихват сред клони,
в тази музика нежна заслушани.
Клонче пролетно бяло разцъфнало ...

Работех върху един проект. Работата ми вървеше много добре. Случи се така, че ресурсите, необходими за продължаването на работата ми приключиха. А изгледът за постъпването на нови ресурси беше след повече време, отколкото ми се искаше.
Ентусиазмът ми беше огромен. Но си казах: „Няма да насилвам неща ...

Сивите олющени фасади
пронизват ме със стъклени очи -
сякаш алчни ястребови нокти,
сключени над oнемелия площад.
Руши безжизнените сгради ...

Груйко Груйков бе крупен бизнесСВИн от втория по големина в нашата Свинария град – от известния с древното си минало Прасов див дол. За разлика от другите бизнесСВИНЕ, той притежаваше рядко интелигентна зурла и мънички, хитри оченца, които само с погледа си купуваха и продаваха всекиго и всичко. Мно ...

Не знам, какво така обзема ме
щом в утрото от сън се будя?
Дали не е то продължение
на сънищата мои чудни?
Или мечта, до мен в леглото ...

Защо ми е съдба такава?
Като затворена ханджийска порта,
заключена с огромен катинар,
без думи и усмивка,
за кой ли път пореден ...

СЕВЕРНА ЗИМА
Кристално снежно и студено,
като сърцето на разлюбена любима,
кървящо в спомени и нерешено
пак някой да обича и да има. ...

Все още не вярвам, че не те интересувам.
Личи ти по държанието,
по това как говориш с мен,
по искрите в очите ти.
Личи ти, че все още искаш да си с мен, ...

Ти бе до мен в онази нощ,
когато в ноя мрак студен
една ръка на място ме скова
и силен вик разкъса нощната тъма.
Небето сякаш беше пропаст, ...

Лудост е
Лудост е да искам да си тук,
когато пътищата ни са разделени,
дори след наш'те срещи закъснели.
Лудост е да чакам пак без звук, ...

Да ви разкажа
Крада етикета от книгата
и го лепя на багажа.
Зяпвате, тихо премигвате,
чакате да ви разкажа. ...

Очаквах нещо, молих се и плаках!
- за теб мечтах, в тебе вярвах,
умолявах времето да спре!
И... толкова те чаках!!!
А въздухът, тъй спарен, гърлото ми стягаше, ...

Мислите ми вече са лъжливи -
или пък са истински, навярно
вече съм загубил хладнокръвие,
за да правя ежедневни избори.
Все се питам в мен ли са проблемите ...

Е, вече сме чужди! Честито!
И то, благодарение само на теб.
Помен няма да давам за чувства разбити
и няма да страдам в нестроен куплет.
О, вече се цупим от малко! Защо ли? ...

Навярно сме само сенки на самите себе си. Просто образи. И сме неистински. Живеем в огромната сянка на истинското битие и боледуваме от жажда да сме истински.
Сенките не знаят, че са сенки. За себе си са Аз, но са безпомощни пред разбирането си. Защото всъщност не са себе си, а сенки на някакви си и ...

Самата мисъл, че ще слушам за кой ли път “Искаш ли да ти сипя още малко бобец?” или “Комшийката Веска си купила… “ вече ме караше да се чувствам по-добре. Удоволствието да си женен за деветдесет килограма, разположени върху ръст от метър и шестдесет си е повече от предизвикателство, но аз не се опла ...

Двама души, една мечта, различни пътища... Съдба! Дали? Не знам, но точно това се случи с мен. Влюбих се, изгубих се и сега не знам накъде да поема. Звучи ужасно банално и е точно така, ала кой не е минавал през такъв личен ад?
Няма да ви разказвам, колко много сме се обичали, какъв невероятен секс ...

Понякога си с напукани длани,
отрудена, уморена, изтерзана.
Друг път - гримирана с очи очертани,
обичана, мразена, презряна.
На нов живот си начало, ...

Ако кажа, че те обичам.
Би ли казала, че ме обичаш и ти?
Ако кажа, че ми липсваш.
Би ли казала, че ти липсвам и аз?
Ако някога се съберем. ...

В очите ти - най- зимното море
измива грешните нозе на бреговете си...
На вятъра сърдитите ръце
препълват се с черупки от известия
за близък лов на вещици в подмолите, ...

Сега съм тук. Седя си сам. В малката стая от чувства облян. На лист хартия седя и пиша. Душата си да разкрия, а не просто текста да препиша. Искам малко да разкажа за това, което виждам. Тъмните очила захвърлих, живота вече ненавиждам. На улицата хора, с които даже няма какво да споря, със себе си с ...

''Аз знам, че животът е труден и оцеляват най-силните, но моята сила с всеки изминат ден изчезва. Не съм обичана, а това е най-голямата ми мечта. Бих искала да срещна голямата любов - споделената, побъркващата, страстната... Мислех, че съм я срещнала, но уви, грешала съм. За първи път отдадох се на ...

Виждала си, мисля, гнили круши -
сладки са, но просто се развалят,
оставиш ли ги само нощ на суша.
Червеи отвътре ги изяват.
Прозрението идва без пощада... ...

По линията на живота
преспи от прах и брашно -
плачеща циганка гадае