На Мимо
Приятелю, очите, само те
останали са същите, сияйни.
Стоя пред теб по-дребна от дете,
в юмруче стискам всичките си тайни. ...

Не им върви на “братята” руснаци,
откакто - комунизмът ги огря.
Живуркат постоянно в автокрация,
напъхани в огромна пещера.
Те, там горките… гледат телевизия ...

Като на времето безкрайно от недрата
И като обич на сърцатите в сърцата
Туптиш, обсебваш и дивиш, и приласкаваш! -
Елѐен! - Който да помазваш -
Не преставаш!

Бай Ганьо феодалистически;
бай Ганьо капиталистически;
бай Ганьо социалистически;
бай Ганьо уждемократически.

Убиха бъдещето и остана днес.
Кръстовище на улици без изход.
Човечество затънало в "прогрес".
Премина Рубикон при своя поход.
Облякоха Надежда, Вяра и Любов ...

Мъничко „начупена“ и с „превързани“ чувства, но имам още доста път. Тази сутрин набързо стегнах разочарованията си в една от онези ранички, в които те карат да побереш света, когато си се съгласил на нискотарифно изживяване. Мога да доплатя за онзи, огромният куфар, в който да побера сбъркания си ем ...

СНЕГЪТ КАТО ЗАБРАВА, СЪН И СПОМЕН
... къде се губя толкова лета,
нима из светове, в които няма
да седна пак край своя стар баща,
да се заровя във купа̀та слама, ...

Капки дъжд се стичат по стъклото,
разминавайки се, правят пътечки,
неочаквани лабиринти,
капки отложено щастие
/вместо похотливите стъпки на тъгата/. ...

NIKOLAY LILIEV – FRISCHER MORGEN, ICH BESINGE…
Frischer Morgen, ich besinge
deinen Zauber – den Beginn:
Schmetterlinge, Schmetterlinge,
Flügel, silberhell und dünn. ...

NIKOLAY LILIEV – WOLKEN, NIEDRIG GELEGEN...
Wolken, niedrig gelegen,
das Dunkel – schwer.
Herbst
und Regen. ...

В последната извивка на деня
треперя в самотата непрогледен.
Без твоята усмивка опустях,
в небе диагонално, непотребен.
Отдалечи се - мъничка звезда, ...

–Не тръгвайте още. Рано е.
Усмивката мигом замръзна на лицето му докато си обръщаше по посока на заговорилия го глас. Лешниковият му поглед блестеше. От любопитсво, изненада, негодувание може би, че някой е дръзнал да отвлече вниманието му. Острите черти на лицето му се изостриха още повече когато с ...

Видях те , приказна и жива,
душата ти бе къс небе,
сърцето ми прескочи - "Самодива!"
а реална всъщност бе!
И познах водата в твоя поглед, ...

За болката какво да ти разкажа,
по-скоро ме подсеща, че съм жив.
Изплаках я в размер многотиражен,
не ти бе важно кой е прав, кой крив.
Хвалѝ се с мойта бяла лековерност, ...

На море
Бански. Слънце. Джин. Море.
Шоу програма. Кабаре.
Шотове един след друг.
Времето не спира тук! ...

П О П Ъ Т Я 35
Помня бабите и дядовците си,
помня и себе си като малък,
в мигове от спомените откраднати,
се виждам,как към настоящото Сега бягам... ...

Една дръпка още пристрастяване,
това е моето жестоко наказание,
да ме изтръгне никой няма желание.
Даване без получаване,
какво бе това страдание? ...

Ако те дочакам
Ако някога със залез те дочакам
и тихо с очи те прошепна,
ако се скрие сълзата ми в мрака
и само с дъх те посрещна. ...

Пролет е.
Вишната цъфти.
И твоята усмивка там...
Зодиакален афродизиак
Везните мои ...

... "Много бяха. Особено в големия зверилник на голямото междучасие. Той тича като луд набелязвайки си следващата жертва – сръчкване по ребрата или дърпане на плитка. Като младо жребче. Викове, смях, възмутени погледи, но трябва да си израсходва калориите от сутрешната филия е мас и червен питер, въ ...

ХЛЯБЪТ НА БАБА
... рисувам в стих прекрасните неща, с които помня къщата на баба –
в мига – преди да влезе във пещта, как кротко във месала втасва хляба,
а баба ръсва стиска брашънце – и мацва го със масълце от шкафа,
и дядо Станко – с грейнало лице – обръща живи въглени с дилафа, ...

Раздели ни дъждът
и пред нас той постави преграда,
занемя вън светът,
а капчукът се спусна по нашата сграда.
И сърцето разбра ...

Жега. Слънчеви лъчи.
Лято. Влюбени очи.
Полъх. Нежен морски бриз!
Пясък. Плаж. Море. Каприз.
Лодки. Кей. Копнеж. Мечти. ...

И ето, вятърът отнесе глъчката омайна
и ехото заглъхна след нас...
тръгна всеки в посока незнайна
след последните думи: “ На добър час!”.
Казват: “ Споменът не умира, ...

Може би, крие се щастието –
в работа любима, в дребните неща…
Струва ми се – срещам го, не рядко,
в чудни филми и книги омайващи…
На литургия празнична в храма, ...

Трепери утрото
и карамфиленото слънце
в обратен залез пак догаря.
Сивее безразборно светлина -
от сресани лъчи извира... ...

Едно от най-тайнствените усещания на този свят е усещането за близост. Всеки го е изпитвал още от почти ембрионална възраст и продължава да го изпитва до края на дните си. Веднъж конституирана "близостта" ражда "далечност" - феномен диаметрално противоположен на "близостта". Често назоваваме определ ...

Събличай тази риза златоткана,
уж падна мрак – ни полъх няма вън.
Ела, луна, седни и ще ти хвана,
от бяла сова несънуван сън.
Той милва като майската прохлада, ...

Никога не съм се смятала за специална. Просто още една двайсет и няколко годишна с големи мечти и още по-голям дълг по студентски заем. Казвам се Емили между другото. Здрасти! И така, вероятно се чудите как се озовах там, където съм днес. Внимание спойлер: включва много лоши решения, странен инциден ...

Сякаш нишка невидима свързва
тези тихи минути с безкрая…
Нощ далечна дали ни обвърза
и напомни ли бегло на рая?!
В оня миг само мисъл с теб бяхме! ...

На Б.
Умряла, казват, вчера, май от тая жега
и циганката, дето все го хвали.
Аз малко трудно вече спомням си за него,
ако успея – мигам на парцали. ...

ИГРАЕЩИЯТ С ДУМИ
... седя и пиша в тихата си стая, и питам се – Мислител на Роден,
додето в стихче с думите играя, дали не си играят те със мен? –
дали не тръгна троскота с копраля на своя, изгорял от пек, бостан,
на динени кори ли ме пързалят, или ме свличат в гърло на вулкан, ...

Изгрява ден и родният Балкан
сияе гордо, сякаш позлатен е,
прегръща ме, обича само мене,
в нозете му – и сънен, и смълчан,
градът лежи ленив и странно тих, ...