Contemporary authors work: literature, music, art etc.
385.8K results
Паднали ангели
🇧🇬
Паднали ангели
Паднали ангели от небесата търсят опрощение на земята.
Наказани били те за своите грехове.
Всеки ден ходят по земята на длъж и шир и въдворяват мир.
По този начин те ще изкупят своите грехове. ...
В сърцето ми е твоят дом
Такъв ли си, какъвто те създадох
в своите мисли, блянове, мечти…
За погледа ти две звезди откраднах
и за усмивката ти - слънчеви лъчи. ...
Понякога навярно съм горчива,
и думите ми трудно се преглъщат,
тогава съм и облачна, и сива -
такава буря как ли се прегръща?
Но ти си там, в насрещния ми вятър, ...
Преди години, две души се отдадоха един на друг завинаги.
Снегът шуми под тежестта на обувките му. Чудовищното деяние, което е на път да извърши, натежава всяка негова крачка. Между черните му дрехи, металически блясък, на това, което е съхранило всичките му мъки, контрастира. Очите му са влажни, но ...
Плаче Русия за рожби свидни -
жертвите на кървав, безсмислен терор!
Хора без съвест, хора безстидни,
пак палят в душата ù адски пожар!
Жертви невинни на сляпа омраза ...
Когато те няма, някак абстрактно е…
Трябваш ми, за да съм концентрирана…
Помниш ли това?
(запечатало се е в лакмуса на моите сетива, като аромат на парфюм)
„Разстоянието е параметър на материалния свят. ...
Един ден животът ме постави пред известен проблем, който не беше нещо сериозно, но все пак ми носеше дискомфорт и неравновесие. Умът ми отново и отново предъвкваше подробностите. С няколко думи, въртях се в омагьосан кръг от мисли, които не водеха до нищо, но само засилваха очевидността на проблема ...
Ще съм вик на застинал покой.
Ще съм шепот на лудо безвремие,
хладен полъх във летния зной,
дъх горещ на гора заскрежена…
Луд контраст на лавина и жар. ...
Тя живее сама и заключва душата си в куфар
и с дъха си покрива го с прах от отминали рани,
но среднощната болка намира - уж тайния шифър
и си взема парченца от нея - със сълзи опрани.
Тя мечтае сама и отглежда мечтите на двора ...
Не съм лицемер, не съм лицемер, не съм лицемер... Мога да го повтарям до изтощение. Не се гордея с това, че наранявам хората, казвайки им истината в очите. Но пък от друга страна, каква е ползата да живеят в илюзия? Когато тя се пръсне на хиляди въздушни парчета, се отчайват, стават неконтролируеми ...
„Онова, което наричаме Време, е подвижно нереално отражение на вечността" (Платон)
1.
Тъмносиният автомобил се носеше по магистралата. Управляващия го Матиас С. Тоун с лекота задминаваше рядко срещаните други коли, пътуващи в същото направление. Мат не обичаше да кара бързо, но липсата на интензивно ...
ЖИВЕМ
Бяхме малки, играехме на мама и тате,
а после от игрите родиха се деца.
Момиченцата мечтаеха за палати,
на момчетата им стигаше тиган с яйца. ...
Пълната луна закачливо се усмихна в прозореца ми. Помахах ù с ръка да не ме безпокои, но този мой жест остана напразен. Надничаше и ме гъделичкаше, подканяйки ме да стана.
Морето не се чуваше. Заспало ли беше, или просто уморено, така и не можах да разбера от леглото ми. Махнах отново към луната да ...
Горещина и пек властваха от ранно утро, но вече слънцето преваляше и вечерта бавно донасяше хлад в сухия летен ден. Дълги сенки плъзваха по околността, а ароматът на сухата пшеница и полски цвета се носеше из въздуха. Мъжка фигура със загоряла от слънцето кожа вървеше бавно по отъпканата пръст, коят ...
В прегръдката на древна магия се намирам
носи ме нежно през тълпите човешки
кара мозъка ми да вибрира
мисли странни да се реят из него
мисли точно като тази
Не се насилвам. Няма да те смая
с поредния куплет, от мен роден.
Присъствие не искам да чертая
кардиограмно всеки следващ ден,
да си припомням как не ме забрави, ...