Чувствам и чувствам с теб
и все по-близо съм до теб,
и те приближавам отново,
и отново и отново
и с течение на времето… ...

Аз може и да съм тотално сбъркана,
но някакси не ми се остарява.
Да, да, разбирам че звучи изтъркано.
Човек живее както заслужава.
Не мога да избягам от годините, ...

Хайдеее, събарят Паметника, не точно събарят ами демонтират за реставрация.
Та да попитам...
Ами ние дето имаме снимки около него, когато ни приемаха за чавдарчета, пионери, комсомолци,...да ги скъсаме и изгорим ли, или
да ги представим някъде и се пишем репресирани, че са ни снимали зорноволно, а.. ...

Подочух, че някакъв паметник на съветската армия щели да събарят. Чета тук някакви произведения, възпяващи това "гениално" решение. Може да звучи странно, но дори реших да пусна един-два коментара под едно от тия произведения. И, о чудо! Коментарите ми бяха безследно изчезнали. А уж нямаше обиди нас ...

Към изгрева на зимата, студен,
ята политат с призрачна мечта
и образът красив на горестта
е пухкав, пръснат, лùлаво-червен.
От изток хоризонтът позлатен ...

Има ли усещане смъртта,
когато идва усеща ли се тя?
Има ли разлика между смъртта и любовта,
когато еднакво заравят ме в пръстта?
Има ли тя твоите очи, тези очи, ...

Баба Милица се понамести на пейката до дувара, сложи бастунчето до нея и зачака.
Лято е, топлината бе малко се поскрила, ала ,но беше задушно. Опереният котарак се умилкваше до нея, а после полегна покрай краката и.
Бабата чакаше своето внуче, бе го изпратила до пазара в малкото градче.
Всяко лято К ...

Роди ни се, красива Изабел,
с име благородно на богиня.
Сама избра тринайсетия ден
от месеца декември. Да те има.
Усмихна се щастливо на света, ...

Убеждавам се – липсата на зрение май е подарък за човека. Що грозни и неморални неща пропускаш…
Пък ако можеше и да не чуваш…
хххх
Започна унищожаването на паметника на съветската армия.
Логично – премахва се символа на победата над идеите на днешните управляващи… ...

... може би в слънчевото затъмнение,
ще видя твоя лик,
изгрял в короната на слънцето -
облян в лъчи.
Събрал в себе си и огъня и страстта. ...

"трябва ми код
за взлом в мислите"
Vessi Vlaich
Дали ще мога да вляза с взлом
в мислите ти? ...

Той не живее в далечна Лапландия.
а в скромно жилище в малкия град.
С пуловер заменил е червената мантия,
шейната с елените пък с комби фиат.
Не носи шапка с помпон и звънче, ...

Ручеят шумти,
все още зеленината около него цъфти,
а аз виждам неговия завършек -
пресъхнал, изоставен и забравен.
Сърцето ме боли, ...

САЩ
Ню Йорк
11,00 ч.
Една бяла Чесна, собственост на корпорация Интер прима, се приземяваше на летище Джон Кенеди. Самолетът леко докосна пистата и се приземи успешно. Двумоторният самолет рулира и спря на частен терминал номер пет.
Към кацналата машина, след като бръмченето на моторите й утихнаха, ...

СКРИШНА СТАРЧЕСКА СЪЛЗА
... край чешмичката във парка с минералната вода
пушат от една цигарка двама влюбени в дъжда –
може би марихуана, скришно свита в лист пелюр,
щом ченгето – нощна смяна, разкопча до тях кобур, ...

Не си отивай. Ще вали.
Чадъра вятър го отнесе.
Там, сред всичките тъги,
търкаля се по късна есен.
Листата - огън ги гори, ...

Ред и хаос
Подреденост нужна е в живота.
Ред и ритъм, да.
Лесничеят с вода студена се облива.
Ден всеки - сутрин - следобяд. ...

Аз съм сън, крехък сън – литнал в мрака,
ти си стон, стон горещ, част от мен.
Там отвън, там отвън нас ли чака
любовта – лунен лъч отразен,
в сънен стих, в сънен стих? Кой го писа? ...

Отминаха в небитието дните ми...
изпълнени с младежки плам и чувствени слова,
посипаха се с бял прашец косите ми
и бръчки впиха пипалата си във моята снага.
Но вперил взор назад във времето ...

Кога ли без страх
човека ще стана,
когото не бях
от страх от промяна,
и с луда душа, ...

Глава двадесет и пета – за доброто погребение
- Добър вечер. Да, фирма "Златна пица" е... Да, точно където трябва сте попаднали... Ние сме майстори на пиците... Ето - покрита е с малки късчета месо, зеленчуци, подправки... Искате по-лютичко? Готово - добавям къри... Аааа, родно люто? Ето-лагам някол ...

Благодаря за поканата във вашата медия… Да, де – работите в нея, не е ваша. Пък и надали някой в държавата знае чия е…
Какво? А, да – по темата. Значи, поканихте ме, за да обясня на драгите зрители каква е ситуацията на предколедния и предновогодишния пазар…
Зная,зная – един пазар е. Седмица разлика ...

Докато се движеха на изток по пътя заобиколен от гъста гора, тъмнината бе започнала да става почти непрогледна около тримата спътници. Бел спря коня си и се обърна към двамата приятели, които се движеха на няколко метра зад него:
-Смятате ли да лагеруваме скоро господа или предпочитате да пътуваме п ...

Зад нея Чарли се пресегна и прегърна и двамата.
– Да не си посмяла да ни плашиш така отново.
– Ще се опитам. – обеща задавено.
Не знаеше колко време останаха така. Никой от тях не изглеждаше да има намерение да я пуска скоро, а тя, макар да чуваше сърцата и на двамата като топовни изстрели в ушите с ...

По лунната пътека
Вървя по лунната пътека,
наоколо е тишина…
Сърцето ми към тебе се обръща,
за да последваш тази красота. ...

Аз не съм твоята Лора.
Ти не си моят Пейо.
Рядко плюя отрова.
А куршуми - не смея.
Аз дори не ревнувам ...

Виждам красотата там,
където ти проблем съзираш
затова, че си голям
и мъгла в очите имаш...
Погледът ти е забравил, ...

Надничам през затворени клепачи,
а светът пред мен е черно-бял,
дърво стърчи в мъгла и гарга монотонно грачи
под небосвода тежък, вял.
Едно едничко бяло погледа улавя - ...

Доживях да видя демонтажа на паметника на съветите в центъра на столицата. Слава на Бог! Една по една опорните точки на комунизма слизат от българската сцена. Не ме разбирайте погрешно - никой не е против това да има паметник на тази армия някъде в околните на София села - в Сеславци например. Но що ...

Всичко хубаво отива,
и остава празнина,
със която не заспива,
и усеща хладина.
На любимите си хора, ...

Не смееш да застанеш срещу мен.
Тече кръвта ми в твоята посока,
а пулсът на деня е учестен,
защото ще си тръгна. Утре. С болка.
Огромна. И разкъсваща. С вина, ...

Всичко в тази държава се руши,
защото сме с опустошени души.
Нищо не ни е мило, скъпо, драго,
личният интерес само ни е благо!
Да сте наведени наистина е много лесно, ...

Вървях с постоянна борба
и с надежда по нишката на живота -
нарекли е някога съдба,
определяща на всеки квота.
Но от първия до последния ден ...

Махнаха го най-накрая!
Няма да боде в очи!
С кран видяха му колая!
Вече няма да стърчи!
Много дълго ни нервира ...

Зад гърба на силните винаги има завет, но докато ти се криеш там, на тях от усилията им поникват крила и отлитат, а ти оставаш на открито да пълзиш.