Тази ласкава дамичка - Славата,
откровено проституира.
Тя напира, ухажва ни здравата
и поредната жертва избира.
И додето пиянски овации ...

Ще разбереш!!!
Бях план "Б" за теб,
но сега дойде твоят ред!
Сега е, когато ще разбереш
какво е за капчица любов да си готов да умреш! ...

Красавици, орисани от орисници,
днес живеят много,
за да бъдат Пепеляшки -
неосъзнати кралици.
Прислужват на този, прислужват на онзи, ...

Времето минава в срещи и раздели,
мигове на огорчение или любов спечели...?
Някои приятели, други врагове са вече
и жалко... поглеждат се, но само отдалече.
И всеки спомен раната пак отваря, ...

Ярък образ на дете -
Ято птици в светло небе,
Кораби бавно минавaт през село,
Рибарите мрежи хвърлят последно.
Двама на кея говорят с любовта, ...

Стържа залепнали погледи по тялото ми
и кръв с парчета кожа
най-сетне ще се подредят във цялото,
извън проблемното.
Старанието се наказва ...

В очите светулки умираха...
и се сгуших в дълбокия сняг,
откъдето безмълвно извираха
любопитства. И хукнах след тях
да открия онази - единствена, ...

завързах клуп и обесих
самотата -
стига ме е мъчила -
виси като боксова круша
сълза не пророних... ...

Вятърът срещнал прекрасно цвете и се влюбил в него. Той го галел нежно и цветчето му отвръщало с любов, изразена в цвят и аромат. На вятъра това му се сторило недостатъчно и си помислил: "Ако дам на цветето цялата си сила и мощ, то също ще ми даде повече." И отправил към него мощното дихание на своя ...

Скъпи татко, пиша ти последното кърваво писмо, което така и нямах силата да ти дам да прочетеш. Сега поне си имам оправдание за това, защото теб вече те няма. Да, онази сила, наречена съдба, беше благосклонна към теб и не те остави да се мъчиш. Надявам се да си на по-добро място, макар че никога не ...

Тя се върна! Не е ли прекрасно?!
Не се сдържах – повиках я. Просто не можех повече да живея така в този мрачен, отчаян свят от изкривени звуци, мисли, хора. Да тъна в безнадеждност и страх. Не издържах... Повиках я. И тя се върна...
Колко е хубаво, че отново е тук! Понякога се плаша, че ù е омръзнал ...

По тялото ми стене рокля - жабешкозелена,
от лек, прозрачен, призрачен сатен,
косите ми червени, а в ръцете стреме
от нозе на паяк, вплетени във похот на овен.
В нощта препускам гола, подивяла, ...

ОТ ПЕРОТО НА БЕЛОКОСАТА
От перото на белокосата
се раждат скромни стихове.
Малко житейска радост носят те
и много тъжни мигове - ...

Живея разпокъсано, объркано и тягостно.
Без теб съм сякаш в сцена от стар измислен филм.
Играя свойта роля изцяло по принуда,
но трябва да заслужа със нея своя хонорар!
Така във мен е кухо и даже безсърдечно, ...

Самодива с красиво лице
почна танц във душата ми рана
и ми каза: ”Ще страдаш добре,
а в замяна ще съм ти награда!”
Аз уплашен погледнах назад ...

Щастливи по брега
С теб съм, а за друг си мисля.
Тази среща раздира ме на две.
Тъй естествено щастлив си с мен.
Аз за помощ моля звездното небе. ...

Вятърът леко се вее
със тих полъх в нощта.
Поседнал е тайно на клона -
чака дванайсет часа.
Ето, настъпи заветният час ...

Недей се кри зад сълзите, усмивките,
зад погледите чужди и зад тишината!
Махни лицето си - най-вече примките,
пристягащи ревниво още от душата.
Недей се кри във залези и изгреви ...

в деня на благодарността когато е неделя
повикай камериерката
да почисти
отвореното сърце
станиола от цигари ...

Всички обичаме дърветата. Те радват нашите погледи, макар и без да го осъзнаваме. Толкова са красиви, когато цветовете им цъфтят, като че ли цялата дъга блести в техните корони. Толкова величествено! Но изведнъж идва есента. Цялата тази красота се изсипва на земята, променяйки своите искрящи цветове ...

родено в сърцето ми на 03.01.2011
с посвещение на Поета
---------------------------------------------
Вървях дълго през дни
с разкъсани утрини, ...

Благодaря ти, че ме освободи!!!
Аз бях пленница на мрака,
Закрил целия свят
И оставил само едно-единствено
Мъничко прозорче от него – ...

"Напиши ми живот, след който ми се умира."
Елица Мавродинова
ЖИВОТ
Напиши ми живот с много ръбове,запетаи и многоточия.
Напиши ми живот като струна. ...

Веднъж, когато бях
детенце малко,
попитах плахо
своя татко:
-Кажи ми, моля те сега, ...

Разговаряме с Яне.
- Страхувам се.
- Аз не се страхувам от нищо, поне не вече.
- Аз се страхувам от дребни детайли, непрестанно.
- Пълен съм с детайли. ...

Приятелю,
написах името ти на небето,
но вятър с гума облак го изтри.
Написах го на брега на морето,
вълна се плисна и го заличи. ...

Стъклени цветя
Порцеланови лица
Суета...
Застива времето
Опъва стремето ...

Лутах се сам без посока и път
по пътеките незнайни на Тиба.
Дори и просякът има свой кът,
където с нощта да заспива.
Всичко изгубих, нямам си нищо, ...

Снежинка
Снежинка омайна и нежна
от красивото небе падна.
Носеше се от вятъра студен
и с охота тя стигна до мен. ...

ОКЕАН ОТ МРАК
В океан от мрак ще се удавя,
за да помня, че не ще забравя:
любовта е блян по споделена самота,
която усамотява вярата във Любовта!

Глутница бездомни кучета
кръстосва черните мъртвешки улици.
Студът е примката, гладът – палачът.
И сивата си щора спуснал бе,
затрупан в градската просъница, ...

Помниш ли онази черна права линия в коридора на училището? Помниш ли колко пъти си стъпвал върху нея, опитвайки се да не излезеш извън очертанията ù, сякаш балансираш върху опънато над земята въже? Толкова пъти си минавал, без да кривнеш и милиметър встрани, че вече и със затворени очи можеш да стъп ...

Ти - слънчева усмивка
с очи прозрачно зелени
и топли ръце.
Аз - с къдрави и палави коси на дете
и мек шоколадов поглед. ...

Ако само можех времето да върна...
никога да не бях те срещала,
а онзи миг, в който ме прегърна,
да го изтрия, да не се е случвало.
Ако само можех всичко да забравя, ...

Помня миналия тридесети и първи декември, началото на вече миналата 2010 година, помня как гледах фойерверките, светещи в небето, помня какво си казах, какво си пожелах, помня как в очите ми заблестяха едни сълзи, и те незнаещи защо са там – заради щастието от поставеното ново начало или заради тъга ...

Опъната яко, свисти тетивата -
от нерви изплетена, здраво въже...
А аз съм онази мишена, в която
животът стрелата си остра боде.
Не спирай, животе, намазвай с отрова, ...

От себе си странях като от чумава
и все по тъмно си заравях болките.
Страхувах се от тебе и от думите,
които ме обръщаха наопаки,
които ме превръщаха в изгнаница ...