Ако хората говореха във рими,
ще бъде всеки ден обикновен,
изпълнен с стихове неповторими,
красиви (или грозни, като мен).
Ако хората говореха във рими, ...

Обичай ме, върни се!
Обичам те, жадувам и копнея
да си винаги до мен.
Липсваш ми,
върни се вече - ...

* * *
Есента и птиците си тръгват.
И тъгата някак си личи
във тази сивота на блокове
панелни... ...

Дълга рокля, черно кадифе.
Кожата ти - коприна нежна.
Устните - горещо сутрешно кафе.
Очите ти - дълбока бездна.
Тялото стройна е топола. ...

Мечти
Ако можеше всички мечти
във реалност да станат веднага,
доброта за света бих избрал,
без да търся за туй аз облага. ...

Нощна прохлада,
девствено млада,
мирис на свян и жена.
Дръзко, нахално,
почти нереално ...

Когато аз дойдох,
не очаквах теб да видя.
Не очаквах да видя
твойта руса коса
и кафяви очи. ...

Небе, виж - тук съм, под очите ти,
една нищожно малка част от теб...
но гордо тупка във гърдите ми,
че заедно със теб сме свят.
В опустелите си мисли ...

Луна
Луната се показва
и своето великолепие запазва,
тя е самороден лъч сияние,
магично обещание, ...

Ще спре
Когато
усмивката угасне,
когато
със страст ...

И може би за теб съм просто случка,
случила се в неподходящо време.
За огъня ти просто съчка,
поддържаща твоето горене...
А за мен си направо огън, ...

И когато слънцето се скрие
сам, сами оставаме в нощта,
нявга млади бяхме ние
и щастливи от това.
Времето ограбващо отлитна, ...

Млада кокошчица свари
и със зеленце запечи.
Чушки с боб напълни
за лапачка се постегни.
От винцето на 3 годинки, ...

Спомен от мъглата, теб и един друг свят...
Вървим с теб нанякъде,
от очите ни пада тежка мъгла,
стъпваме бавно във бялото,
сякаш не бива да разсее се тя. ...

Ж И В О Т П О П А М Е Т
“Най-страшното е лицето на живота по памет.”
Иван Динков - „Славянски псалми“
Не искам да живея по памет!
Мигът остава скрит! ...

ОБИЧАМ ТЕ!
Обичам те! Не мога да забравя, мила,
мига, във който ти плени сърцето ми -
вълшебни нощи със звезди безброй изгрели,
които с теб превръщахме в красиви спомени... ...

Тишината ми говори тихо,
изпълнително и толкова изрядно.
Тишината не е жива
и това ме кара да ù вярвам.
Спра ли за секунда да я слушам, ...

Очите, които се търсят
и вечно не намират брод,
потъват, изплуват и бързат -
надпреварват се с тебе, живот.
Ръцете, които докосват ...

Титаник... кораб, а? Огромен кораб, потънал... ала-бала... Да, ужким е така. Какво е Титаник? Какво е онова огромното, несломимо човешко творение? Обърнете повече внимание на думата човешко, отколкото на творение. Тук, в моята мисъл, прожектирана на вашите монитори, думата "човешко" е огромното, нес ...

Да, пушачка съм и зная,
доста вредно е това,
но не знам какво да правя,
нямам воля, за беда.
То не бяха дъвки, семки, ...

Интeрвю с певеца на "Златни струни", Николай Андреев I
„Любовта ми към музиката се зароди още в ученическите ми години...”
(първа част)
Николай Андреев е известен български музикант, участник в няколко известни наши рок групи, най-популярната от които е „Златни струни”.
Бил е и дългогодишен талантли ...

Не ме отвеждай към дълбокото на тинята.
Подвижни пясъци не ме блазнят сега -
когато тъкмо отървах се от магията
и синьо заизглежда ми небето пак.
В болките ми не надничай, безполезно е ...

Искам да забравим
за проблемите,
сякаш никога
не са били,
не са се случили ...

Гора
Тази стара гора с разностволи дървета.
Път, чието подземно начало е корена,
най-отвесният мост - от пръстта до небето -
друм за живия сок, който плъзва нагоре. ...

Ако болка спира дъха ти
и сълзите те давят безспир,
черни сенки обхождат съня ти,
значи някъде ти си сгрешил.
Помисли си - къде ли греша? ...

Родих се вчера и намерих
до себе си заченат свят.
В ръка го взех и го премерих,
опитах го на вкус и цвят.
Познат изглеждаше, обаче ...

Не чакай зимата
Не чакай вечния студ, отвори сърцето си, приеми ме.
Не чакай вятъра студен, потърси ме.
Не чакай бурята като листо самотно от тебе да ме отвее.
Спаси сърцето ми, което все за теб копнее. ...

Изчезна в очите и сетната нежна искрица -
любовните дни отлетяха на птичи крила...
Отново съм в общото ято - прелетна скитница!
Върни се през топлото лято! Намери ме, ела!
Очи към небето отправям и тъна в копнежи, ...

Гатанки
Тя е рунтава, сърдита.
А през зимата –
на завет свита
дълго си поспива. ...

Слез залеза на мойто слънце възроди ме -
искра надежда, чезнеща от слабост…
Венци от люлякови ласки подари ми,
с бодли от рози самотата ми преряза.
От купола на моето небе свали ми ...

I know I fucked up this time
Just give me one more try
I know you’ve made up your mind
So leave me here behind you
And all the things you said ...

От небето се изсипа огнена лавина от звезди,
наметна земята горещата траурна дреха
и с тъжна усмивка в поклон се смири,
под прашния купол с невинна утеха.
Планетите объркани се лутаха в умората. ...