Вятърът се изхлузи покрай вира -
катурна сухите дънери,
разсея врабците и наведе глава,
за да разкаже смешки на избуялата
ливада. ...

Тежка мъка във парка седеше сама,
а до нея - количка, бастун и торба,
във очите ù тъмни спомени спят.
Отминават я хора, без да се спрат.
А до нея Животът привел е глава ...

Небето на снимката
съвсем не прилича на небето
в окото на бивола,
нито на чадъра над издуханото глухарче.
Аз мога да го видя даже зад хоризонта, ...

Любов...
Тя е толкова крехка и нежна – но някак успява
да завихри света и с очите към мен да го тласне -
да затрупа сърцето ми – с тонове, тонове лава
и стотици искрящи слънца от косите да тръсне. ...

Възседнал свойта колесница,
Ра идва сякаш от звездите,
струи Небесен Огън-птица
и пъди по света мъглите.
И песен на поточе бистро ...

Подземно небе
Затворен във мазето,
ръждясвам с мисълта,
че повече небето
нивга няма да съзра. ...

Далече си
Ще ти запея най-сладката песен
за любовта ми към теб,
където думите ми няма да стигат
да ти кажа колко те обичам. ...

Четири
На следващия ден се събудих изморена, макар да спах до десет. Когато се облякох и погледнах в огледалото, ми прилоша от гледката. Очите ми бяха подути от спане, под тях имаше дълбоки сини сенки, сякаш наскоро съм се била с някого, а бялото около ирисите ми беше пропукано с червени жилки.
Мама ...

”... А в тъмнината глух се тътен носи
от страшните вълни...”
(”Автобиография”, Трифон Кунев)*
В нощта безумна
на съдбата ни ...

Ако ти кажат, че съм си заминала,
ти поспри очи в завоя,
там в спомена на твойто минало
ще ме видиш сред покоя
на морето и на залива, ...

Аз почувствах много силно въздействие от един филм за съдбата на пътници, чийто самолет се разбива в планината Андите, САЩ. Част от тях умират. Този филм обрисува потресаващо реалистично борбата на оцелелите. Те издържат на изпитанието да останат живи в условията на тежка зима и без храна след първи ...

Забравен сън или
измислена история -
от песен унес,
от мечта - крила.
Бе полет, но не бе ...

Откакто с тебе се отдалечихме,
животът просто някак си се случи.
Разплетените нишки изгорих
и пуснах да върлува в мене куче.
То тихичко отдавна си дерзаеше, ...

О, Розо, ти гротеска на твореца!
Прикрит е за очите паразита
дето през бурята бушуваща,
в нощта към нас прелита,
Домогна се до нащо ложе ...

Ф О Н Т А Н И П О Т О Ч Е
Приятел доверен веднъж ме покани
във вила красива, до прелестен кът -
Отвсякъде тя бе обвита в бръшляни,
в кристал и позлата стените блестят. ...

Не мога да ви съдя за това,
че виждате на метър от носа си,
че дебнете за чуждия провал,
а собствената съвест ви е къса.
Не искам да вървим в една бразда ...

Би ли ми позволил да те обичам отново?
Нека разгледаме спомените...
Сети се за мен и готово!
И на теб неистово ти липсват дните...
А безсънните нощи липсват ли ти, ...

Ще докосна вятъра в косите ти,
разпилял на миналото спомена,
за да върна времето отминало
и припомня славата на дните ни.
И ще рукнат спомени забравени, ...

Опитвах се да скрия всяко чувство,
опитвах се да плача без сълзи,
да се усмихвам, макар да ми е пусто
в голите и сиви дни.
Опитвах се да те забравя, ...

Пред пианото, вперила пръсти,
свирих ноти за теб.
В стаята тиха бяхме -
аз, ти и лунният сонет.
Като фойерверк над града ...

В. беше дете на улицата. Един истински Хъкълбери Фин. С баща пияница и майка, която беше избягала с друг мъж. В. нямаше живот - имаше оцеляване. И някъде там, между живота и оцеляването, беше неговото трудно хъкълберифинско детство. Детство, изживяно по улиците - по уличните футболни мачове...
На те ...

И ще се сбъднем
лятото
във пяната
на нашата единствена вълна,
събирана ...

Видях два символа вдълбани
върху вековното дърво.
Чия ли тайна са узнали
клоните му и това гнездо,
което вече празно зее ...

Поискай да се гмурнеш дълбоко в очите ми,
поискай да влезеш в душата ми,
поискай да усетиш устните ми,
когато са горещи и червени..
прехапвани до кръв. ...

Избуяло от обич кокиче
във душата ти нежна живее,
а косиците бързейно тичат
и пенливо-прекрасно къдреят.
По ръцете ти музи танцуват, ...

Нямам право сега да те съдя.
По-точно - сърцето не ми позволява.
Тъжният вятър студено припява
колко послушна трябва да бъда.
Към теб съм честна. Това е всичко. ...

Огнени колела
От зората на времето,
обикалям цялата земя,
раздирям пръстта
много преди да си бил роден. ...

Сбогом, Татко!
Казвам ти го мълчешком, разчитам на очите да покажат чувствата и се прибирам в моите златни покои… В моята стая, където се надявам на вратата да се прояви като ангел-хранител и да спре разяждаща киселина да проникне в душата ми.
Сбогом, Татко!
Няколко пъти вече изричано, звучи ми няка ...

Колко много нощи те чаках
колко дълго за тебе копнях
колко пъти лъжовно се вричах
с колко радост и болка живях
Колко много съдби аз пресичах ...

Начинът, по който преживяваме едно събитие, начинът, по който го възприемаме, зависи и се определя от гледната ни точка, от това през какви очи го наблюдаваме, докато ни се случва.
Нека да илюстрирам тези твърдения с един прост пример от практиката.
Майка ми ми беше дошла на гости за известно време. ...

Дарявам ти себе си, но отнемам покоя ти...
За какво ли е онази половинка
от билките набрани сутринта,
преди играта Слънчова да свика
в ливади и гори големи и деца? ...

Едно друго море…
по мотиви от Ивайло Терзийски
Дали ще търси пътища обратни...
Във стъпките ú плисва се море.
Целува стъпалата непохватно ...

Без риза
закачка-отговор
на "Усмирителна риза"
от rajsun (Райчо Русев)
Кимване-намигване, ...

Тя разрешава проблемите си с цветя
За майка ù
Лудата
Аз си играя във пясъка
Строя си стена ...

Остатък от остатъка(осем души).
Ной. Началото на края.
Сима,Хама,Яфета.
Яфет - после и Гомер, а след това Тогарма -
оттук започва Българският род. ...

Обичах те утре. Запомни ме вчера. Защото съм мимолетна. Изпарявам се. Аз съм водката в чашата си. Изпивам се бързо. На един дъх. И се забравям. Но помня теб. Ти си чашата. Разливам се между стените ти. Заразявам ги със спомена за аромата си. Усмихвам се вчера. Красиво цвете бях. Не плача днес, макар ...

" Ако можех да имам едно
магазинче с две полички...
Бих продавал - познайте какво -
надежда! Надежда за всички!"
Джани Родари ...

Твоята любов е леко поносима. Ненатрапчива. Но осезаема.
Като цветен парфюм.
Любима.
Като плюшена играчка.
Закачлива. ...