Спомням си кога всички игри започнаха.
Спомням си всяка малка лъжа
и всяко последно сбогуване.
Обещания, които наруши, разговори, които отбягваше
и аз никога не си тръгнах. Все още е мистерия за мен ...
Mariq_Vergova & Г.Ф.Стоилов
Старият форд се носеше с бясна скорост по пустото, извиващо се като змия в далечината шосе. Слънцето се беше спуснало вече ниско над хоризонта, но жегата беше все така непоносима и на метър над асфалта се виждаше как въздухът трепти от топлина. Джим седеше зад кормилотo н ...
Живот като във екшън съм живяла,
сценарият – написан от съдбата -
ту Жулиета съм била, ту Лейди Макбет,
изпълвах тишината с призраци.
Събирах камъни, в които се препъвах ...
Небето е обвито в тъмнина
и птици някъде далече пеят.
А там високо грее тайнствена луна,
разказваща ни приказка от друго време.
Турнири, бляскави доспехи ...
Кажи ми, облаче – самò на небесния шир,
виждаш ли някъде по света любовен мир?
Далеч оттук – да е самотен някой има ли?
Лекарства за успешна любов взима ли?
Кажи ми, облаче, мога ли и как да я върна, ...
За миг всичко, което знаеше, което искаше да знае и което някога бе знаела, се разля в душата и. Като чудодеен балсам заздрави всички рани, съществували някога през вековете. Секундата се разтегли до минута, минутата до час, а часът до вечност и целият свят заживя в нея. Мигът на познание бе един ця ...
Врабци...
Във интер-жиците се примчите,
бъбриви силуети на заритнати души...
Изгаряте във лятна жега, с есенни порои се оттичате
и чувствате как с вашето пиу-слово си отиват нощи, идват дни. ...
... и чудо не успях да сътворя
Пустиня е душата ти. Пустиня!
Безплодна, суха и себична...
През нея писано бе да премина
по пътя на разплатата кармична. ...
Неспокойна съм в безкрайния ритуал на времето
жадна съм танцувайки живота си
уплашена съм от сивотата в делничното
любопитна съм потапяйки се в съдбата си
Тревожна съм за безвъзвратността по изгубеното ...
Симон Киринееца. Той се връщал от нивата си, когато видял шумната тълпа, натрупала се покрай пътя за Голгота. Дали е решил просто да погледне какво става. Така - от любопитство. Или пък потокът на прииждащото множество го е повлякъл като буйно придошла река. Един го е бутнал отзад, друг отляво, трет ...
Център за социална рехабилитация и интеграция - с. Дълбок дол
Петко Васков Сталинчев - роден на 25/10/1089 в Пловдив
обича да спортува и да изработва глинени съдове
Съавтор и редактор - Тодор Трайчев
Искам да забравиш първо мен ...
Обещай ми любов като в приказките, която никога не свършва,
обещай ми да бъдеш до мен, дори когато всеки си тръгва.
Обещай ми да не пускаш ръката ми никога
и да ме обичаш повече от всякога.
Обещай ми, че лъжите на хората ...
Като цвете в късна есен изгоряло
като гнездо на щъркели през зима запустяло
като черна чума всичко обладала
моето сърце обрасло в бурени е цяло
То тупти а при всеки удар болка ...
Той ратвори шепите си. Беше изминало време.... Колко никой не знаеше. Дали бяха векове? Или просто миг?
- Мисля, че имам необходимите ключове - каза тихо той, взирайки се в съдържанието на ръцете си, сам не проумявайки достатъчно добре какво точно става.
От ръцете му засия светлина, която премина пр ...
"Ден първи. Краят на началото"
darkness_n_silence Надежда Тодорова
Краят на началото
Някъде във нас е огледалото,
в което да погледнеме към себе си, ...