Отчитах плюсове и минуси
в полза и ущърб за обичта,
салдото е - недоимък,
ощетената е - любовта.
Сега заплащам всяка грешка, ...

Пресилени, пътеките
са нанагорнища.
Над тях стотици
стъпала.
Изкачвам се към теб ...

Пепел от рози
Вървях по пътека от повехнали розови листа, а те превръщаха се в пепел, щом докоснех ги с нозе. Тъмната гора загърна ме и ме направи една от своите сенки. Студа прегърнах с отворени ръце, а бялата ми рокля обагри се в мрак. Косите дълги, рееха се в нощта, търсейки светлината на звезда. ...

Не зная майки как обичат дъщерите,
но зная, дъще, как обичам теб.
Със обич плодоносна като жито
и с необятност на безкрайна степ.
Погледна ли те - цяла те попивам, ...

На слънцето си тръгва топлината,
идва дълга и мъглява вечер.
Зачестява и студенината,
навън се носи златна есен.
Прехвърчат цветовете по тревата, ...

Здравей, mon cheri, пиша ти тези редове, докато слънцето навън умира бавно, процеждайки своите лъчи подобно на златна утайка, която се отмива от ситото на луд златотърсач, за да изчезне в студената и бурна река. Чудех се как да започна тази изповед и дали тя ще има някаква стойност за теб? Преди бях ...

Някога, отдавна, септемврийският полъх раздухваше златните й коси. И днес септемврийското слънце е топло, но навява хлад в празното ми и болно сърце. В огледалните локви виждам отражението на душата си – каменна и охладняла. Повеят на вятъра разнася спомена за времето с нея. Септемврийско слънце изг ...

Роса
Навънка тиха роса,
небето сиво разпори.
Разплете влажна коса,
ръце студени разтвори... ...

Когато те намери…
… oнова
което винаги си търсил
и в хиляди безлунни утрини
покълне в блясъка ...

Смея се на телефона.
Толкова не бе мълчал отдавна.
Искам да го хвърля през балкона!
Знам, не съм красива като твоята кокона.
И на сърце съм бедна! ...

Първият
есенен дъжд
се огледа
в очите ми -
хладни ...

Спомняш ли си някога, когато бяхме мънички,
как се хващахме за ръчички,
галени от нежното слънце, беряхме тревички
и наблюдавахме как летят пролетните птички.
Да, спомни си, тогава бяхме по-добри, ...

Върти се колелото на живота
и в спиците си дните ти троши.
През теб минават хиляди посоки
и пътища изграждаш и рушиш...
И някъде във времето се сепваш ...

"Общите принципи съществуват само
в главата, в живота има само
частни случаи.“
Достоевски
Останал сам на масата, Иван бе шокиран от разказа на страдалеца. Опита да се откъсне от тайнствеността на нещата, които чу. Чудеше се на себе си, какво ли го интересуваше всичко това. Като че някаква нежелана и ...

Денят беше вторник 19,30 часа.
Силна болка разкъсваше сърцето ми,
красиви спомени нахлуха в главата ми.
Заплаках!
Плачех и се молех за спасение, което нямах право да искам, защото сама си причиних страдание. ...

И щом забие кухо
в мен сърцето ми,
а мислите ми
черни до прогнилост.
От ореха живот - изплезен червей... ...

Тихичко вятърът студен подухва
и без теб реалността пред мене рухва.
Един идеален свят, създаден от мечти,
а прахта ми носи спомени за твоите очи.
Тихичко капки дъжд по стъклото се стичат, ...

Вълната на живота -
приижда тя.
Аз съм
покорена
от тази ...

Сега ще бъда празна, чиста,
като лист разпънат на бюрото.
Докосни го!
Нарисувай ме с мечти!
Сътвори ми приказка от вяра! ...

Така се случва: с теб вървиме двама,
но ето - мига светофар червен...
А мислихме - за нас прегради няма,
но, както виждаш, трябва да се спрем!
Макар за миг, но случва се... Какво пък? ...

Енергетични точки. Идея, понятие и практика.
Енергетичните точки (ЕТ) са ОБРАЗИ, които съдържат сила. Това могат да бъдат различни обекти и тела, като например, различните ЦВЕТНИ ЛЪЧИ, някоя полянка, някое силно място, някои СВЕЩЕНИ имена и т.н.
Още щом ги установим ЗА СЕБЕ СИ тези “точки”, тези обр ...

Приятелство
Рамо до рамо, гръбнак до гръбнак,
и в болка, и в радост, и в светло, и в мрак.
Своите мисли четяхме тъй лесно.
Наш`то приятелство беше чудесно! ...

***
Загорча луната на нощта ми,
прехапах длани...
да заспя,
отчупиха се болките събрани ...

Здравей, моя памет далечна, от болки обръгнала.
От теб не остана ни вест, нито някаква кост.
Понякога мисъл ми казва, че вече си тръгнала
да дириш в отвъдното своя едничък Христос.
Писмото си пиша с върха на пробождащо копие. ...

Най-чудните сини очички
във нашия дом ярко греят.
Най-сладките розови устнички
в дома ни звънко се смеят.
Най-нежните малки пръстенца ...

Пътят е в мрак
и аз съм във мрака.
Има ли някой?!
Има ли някой...
Само искрица ми стига, ...

Всеки си е той.
Последен или пръв
по скалата на кой?

Празни думи
Защо редя тези празни думи
на тези празни редове.
Щом никой не прочита
и никой не замисля се. ...

Гневът на Анджела
Писмото
Събуди се от лекото щракване на вратата и отвори очи. Огледа се и видя капитана, който я наблюдаваше. Погледна го изпитателно и той се усмихна.
- Как се чувстваш? - попита Севаро.
Тя не отговори, а се обърна към стената. Капитанът въздъхна тежко и седна близо до леглото. ...

Органен звън тих шепот раздира,
разкъсва самотната, тъмна мъгла,
изгаря наложена нежна юзда,
разпалва жажда за среща с света.
Отрязани крака затичват, ...

Размисли ме
за безпосочие
и за изстрадали
безумия.
С очи дълбоко, ...