Дянков реже постна пица.
Уж е всеизвестна стипца,
но за вътрешни момчета
по-големички парчета
е подготвил, няма начин. ...

Дали защото пътят ми върви през тръни
или защото тръните са в мен - във мисълта?!
Аз все живея някак тъжно,
дори да знам, че радост е дошла.
Дали защото всеки ден копнях я, ...

Една сълза...
се стича по лицето…
Само една…
Огромна като океана…
Една звезда за тебе падна… ...

Солен ли е „Вкусът на времето”
„Солен е вкусът на времето
и ние със тебе го платихме.
Години от нас ще вземе то,
но в тях ние себе си открихме!!!” ...

Да речем, че си у вас. Вкъщи, на хотел, при баба ти, 'се тая. Сгъвал си се преди да е изгряло слънцето и не си бил сигурен дали е имало такова, когато си се връщал. Може би не знаеш дали е имало слънце, защото не си стъпвал навън изобщо.
Чинията седи пред теб, остатъците от вчера -- изблизани. Порад ...

Оплетох одеяло от лъжи.
И цялата със него се завих.
Надявам се, от мен да ме опази
и чувствата навън да задържи.
Уплаших се! - ...

Калинка си. И в този кръстопът,
разперени криле на мойто рамо
очаквам надалеч да понесат
червеното със черни точки право
в посоките на този свят голям. ...

Кралицата умира... Най-накрая
честта на кралството е защитена...
След три момичета, роди се син на краля,
а тронът му сдоби се със наследник...
Ехтят гърмежи - кралството ликува, ...

***
Горска ягода
е тази нощ.
В дивен аромат
желания и страст ...

Теле Зеле Визия
(Писмо до новия ми, плазмен...)
Аз, Зина,
Отчаяната съпруга на д-р Хаус,
24 часа съм Lost ...

Тя нов живот не създаде,
но плодно дърво посади.
На давещ ръка не подаде –
не плува, от всички ви скри…
Заключи си обич в сърцето ...

Една бе неговата воля,
една бе неговата мечта,
едно-единствено, но силно желание -
да бъде запомнен със своите дела.
Минаваха часове, минаваха дни, ...

Болка
Обичам те! - нима не вярваш,
нима в чувствата ми се съмняваш.
Боли, когато знам, че мой не ще да бъдеш,
боли, щом далеч от мен си Ти, ...

И знам, че винаги, когато се замисля,
ненадейно, уж съвсем случайно,
ще изникваш истински, без да забелязвам,
а всъщност аз сама ще те намирам,
в постоянните си ежедневни настроения ...

Вижте го само
бедния човек.
Изгубил нужни килограми,
докато търси любовен лек.
Загубил ума и дума, ...

Чувство едно, странно синьо,
акорд отдавна заглъхнал,
сутринта на балкона ми зимен
кацна птиче настръхнало.
На любовта ми към теб прилича, ...

Изречено на маса
Омръзна ми, щом падне лепкав мрак
и истината тръгне чисто гола -
под масата да ме задяват с крак,
а, всъщност, да ми стъпват по мазола. ...

Колко пъти със теб съм била
в непрестанния ход на живота -
аз не помня, нито пък зная.
Знам, че обич такава
се запалва от древна искра ...

159-ият член
Не беше Юда. Не струва трийсет сребърни пари да видиш нечий задник, изложен, т.е. „споделен”, публично. Беше чичо Гугъл. Той знае много, твърде много за населението на своята страна. Тази странна страна без територия, странно огледало, в което можеш да видиш и невидимото за ония, които ...

Вечерен плащ,
трепти коприна от
мека есенна мъгла.
Безвездна, вечерта
без минало ...

Заваля
и сенките тръпчиво капят
по горчивите пътеки
на страха ти.
Не помниш ти ...

Есен в сърцето ми
(Autumn Tale)
Ето я, пролетта - блести в моите очи.
Kокетно лети над главите ни.
Осветява града със своите багри и топлина. ...

Мълчи! Мълчи, сърце, не викай!
И с крясъка на болката мълчи!
С грабливите ù нокти свиквай -
урока си най-сетне научи!

на моите баба и дядо
Ако смъртта
е новото начало,
ще мога ли
живот да пожелая ...

Животът те грабва толкова бързо,
а искаш още да си малко дете.
Животът своята панделка върза,
а ти искаш едно хвърчило поне.
Дните летят, часовете минават, ...

Незабравки
Букетче
сини незабравки.
От тебе,
а забравих ...

Беше не много отдавна. Мислех си, че постъпвам правилно. Но не беше така. Всъщност грешах. Оплитах се вътрешно в себе си и всички пътища
се събираха в една точка. Възел, преплетен милиони пъти и нямаше изход.
Нямаше светлина, нито дупка или празнина през, която да изляза. Трябваше да се боря сама.
П ...

ДОРИ ЗА МИГ...
Дори за миг не мога да забравя,
че ти си мойта сбъдната мечта.
Ръженът й вълшебен пак изравя
искрящи спомени от пепелта. ...

След около половин час мълчание ме попита имам ли книжка.
-Да – отвърнах му.
-Това е добре. Ще имаш ли нещо против да застанеш на волана след малко, не обичам да шофирам, пил.
А аз да ме возят пияни шофьори.
-Не изглеждате да сте пил! – казах му го съвсем искрено. ...

За теб дори дъждът превръща се във слънчев ден,
за теб снегът дори не е студен!
За теб дори и моите сълзи неутешими
превръщат се в усмивки истински, красиви.
За тебе не настъпва мрак, ...

Първите неща
Първа учителка – Ангелина.
Кълна се, ще я помня вечно.
С нас бе четири години
строга, но мила, човечна. ...