Мълчи! Не ми повтаряй, че съм знаела,
че трябвало да знам как ще я караме…
Да, зная, знаех още от началото,
че ще е трудно по минути да открадваме.
Разбирам, че развалям твойто настроение, ...

В подножието на мълчанието,
в подкорието на тишината
след едно италианско капричио
мога да си измисля всичко!
Аз съм момичето, ...

влизай
през пруста премини фернанда
поноси синьото
ведрото с тишина
две стъпки назад ...

Тежи ми твърде много, че те няма.
И чувството за нещо рано свършило.
Тежи ми, че човешката ни карма
те взе от мен, преди да сме се случили.
И може би до болка съм виновна, ...

С пръстен в ръце
Познавам те от няколко години
и верен бях! (Веднъж кръшнáх.)
Но днес отново съм при тебе.
Най-важното е, че се осъзнах! ...

С кръв рисувам синя тишина,
която в битието ми прозира.
Животът си тече като река,
а тя пък през пролуки се провира.
Греба с веслата, за да продължа. ...

Сенките нощта обичат,
Викат мрака на вечеря.
Огънят от свещите изтичва
Без проблем да го намери.
Обичта е нужно чувство. ...

Вратата на външната тоалетна зееше отворена, сякаш ме подканваше да вляза. И аз влязох, за да освободя "напрежението" от бирата, която бях изпил в селската кръчма. Бях заел разкрачена поза, когато някъде изпод краката ми се чу зловещо скърцане, сякаш излязло от английски филм на ужасите.
Тогава се з ...

- Не! Да не си посмяла! – викна отдолу той и хвърли кофата за смет. – Това е Адидас!
- Ако ще Армани да е – крещеше от балкона тя и режеше с огромна ножица.
Хората от автобусната спирка извиха глави към новата кооперация и се зазяпаха.
- Не се излагай, Мария! Престани! – опитваше се да я уговори.
- ...

Шепот на очи
(това не искам да се случи)
Защото закачих живота си
отвън на окачалката,
в очакване на Теб… ...

Какво?
Какво стана?
Замислял ли си се някога какво правиш? Ама наистина какво правиш. Замислял ли си се колко много не се замисляш, когато
правиш поредната глупост, породена от емоционалния колапс, настъпил в нервната ти система? Или колко много го боли
човека отсреща? Защото аз не се замислих... ...

Адреналинът, казват, ми е слабата страна,
опасните неща безкрайно ме възбуждат.
Готова съм да скоча, без да мога да летя,
(от крила и помощ не изпитвам нужда).
В сърцето ми бунтуват двеста ветрове ...

Да копаем този гроб, момчета,
защото скоро той ще стане мой.
Да дупчим ний земята клета,
ще я нагостим с поредния умрял герой.
Не яжте семки, не палете фас, ...

В тишината крайбрежната уличка
всеки ден ме очаква във синьо
и намига с очите си сенчести,
и гощава ме с едри смокини...
Тя от спомени вече забравя ...

Животът е ад без теб
Не мога да зърна лицето ти сред хилядите участващи в маскарада.
Ти се сля в цветовете на милиони други изгубени души.
Животът е голям парад,
аз съм най-самотния наблюдател, ...

Обърках се.
Много рядко вече гледам телевизия, чета вестници, даже и не влизам във Facebook, защото всичките посочени по-горе са ми безинтересни. Притесненията ми са само, че ако има някакъв природен катаклизъм (да не ни спохожда скоро), аз няма да разбера, но при такъв проблем все ще има кой да ми ...

Запитат ли ме: Що е то Родина? -
аз казвам им - тя Ботев е за мен!
Високо Ботев знамето издигна
и в хиляди борци бе прероден.
Запитат ли ме: Що е Свободата? - ...

"Ти"
Не, ти не ме искаш.
Не се нуждаеш от мен.
Не и както аз те искам.
Както аз се нуждая от теб. ...

На В.
Ще се срещнем в мъглата,
ще се разпознаем.
Аз и ти… с механизъм на сърцето,
който времето отсича, ...

Мокър ботуш в локвата стъпва,
гази ранени листа,
пешеходец в мрака се бавно промъква
и подминава с тъга.
Вяра в живота, за миг претопена, ...

Тази вечер ще си легна рано,
ще си спомням за отминали неща!
Ще прелиствам като книгата,
която не можах да допрочета!
Искам мислите да върна, ...

*******
Сънувах те с отворени очи...
Ръка протегнах, за да те докосна –
ликът ти затрептя и се разтвори в тишината
като ефирно езерно видение... ...

Тази нощ нежността е сляпа
и като котка се провира между римите
обладаващи сенките с тежеста на телата
извиващи се между тях се скрие...
И някъде потокът прелива... ...

Октомври е съвсем обикновен
със дъх на стръмно,
вплетено в косите.
Октомври закъсня съвсем...
Отдавна трябваше да бъда птица... ...

По улицата вятърът пее
а студът се изписва на моето лице
слънцето вече не грее
но горещо е в моето сърце
Вижда се пламък в моите очи ...

Провокирано от стихотворението
"Сега съм глетчер" на plami-6 (Плами)
Как чувствата в семейния ни улей
превърнаха се в ледени реки!?
И моят вик стопява се безшумен, ...

Рискът целува
миглите на мислите
с устни-чувства...
Рими рисуват
стихове несбъднати ...

Най-добрият начин приятелите ти да те оставят, е съвсем за малко ти да бъдеш егоист! Ако само за минутка направиш това, което ти искаш, ако само за минутка се измъкнеш от техните проблеми и започнеш да оправяш своите каши, ако само за минутка бъдеш себе си с тях – те ти обръщат гръб и те питат: „Ког ...

Приеми ме такава,
каквато съм всъщност,
изваяна с изящни черти,
целуни ме тогава,
когато изтръпваш ...

***
Дълги нощи, знам,
броди Вятърът и стене
над гората. Сам…
*** ...

С бледорозови пръсти
докосва зората
тъжните бръчки по мойто чело,
целува косите ми заснежени
слънцето златоструйно, добро... ...

Вчерашно утро
В залеза на мъртви сенки
се стапя още миг живот.
По улиците мрачни бодро крачи,
подсвирквайки си песимизмът горд. ...