С усмивка
С усмивка отваряй очи,
с усмивка срещай нощта,
с усмивка - всичко ще блести,
с усмивка - дори след краха! ...

Не дъжд от ласки, а водопад от слънчев рой
припърхваше от твоите очи засмени.
Превърна ме от капчица в жена - порой,
напита с устните ти ненаситни.
Съзиждаше ме с дъх във полутон ...

Тръгна си, любов, от мен отдавна.
Тръгна си тихо и остави рана.
Никога, любов, не бе щастлива.
Сега, когато си, обаче си неосъществима.
Прекрачи бавно прага на сърцето ми, ...

Кап - кап,
дъждът се сипе.
Фиу - фиу,
вятърът свисти
и разнася аромата на цъфнали липи. ...

Щом стъпя върху голата земя,
жалкият ми егоизъм се стопява.
Превръщам се в прозрачна светлина,
пронизваща вселенската забрава.
Очите ми са стъклени врати, ...

Татко днес хвана раче -
малко раче-осмокраче.
С осемте си малки крака
постоянно то си трака.
- Мъничко, червено раче, ...

Великите мисли на малкия поет
и тъжните творби с по три строфи –
очевидно доказателство те са
за неговите любовни катастрофи.
Близкото бъдеще е твърде далече, ...

И…
И въпреки всичко боли!
Макар че всичко
да е свършило отдавна…
Да! ...

Кой знае, или Съдбата нареди да се родя?
Сега уж Господ разполага с нея?
Не мога доброволно да умра,
а питат ли ме искам ли така аз да живея?!
И тъй ли аз ще влача тягостните дни, ...

На другия ден той реши да мине през фурната на Яне Пападати. Тя беше в Тахтакале, на улица Въжарска. Голям майстор беше Яне. Във фурната имаше първо, второ и трето качество хляб. Хлябовете бяха едни такива... Кат ги погледнеш, душата ти се напълва. А дъхавият им аромат те кара да преглътнеш от удово ...

- Просто един ден се събудих... - гласът му се задави, кожата му в миг пребледня, студени струйки пот се стичаха от челото му...
- Ще ви донеса чаша вода.
Изпи я на екс, въздъхна и продължи разказа си:
- Един ден просто се събудих и когато погледите ни се срещнаха, веднага разбрах, че нещо не е наре ...

Нека тези слова да бъдат
малък жест към теб,
с който да ти пожелая:
много щастливи дни
и много сбъднати мечти! ...

ПРИКАЗКА ЗА НАШАТА БРЕЗА
Имало едно време...
Голямо детско племе
и с тяхната си госпожа
на двора имали бреза. ...

Моите несбъднати мечти
се пребърнаха в сълзи.
Какво ще ми предложиш, ми кажи?
Душата ли да си продам
и всичко свято за мене да предам? ...

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН
Колебаех се, преди да ти пиша.
Знаеш, трудно е,
многото думи са излишни
и правят стиха ми муден. ...

Кой, по дяволите, е измислил любовта?
Кой ù даде име, право да обрича?
Кой я е заченал? Кой? И как? Кога?
... Е решил, че трябва всеки да обича?
Аз не искам да обичам. Дръжте я далеч! ...

Минахме осем,
започваме девет,
а всъщност минаваме
тридесет!
Радост, любов и тъга, ...

Падат листата в градината,
но от сърцето ми щастие блика.
А душата ми, трайно пленена,
нежна е като трепетлика.
С поглед влюбен те посрещам, ...

Слушай, слушай, слушай... тишината.
Чуваш ли звука на ангелски криле?
И раздиращ с остри нокти тъмнината,
нежния шепот на светкавиците?
Виж в езерото тихо, сред гората, ...

Деца играят с прашки.
Прицелват се. Улучват.
И птици падат. Страшни!
( Не вярвам, че се случва.)
А камъчета - много. ...

По кожата ти... с устните мечтая,
рисувам сладостта на всеки миг,
откривам красотата на безкрая...
Дали любов е... или сбъднат стих?
И като птици сме - в събуден полет, ...

Тихата есен тихо дойде...
тихо заплака над голите клони.
Тих съм и аз, и тихо усмихнат,
във тихата есен сред клонките голи.
Бесилка виси си от вятър люляна, ...

Тичах след часове
и настанявах се в дни
отбелязвах си бъдещи промени
и от нощите си странни мисли насъбрах
проблясват в тях думи мигновени ...

Сълза не отроних, когато от нас се отказа,
а потърсих в себе си към теб чувство на омраза,
но намерих само смирение, обич и тъга
и сама избрах това да бъде моята съдба.
Спрях да те търся, да ти пиша и да ти звъня, ...

Вървя по пътища, по пътеки криволича,
разплитам всяка следа от мълчание,
оставям дири- разпервам криле и отлитам,
притиснала мойта торба с ръждиво страдание.
И пак готова съм да чакам ново сбъдване, ...

1.
За миг
небето почерня от птици.
И слънцето
забрави, че е слънце – ...

Самотни
клонести дървета
протягат възлести ръце
и с тях,
достигнали небето, ...

Този рай е път към ада!
По него сам сега вървя.
След дни на шеметна наслада
по него сам сега вървя –
самотен пленник на сърцето, ...

Обикновен летен ден
Росата трепти, румен е денят,
във тревата лази мравка,
сънцето върви по своя път,
стринта започва със прозявка. ...

роза
едва напъпила
а с листчетата си
капчица прегърнала
не ги разтваря ...

И ето, приказката свърши и всичко потъна в мрак и тишина.
Разделиха се главните герои, сюжетът остана недописан.
Приказката без увод и заключение, която преобърна живота ми!
Само болката от спомените остана да гложди моето сърце.
Защото ти беше най-важното, най-красивото и истинско нещо в побъркания ...

"Няма непрочетени писма" - ми пише в пощата.
Преди малко само препрочетох снощните
и сега отварям час по час компютъра
и следя във дясно долу как текат минутите.
"Няма непрочетени писма" - трепти екранът. ...

Още малко обичай ме! Някакво само столетие,
несравнимо с епоха, невидимо даже през ера.
Като миг ще изчезне то - сякаш е дъх в междуметие
или просто комета, която е минала вчера.
Още малко прегръщай ме! Както скали за пресичане, ...

- Значи дойде най-накрая? Очаквах те – каза младежът, без да се обръща.
- Знам – отвърна тя.
Той беше млад, на не повече от двадесет и пет години, слаб и прегърбен от грижи. Хубавото му някога лице сега беше посърнало и състарено от тревоги. Сините му очи бяха хлътнали навътре, мрачни и безизразни, ...

Привидно всичко си беше на мястото – тя бе взела само няколко от любимите си книги, в хладилника вече не се кипреха неуместно двете бурканчета крем и парфюмът ù. Влезе в спалнята и отвори нейния гардероб – зейна празен. Така се чувстваше и той.
Кой би помислил, че тази вече напълняла жена, болна при ...

Високо там - на хълма най-отгоре
подпрял е облаците крехък кръст.
Когато сутрин гледам пред прозореца,
заканва ми се с белия си пръст.
Дали на мен, или на някой друг? ...