Ако се срещнем някой ден случайно,
дали с тебе ще се поздравим
и дали живота си накратко
един на друг ще споделим?
Ако те видя пак, дали ще чувствам ...

Обичам те. Светът е полудял.
Залисан в глупости безсмислени.
Забравил всеки идеал,
преследва цели най-измислени.
Обичам те. Светът е полудял. ...

Тя набута дрехите си в изподраната кожена чанта. Обичаше я Тя тази чанта. Витя ù я донесе от Съюза. Хубава беше чантата. Навремето Тя с нея беше шик. Спомни си как съседката ù казваше „Николаева, много Ви е хубава пътната чанта. При Витя ли ще пътувате? Да Ви е жив и здрав, Витя!”. Тя продължи да хв ...

Сърцето, струна нежна,
за тебе мисли и тъгува...
За всяка мъка, болка
и кинжала в мен ликува...
Потрепва с теб душа, ...

Като снежинка, цялата бяла,
нося се над земята.
Зимната буря, край мен побесняла,
други снежинки премята.
Аз се люлея – бавно и плавно – ...

Бялата жена, дошла от Ниагара,
сега е тук да гледа снегопада.
Какво да види? Заледена мелба,
покрита с морска сол, за да не спъне Зелда.
И пак пътува с тази таратайка – ...

Тя е всичко, което съм искал от тебе, Всевишни!
Топла дума, усмивка и шепот от влюбено време.
Няма сила (неземна) и мисъл от болка предишна,
на която да дам от сърцето ми - пак да я вземе.
Тя е действащ вулкан от клокочещи в тъмното чувства ...

С края на тази година стават точно 10 години, откакто чух за първи път тази песен. Тя преобърна всичките ми вкусове и начин на мислене спрямо музиката, и живота като цяло. Заради групата, която изсвири тази песен на времето, се научих да пея, запознах се с човека, който обичам и живея вече 5 години, ...

БЯХ ДЛЪЖЕН ДА ГО КАЖА
(По Серафимовски)
Дъждовно ми е. Както е навън.
Нелепо е. Точно след празника.
Не съм прекалено набожен. Но и съм. ...

Зимата празнува своята победа
над посърнали полета и гори:
поизтръска бялата си дреха
и земята в плен тя покори.
Утро зимно в бялата одежда! ...

Лежа на земята, отпусната всякак
и пърхам блажено - в зелено гнездо.
Отгоре ми в синкаво-белия пясък
прелива
най-правилно ...

Аз търся теб, за да не тръгна
по път от болка и тъга...!
Аз търся теб, за да не плача
в студените ръце на вечерта...!
Но никой няма... и ...

Дали „Завинаги” е думата, която аз умея?
Цигареният дим опари капилярите в сърцето ми…
И ще успея ли насила пак да се засмея?
Театърът във погледа ти
си открадна въздуха от дробовете ми… ...

Храм
на границата между личните ни светове
строя (защо ли точно там) от думи храм
за твоя Бог (все още) едва ли всичко знам
абстрактните икони очакват нещо да им дам ...

Пречупени стрелки
Не се страхувам аз да грабна свойто време
и да го хвърля на хищни ветрове завчас.
Да се отърва от туй жестоко бреме,
което мъчи ме до смъртен одър чак. ...

Хубава си като птица,
във съня ми долетяла...
Белозвездна огърлица
от смеха ти е изгряла...
Хубава си като пролет, ...

Ей сега ще ви разкажа
приказка за звездното мече,
път далечен ще ви покажа
и докъдето ни отведе...
Имало някъде далече ...

Пусни ме
Изпращаш ми цветя, за да ти простя
изневерите в онези нощи.
Но аз не мога повече да те търпя, намери си друга
наивница да понася всичко това. ...

Авторът става творец тогава, когато спре да се срамува от творбите си!

И то не свикна да ме чувства сам.
И то за двама още бие.
Дали ще пусне друга там,
болката отляво да изтрие.
И то не тласка кръв, а спомени, ...

докосна сърцето
и с поглед се вряза в стара рана
заболя и загорча а
душата се сви настръхнала...
обич ли беше ...

Остави ми...
Под брезата на чувства предишни
на последната среща ела.
Не задавай въпроси излишни –
остави ми за спомен крила. ...

Смърт през Декември
Беше Декември – към края.
Сив и агонизиращ, последният месец умираше безславно...
Ревматично болящото време се беше побъркало.
Отвсякъде се носеше злобният кикот на размити силуети. ...

Детето в самотата си е старец.
Космати сенки плашат го във мрака.
Една невидима врата отваря се -
зад нея болка и тъга го чакат.
Самотното дете е малък кораб, ...

Изтрити спомени в момент на слабост
по дланите самотници болят,
и стичат се реки - стаена нежност,
по две зеници - облаци от страст.
Небето се превръща във очакване, ...

Трябва да сме били много истински във всичко, за да
остане след нас поне една светеща прашинка...
Когато в някой ден и час
мен вече няма да ме има,
това, което е било у нас, ...

Поглед
По миглите ти слънцето се стича,
докосва ме със лъч от твоя поглед,
а той с финес ме разсъблича
и тръпнещо душата ми разголва. ...

Аз се лутам и търся надежда
в лабиринта ти, тайнство живот!
Кръстопът, спирам се и поглеждам,
търся “изход”, а надписи: “вход”.
Като кон съм, вършеещ хармана, ...

СЧУПЕНИ ПРИУМИЦИ ЗА ДВАМА
Витрините ли? Вече ти се сърдят.
На снимките показват само мен.
А зад гърба ми слънцето е хърбаво.
Троша стъклото с поглед изумен! ...

Накрая всеки си замине.
Но във отсамния живот
оставя кой каквото има:
парици, слава... Аз какво?
Добрите думички при мен са. ...

Сънуваш ли ме нощем,
или съм само тръпка в мрака,
желаеш ли ме още,
ще мога ли да те дочакам!
Ако искаш да ме имаш цяла, ...

Паузно...
Мено/фактура -
документ
за изплатена младост.

Виновна съм...
Една влюбена жена!
Открих аз нея в най-неочаквания миг.
Подарък ми донесе тя
и с този подарък плача от тогава. ...

Усещах тръпката на сутрешния сняг.
Помислих си за теб, момиче, когато си тръгна. Направих кафето горещо, загледан в небето облачно с цвят на зима. Студено ми стана от пушек на комина. Нещо липсваше, а всъщност всичко беше идеално застинало в картината на тази сутрин (може би канела). Сещах се за теб ...

На една улица ми мина живота, на един тротоар, покрай многото коли.
Аз съм просто уличница, чула и видяла безброй съдби.
Спираха се при мен двойки с проблеми, и двойки с мечти,
спираха се нещастници - и мъже, и жени.
Но най-лоши бяха неверниците с техния нов и груб морал, ...

Всеки път, щом чуя тази песен,
се сещам за теб, а сълзи се стичат,
колко бързо паднаха листата тази есен,
времето и любовта някак неусетно излитат.
С невъзможното отново се срещнах, ...

Искам при мен отново да се върнеш.
Защо така бързо реши да си тръгнеш?
Спомням си с усмивка за изминалите дни,
макар че изкусно ти ме нарани.
Мили чувства така и не ми показа, ...