Не искам да бъда дете -
отдавна пораснах голяма
и в себе си нося сърце,
способно да бие за двама!
Не искам да бъда река - ...

Спомням си - преди години,
в един прекрасен, летен ден
жена рисуваше картина
в парка, точно срещу мен.
Загледах се в платното пъстро, ...

Слънцето се промъкна през спуснатите щори и освети болничното легло. Лъчите докоснаха лицето на мъжа и той бавно отвори очи. Имаше чувството, че върху него е паднала скала - такава тежест и болка усещаше в гърдите, че му идеше да завие като куче. Точно така, той беше като куче, самотен, без близки, ...

И защо си мълчал. И защо не подсказа?...
Колко нарези, колко... можехме да спестим!
Моя тиха съдба и светличе от Рая,
колко тона безмълвие, заедно с болки, си крил?
Ще завърна ятата. На небето кармина, ...

~&~*
Небето тихо пак въздъхна
И в дланите ми днес Сиротно
Спря...
НЕБЕТО ЗАРИДА! ...

Мечтал ли си за островна усамотеност
и ние двамата, облечени в слънчево сияние,
разхождаме се в пясъчна безгрижност,
потапяме се в океанно-синя влюбеност?
Косите ни небрежно приютили са ...

Звънко пее пак капчукът.
Капчици дъждовни чукат.
Но не бой се, мило, ти!
Баба пак ще те приспи
с нова приказка чудесна ...

Весела идея имам аз -
да се превърна в този час
в една от тези кралици,
за която чела съм по книжките!
И нека, като стана аз ...

Знам, ще ти липсвам, когато си тръгна,
но не мисли за мига на раздяла,
тук съм сега и ти си до мене,
и любовта си - дай ми я цяла...

Дали те имах
Душата ми сега е празна и бездомна,
останала отново с мислите самотна,
изгубих те и чувствам се ограбена,
останала в една илюзия предадена. ...

Да те търся стократно - съдба ми е. Избор и драма,
както залезът търси на изгрева светлия блян.
Най-желаният смисъл се случва, когато сме двама
и светът е предчувствие... Път, от мечти провидян.
Има мъдрост, която отколе в числата е скрита. ...

Студено е,
сиво е –
есен е...
А синият тв ефир
за всички проблеми ...

Виждам те пак как се усмихваш,
усещам пак как ме целуваш.
Ръцете ти по мене парят още,
виждам усмивката ти във всеки
слънчев лъч, дори и нощем. ...

Нима си толкова глупав,
(ти ме попита)
та в мен така да се влюбиш?
(нямах представа)
Години опит си трупал ...

Не мога да лъжа красиво! Разбра ли? Не мога…
Само леко залъгвам те с утринна роса.
Не мога да лъжа красиво! Не чу ли…
Гальовни думи не мога да редя…
Напред е само мрак – не виждаш ли? ...

Безвина е някаква си
... мила
Майка на нежността,
тя скрива моето тегло...
Досущ като нежна птица ...

Стара, черна вещице,
направи черна магия,
дай ми нож, вино и напев
и ме гледай как дивея.
Прокълни ме, ...

Пред прозореца ми чака
есента
и едно голямо небе, останало
жадно -
всичко изля през нощта... ...

Лягам в нощта...
Господи, чуй моята молба...
Изгубих своя път.
Не ми остана нищо...
Настана пълна тъмнина... ...

Прости ми
Прости ми, моля те,
за това, че те предавам,
прости ми, че ще бъда в
чуждото легло. ...

Нека тази нощ аз да ти разкажа
как без теб живях, как съм оцеляла.
Само тази нощ нека ти покажа
нежната любов, за която съм копняла.
Нека ти попея онази стара песен, ...

Сълзи от очите ми се стичат.
''Боли!'' - нашепва сърцето.
Без теб дните ми на нощи приличат,
сякаш в мрак е обвито небето.
Сякаш времето е спряло ...

Телефонът звънна. Повтори, след това потрети. Може да се каже, че бе настоятелен като пенсионер за тринадесета пенсия. В стаята беше тъмно. Една ръка бавно и фино се спусна към телефонната слушалка и събори чашата на нощното шкафче. Чу се шепот от ругатня. Към десетия път в слушалката се чу сънен же ...

Пиша този стих за тебе, мамо.
Благодаря, че имам твоето рамо.
Благодаря за всеки път, когато си до мене.
Благодаря за отделеното време.
Ти винаги, мамо, ме подкрепяше ...

Защо ли си мисля, че всички сме хора,
заченати с гени човешки,
живели по равно във топла утроба,
която ни пази от грешки.
Трудно преглъщаме ясни заблуди, ...

Бела:
... Със сенки пропити във мрака,
там тебе, ангел черен, ще чакам...
Огледалото счупено пред тебе стои
и всичко е кърваво, дори и моите очи! ...

Често си мисля кои са по-зле у нас: работещите или безработните. Отивам да се подписвам в Бюрото по труда. Служителят ми се жалва, че са останали наполовина и от работа няма време да си изпие кафето. Кимам му съчувствено. В пощата жената зад гишето мърмори, че върши пет неща едновременно и от две го ...

Животът, като планина непредвидим,
поднася ни загадките по пътя.
От всички грешки плува лепкав дим,
а спомените задуха му пъдят.
Животът е игра без правила. ...

Танцът на смъртта
Честта на воина и честна смърт.
На път към Валхала -
последни капки кръв...
Полет над битката, далеч. ...

АЙ ГИ ДЕЛИМ
Дъщерята на един българин се омъжила за турче. Зетят и тъстът обичали да ходят да ловят риба. Един ден отишли на близкия язовир и цял ден ловили, но уловили само една рибка. На зетя му писнало, че нищо не уловили и казал:
- Ай ги делим.
- Какво ще делим, та ние хванахме само една малка р ...

Колко пътища обиколих
и с усмивка умората прикрих
от пътя дълъг, признавам, и красив,
не останa време за порядък и мотив.
Остана споменът от преживяното неопитомен, ...

Помниш ли?
Хей, помниш ли ме? Да, това съм аз. Момичето от детството ти, твоята най-добра приятелка, допреди 3 години... Аз съм същата като онази, с която всяка сутрин се срещаше на кръстовището със счупените светофари и споделяше пътя си към училище, с която делеше обяда си, на която споделяше трев ...

Разговор
Поспри за малко, нека поговорим,
да седнем ето тук, поне за час.
Да... много си красива, все забравям,
но няма да се моля... не и аз. ...

Ти спиш сега, разнежена и мила,
в постеля съблазнителна и властна
и нежните ти устни е разкрила
една усмивка лека и прекрасна!
Спиш, със усмивка на лицето, ...

Дянков реже постна пица.
Уж е всеизвестна стипца,
но за вътрешни момчета
по-големички парчета
е подготвил, няма начин. ...

Дали защото пътят ми върви през тръни
или защото тръните са в мен - във мисълта?!
Аз все живея някак тъжно,
дори да знам, че радост е дошла.
Дали защото всеки ден копнях я, ...

Една сълза...
се стича по лицето…
Само една…
Огромна като океана…
Една звезда за тебе падна… ...

Солен ли е „Вкусът на времето”
„Солен е вкусът на времето
и ние със тебе го платихме.
Години от нас ще вземе то,
но в тях ние себе си открихме!!!” ...