Ти си толкова млад и невинен,
а очите ти с цвят са на зимно небе,
леко докосна ме с твоите пръсти копринени -
аз, жената, залюлях се в безбрежно море
на безумни копнежи и страст тицианова, ...

ПРАШИНКА ВЪВ ВСЕМИРА
Какво съм аз?-Прашинка във всемира!
Стоящ едва на крачка от смъртта.
И търся бряг,и все не го намирам,
о, Господи, не искам да умра. ...

По " Bu Gemi Ne Zamandır Burada" Edip Cansever / "Откога е този кораб тука" Едип Джансевер
Ще дойде някога
ще се завърне онзи кораб
ще пофлиртува с вятъра
с разперени платна ...

ПРОЩАВАМ
Телефонът издайно звъни -
мъжът ти от тебе грубо го грабва.
Грешка е, говоря – сякаш насън,
а думите му дялкат като брадва. ...

Кехлибарено безвремие
кротко ляга в смутена душа.
Няма те! И студено ми е.
Искам с любов да се утеша.
С дива любов, горда, циганска - ...

Животът ми е люлка
в чужди клони
и имах своя мир дори
през октоподни залези,
прегърнали сърцето и ума ми, ...

@ Опитваш да се усмихнеш.@
@@ Въпреки всичко,@@
@@@ искаш да се изправиш @@@
@@ преди да те притисне @@
@ бялото спокойствие…@ ...

Георги Стоичков беше точен човек. Любовта му към точността граничеше с педантизъм. Държеше винаги всичко да е навреме и рядко прощаваше закъсненията. Шефовете му го ценяха високо заради тази черта, но не можеше да се каже същото за подчинените му. Макар към тях да имаше същите изисквания, каквито им ...

Пиета
На белия лист подреждам слова,
обронила тъжно надолу глава
и няма надежда, която повежда,
която да сочи посока ...

Протегни ръце!
Но не го късай!
Вземи го нежно
и го обичай!
Докоснеш ли го, ...

Черен мрак се носи над полята,
зрели посеви, обсипани със злато,
уплашено дете от силен крясък,
спасение търси в утихналото лято.
Невинност млада, крехка, ...

- Кой си ти? - запита младежът.
- Не ме ли позна? - отвърна Сянката. - Аз съм това, което съм.
- Какво си ти?
- Аз съм твоят най-добър приятел. Аз съм най-страшният ти кошмар. Аз съм ти.
- Не! - прошепна младежът. ...

Снощи изгоних мъж от моето легло...
Галя с ръка възглавницата до мен
и се питам: "Защо го направих?"
Дрехите му са навсякъде,
както и вещите... ...

Как напред да продължа, не знам,
като в съня ми всяка нощ
идваш, за да си отидеш
и да ме оставиш в немощ!
Ръцете свои аз протягам пак, ...

Ти...
Ти, страннико,
с душа на призрак,
с ръце на бог,
с лице на човек. ...

С един замах света ми преобърна,
изпълни го със хубави неща.
А после хукна. Чаках да се върнеш
и всичко да простя си обещах.
Но чувствам как изстивам като лава. ...

Стоя замислена и
замечтана!
Чудя се накъде да вървя.
Вятърът и той отнесе
отново моята мечта! ...

Валериан.
В цялата стая мирише на валериан.
Ръцете ми миришат на валериан.
И на прогнили гардероби,
на нафталин... ...

Понякога се питам -
защо все още вярвам безразсъдно
в чудеса и приказни химери,
в молитвата на пламъчето лумнало,
в крила на пеперуди... ...

Цветно момиче, случайно
срещнах те в тълпата сива.
С усмивка плаха погледна
ме и прогони от душата
ми мрака. ...

Празни хора с празни души, сърца ледени, вървят по улиците, тези, тъмните. Светлина за тях няма, живеят без приятел, без роднина! Празни хора, празни думи. Без смисъл издумани, не се усеща тласък, няма чувства. Наведени глави, разкъсани черни дрехи, изкуствени усмивки. Красота - живот лъжа! Градчето ...

Дуел
… И най-подир се осъзнах -
да се залъгвам няма смисъл,
като безропотен монах
да шепна зов, мечта и мисъл… ...

ПАВЛЕВИ ВЪЛНЕНИЯ
От една седмица Вяра не беше идвала у тях. Сърцето му се пръскаше от болка. Не можеше да седи на едно място. След работа бързаше да се прибере вкъщи и се надяваше, че Вяра ще е седнала до пианото и тънките ù пръсти ще докосват клавишите. Но и тази вечер беше по старому. Майка му сто ...

Защо си начумерена, красавице?
Не знаеш ли, че тъй се получава
като подложиш топли чувства и възглавница
на оня, дето пет пари на дава!
Такива са му пустите закони ...

Голямото сърце
на живота
си има свой ритъм
и пее със собствен глас -
само любовта го води, ...

Понеделникът се появи официално облечен в черен костюм. Беше в любимото си мрачно настроение, замислен и забързан. Придружаваше го студена, надменна и мъглива октомврийска сутрин, която ситнеше до него на високи тънки токчета и отчаяно се мъчеше той да ú обърне някакво внимание. В същото време в лъс ...

Тези размисли се породиха у мен след разглеждането на някои картини на английския художник Джон Уилям Годуърд /1861-1922 г./ и след запознаването ми с неговата биография, за което спомогна публикуваното в списанието за публицистика, литература и изкуство „Матадор”, цитирам: „В началото на миналия ве ...

***
Огънят поглъща
всяка съчка-да живее.
И оставя жар…
*** ...

Мъжката ми сила е в това:
да тъгувам, без да го показвам,
да прошепвам пламенни слова,
а да крия айсберг в свойта пазва,
да замръкна с тебе тази нощ... ...

Вътре съм мокър. Подгизнал.
Липсва ми само ръка
в шепа любов да ме стисне.
Леко. И ще потека.
Искаш ли ти да ме вземеш? ...

Хоризонтът отряза дъгата.
И полето остана измамено, изненадано, изнемощяло.
Тогава видях лика на съдбата,
тръгнала с факла огньове, пожари и клади да пали.
Снопи от спомени, паднали възнак, ...