Пролет, цъфнала по клоните
на дърветата с обрулени лица.
Променени с аромата на отмората -
вишни топъл вятър разлюля.
Покачи се слънце на високо ...

Кейт беше сама... Идеално сама, съвършено сама... Сърцето ù тупкаше бързо, сякаш щеше да изскочи. Колко беше изморена тя от бягането... Колко много искаше да се наслади на самотата. Разочарована от всички, Кейт беше предприела това трудно пътуване, без посока. Но не се страхуваше. Не изпитваше прите ...

Дръж ме здраво.
Малка съм.
И съм крехка.
Безброй пъти съм чупена.
Безброй пъти и лепена. ...

ДЖОЗЕФИНА
Гулямата ми щерка, Джозефина,
със куфарити тръгна за чужбина.
За бармънка са й учило дитето,
ша работи, си викам, по морету. ...

В дъжд от заглъхващи спомени
моите други лица
пак за надмощие борят се...!
Аз те разчитам едва -
руни, влюбени в камъка, ...

Аз съм Муза-селяндурка
и си търся нова… хурка,
искам Муз от град да хвана,
гражданка и аз да стана.
Писна ми от туй копанье, ...

Изкачвам се по стръмнината
на мислите си неразумни.
Калта обича низината.
Във нея шляпат всички умни.
Върхът на мислите проблясва, ...

Поряза ме денят със златното си острие
и изгревът със злоба за косите ме захапа,
а грижата за делника ме дебне като заптие,
увълчено от глад и от година без заплата.
Със вампирясал поглед и походка на старица, ...

Вулкан от страст отприщи младостта
и спомени, до днес недоразбрани.
Израсна. Хукна лавата в нощта,
градейки пътища неизвървяни.
Преплете тя съдбите във едно. ...

Дали съм живяла някога
в радост, в несгоди -
нищо не помня затова.
Защо ми е на мене да зная,
като друг живот живея сега. ...

Чуваш ли, небето тряска,
гръм раздра го и изсвятка,
всяка светлинка си скри,
като мене го боли.
Дървесата из горите ...

Събуждам се и пак се разплаквам. Всъщност плачът ме събужда. Отдавна е така. Сълзите идват преди да съмне. И така, цялата с обляно в сълзи лице, дълго гледам вишната на двора. Цъфнала и бяла. Много бяла, и много красива. Има вятър и тя се движи. Отрупана с цвят се полюшва и ми говори нещо. Заслушвам ...

Ще си яхна годините
и след теб ще препусна към залез,
закопняла и огнена –
най-дълбоката майска вода.
Обърни се, вземи ме, те моля! ...

ЩЕ СЕ ОПРАВИ ЛИ СВЕТЪТ
- Дядо Христо, ще се оправи ли някога светът? - попитах близо стогодишния старец.
- Цял век живея в този свят и все чаках да се оправи, и не дочаках. Дано поне ти, синко, дочакаш.
- А мислиш ли, че все пак някога това ще стане?
- Божа работа. Мисля, че човек трябва да не се за ...

И винаги е толкова красиво...
Заглъхва останалият свят.
И той се приближава мълчаливо,
и струва ти се, че очите му искрят.
Главата му към твоята по-близо, ...

Обичах те: живеещ под небето,
със всички други птици на света.
А мястото до теб било заето.
Отдавна!
И до край ще е така... ...

Бродещият вятър
донесе мирис на дъжд и море.
Твоят мирис...
В зелените коси на върбите замря.
И нежна мъгла тихо падна ...

Самотен пилигрим
Експериментална поезия
по картината на Ася Толедо (Вирго99)
„Нарисувах си небе!”
Небето просветлява и се мръщи, ...

Как изглежда
РАЯ – АДА?!
Както ти си избереш.
Слети с твоята представа.
Скрити в твоя интерес.

ПЕВЕЦЪТ
Нощната тишина бе нарушавана само от една самотна песен. Тя караше хората от квартала да спят, като люляни от приспивна песен. Песента се лееше, като изворна вода, като планински поток, скачащ от камък на камък, като песен на синигер, изливащ, през тази ранна пролет, любовната си мъка.
Във в ...

Не искам да се налага да обяснявам
кой съм, къде съм, какво представлявам.
Да имам, да бъда, да не съжалявам,
че оставам, заслужавам по-добре, предполагам.
Наистина, искам да мисля, за всички ви, ...

Сърцето ù ще затупти отново и пак ще се почувства живо...
Ще има белези от болка, която ти му причини...
И тази болка ще го тъпче и ден след ден ще го убива,
но най- накрая ще забрави, че в него беше само ти...
Сърцето ù ще се раздава на други хора, без да крие, ...

А аз чета странни статии в пресата -
че водата чувала музика,
че имали чувства прасетата...
И още куп измислени глупости...
И чета на поетите болката, ...

А той е по-добър от доктор Хаус,
а даже вече и не спи.
И в миг решава всеки казус,
пореден влюбен днеска ще спаси!
И знае той - една жена ...

Тук даже и съм поет, дето се вика. Текста си го писах сам.

(Посветено на Моето слънчице Дидо! Обичам те!!!)
Що е любов дълго аз се питах
и под дърво и камък търсих я в света!
Що любов е и дали я аз изпитах
питах се всяка вечер под звездите в нощта! ...

ТЪГА
Снежинки бавно падат на земята,
навред е снежна тишина,
тъпа болка завладяла е душата,
избърсах от окото си поредната сълза. ...

Download From: www.DreBuS.4shared.com
www.facebook.com/DreBuS032
www.DreBuS.HiT.BG

Надълбоко през отраженията
се пречупва пламъка
в очите зовящи
за безмълвните изваяни дни...
От нежноста издълбали нощите ...

От стъпките на босото ми детство
врабци крадат си гроздови зърна,
не спя, нахално свети ми луната
нащърбена, отслабнала и зла.
Събрах ти в шепи мъничко от тях, ...

Крещиш... Но какво от това? Никой не те чува през капките дъжд, потропващи по прозореца. Само луната бавно се извръща и те поглежда. Тя е единствената ти компания.
В такива нощи най-лесно се сънуват кошмари. Защото никой не се заслушва във виковете посред нощ, никой не им обръща внимание. Защото вси ...

Мъртви преди мрак!
Събуждаш се всяка сутрин с махмурлука от снощи. Опитваш се да забравиш, ако не случващото се нещастие с теб, то поне изминалата вечер. Сутринта е по-ужасна от всичкото останало време, с което разполага човек. Утрото те кара да усещаш неудържимото желание да спиш, а когато станеш, ...

Целувам те, без да знам колко пъти ще съблечеш тялото си.
Моето обаче стои, отмяляло. На леглото ти.
Невежи, топли тела. Понякога празни.
И студени въздишки. На съблечена душа.
Мракът на телата ни поставя сянка върху тях. ...

Любов ли е оръжието твое,
и Дявола ще победиш.
Как звучи победата над него?!
Да го обезоръжиш!
Не в краката ти да падне. ...

И какво от това, че съм умна жена
и не вярвам във приказни феи,
нито в златната рибка и в принца-мечта
и че плевелът е орхидея.
И какво от това, че съм силна жена, ...

Още една моя песен по Дж. Г. Байрон.