Раздавах се, пилеех се без страх,
дарявах и последната си риза
на просяка, сред уличния прах.
На циганка харизах си чеиза.
Поделях хляба с всеки, като с брат, ...

мисъл
форма
красива
трансформа
в златното сечение ...

Имам единствено пътя за никъде,
с няколко къси пресечки любов,
слънцето стръвно луната обикна,
небето наметна земята с покров
от звезди ослепели и облаци жадни, ...

Докога неспособност да късам листа?
Ще разтръскам дървото из корен.
Плодовете да паднат, виждам себе си като кора.
Дали е олющена тя?
Почукай по мен. Кожата ще издрънка на кухота.

Лотос под утринно слънце
Покълнало мъничко зрънце
Времето забавя своя ход
Разгадава таен код
Живот секунда вечност ...

"Най-после истината! И както лежеше, опрял лице в прашния килим в кабинета, където навремето си беше въобразявал, че научава тайните на победата, Хари осъзна, че не му е писано да се спаси. Задачата му беше да се отправи спокойно към гостоприемните обятия на Смъртта. От него се очакваше пътем да със ...

От тъмната ми дупка-
отчаяние
не ме изкарвай, искам да поспя.
Че писна ми от всяко предписание,
в мълчание сега ще си стоя. ...

"Paralax 2": Live, 1988
Rumen - guitar;
Daniel - bass;
Stefan - keyboards;
Мichail - drums

Ти си седнал във ъгъла,
задълбан в двоумения.
Но пак вдигаш наздравица
с отработени движения.
Пак отиваш на работа. ...

„Светът ще бъде щастлив само тогава,
когато всеки човек ще има душа на художник.”
Огюст Роден
Затрептя надежда,
родена призори, ...

Свободна мелодия
О, любов моя, любима моя,
копнея за твоя допир от
много отдавна, а
времето минава бавно и ...

Под елхата...
Зимата -
бездомно псе,
дращи на вратата.
Дядо ...

Звъня на Дядо Господ.
Не пред вратите райски,
защото ми е рано
да бъда още там.
Преписах джиесема ...

> ... Напиши ми живот, след който ми се умира.
>
> Елица Мавродинова
Ей така ми се живее – като гръм
да затътна и разполовя сърцето. ...

Събирам в шепите на здрача
напръсканите с дъжд усмивки
и мъча се да не заплача
пред празнотата на завивките.
Публикувано във: ...

* * *
Облаци тихо рисуват чудни рози в небето…
Бледолилави рози – в тях откривам лицето
и нежните длани на една мила дама.
Чакам нощта, за да бъдем с нея пак двама, ...

Ня­кол­ко але­ни ро­зи в сне­га са за­м­ре­ли -
бол­ка, бро­ди­ра­на в пре­с­пи­те, чи­с­ти и бе­ли.
Ня­кол­ко ло­к­ви­ч­ки кръв под не­бе­то,
от гъ­лъб, про­с­т­ре­лян на­п­ра­во в сър­це­то.
Как да за­б­ра­вя оло­в­на­та те­жест в гър­ди­те? ...

Сладко,мъничко момче,
лекичко като перце,
мое бисерно зрънце.
Викне ли ме твоят глас,
аз при тебе съм завчас. ...

Вчера пробвах да пиша поезия...
сетне я хвърлих във кофата.
Явно ме гони амнезия
за думите, римите, строфата.
Днес исках да пиша във проза ...

Над шипковия храст танцува лудо
едно подобие на облак сив -
раздърпано, намръщено, сърдито,
подгонено от вятър нечестив.
Разпъна кожата си тоя облак, ...

Исках обич за обич,
имам обич за две,
но не е, не е двойно
мойто щастие, не.
Няма двойна утеха, ...

Като фея в полумрака,
под канделабри от звезди,
тя любимия си чака
в този час да се яви.
Тупти сърцето ù с надежда, ...

Заключих вратата на сърцето си
и пътеката към него,
и уморените надежди ги зарових,
разплетох паяжината на чувствата
и ги хвърлих в огъня - ...

Разкривен един портрет,
набързо в автобуса взет.
От амбалажната хартия
лицето си не успях да скрия.
Поиска ми усмивка в замяна ...

4. Чико Чиков сънува
Чико Чиков се беше завърнал от пътуването разочарован и унил. Чувстваше, че се задушава. Въздухът не му стигаше и го избиваше студена пот. Същевременно го обливаха топли вълни, като жена в напреднал климакс. Едвам се добра до леглото си, но дълго не можа да заспи. Нервите му бях ...

Прилив и отлив
По калдъръмените улички тихи
Шепот среднощен долавя се.
Смях на пресекулки.
В такт на потракващи токчета. ...

Тихо вой се чува.
Вълк в гората пак играе
и сякаш ме вика
там, при него, да седя.
Ах, как да устоя, ...

Изплетете ми венец от тръни,
гердан от коприва направете.
Отрежете ми дългата плитка,
с острова устните ми намажете.
Удушете ме със скъпи парфюми, ...

МОЯТ ГАРВАН
Тъмен спомен
от тъмното минало.
Гарван бездомен
със тяло изстинало. ...

Как внезапно, през май, заваля
над градините цъфнали
сняг.
И се втурнаха сръчни ръце
да прибират лалетата топли. ...

Отмина
Оттук мина бурята свирепа,
помете илюзии и копнежи.
Заглъхна и потъна нейде
на тревогата гърмежа. ...