Георги Кръстевата къща беше най-известната в селото. Навремето собственост на най-богатия чорбаджия, сега беше запустяла и прозорците ù тъмнееха. Легенди се разправяха за имàнето на чорбаджи Георги. Владеел почти всички околни ниви и ливади, стадата му наброявали стотици глави добитък. Работел мъжки ...
Ако си мислиш, че пак ще се върна,
и пак ще протегна любовно ръце,
сбъркал си, принце, не ще се обърна,
(има толкова много мъже като теб).
Загубих години по спирки и влакове. ...
Ела, да помълчим на бира и цигара,
въпросите да се наметнат със мъгла,
погледнем ли се, грешките прегарят,
горчилката виновно стапя се в жарта
на огъня, роден от нашите желания, ...
Текст, музика и изпълнение: Геновева Цандева
Аранжимент: Бойко Иванов - Ме6
Е С Е Н Н О
Пера от птици пална ранен сняг.
Горнякът във усоите засвири. ...
Тя днес е тъжна. А вчера беше щастлива. Тя стои сама вкъщи и не разбира къде сгреши, вчера всичко беше прекрасно. Тя премисля всичко отново и отново, но не вижда причината. Не разбира. Нали той и повтаряше, че иска да е с нея, че тя е страхотна, че е това, което е търсил. И тя му повярва…
Горката гл ...
Съмнявам се, че времето лекува,
зарастналите рани са лъжа
и болката от тях не се сбогува.
Какво, ако напред не продължа?
Какво, ако не искам да се справя? ...
Очи невинни, красиви, като майски цветове през пролет.
Сълзи рубинени нежно галят непокътнато лице.
Под очите крие се надежда от помисъл и поглед.
В шепите си глава навежда мъничко дете.
Душата му ридае, ала стонът пред ушите ни заглъхва, ...
Приближават. Настъпват. Дишат тежко - грухтят като свине. Гледат злорадо с кървави очи. Гнусно потни. Хищно, жълто озъбени. Мръсни. Отвратителни... Това са те - всички мои страхове, грехове, вини, самосъжаления, провали, малодушия, предателства, отчаяния.
Изправени срещу мен на бойното поле на ума. ...
В памет на мъжа ми
Опитвам се да си спомня лицето ти...
Своенравното време го е изтрило.
Остана ми споменът за ръцете ти -
спокойни, добри и по мъжки силни. ...
Той стоеше пред бездната изправен, сякаш очакваше раждането на света. Нейната необятност и дълбочина впечатляваше и без това напрегнатото му съзнание. Тя го мамеше с кадифената си мекота, но същевременно го плашеше с безкрайността си и с неизвестността си, които таеше в недрата си.
Над него звездите ...
Този спомен се е забил като копие в паметта ми и едва ли някога ще мога да го забравя, а сега вече съм сигурен, че няма и да опитам. Случаят не е най-потресаващият от тези, които съм преживял, но определено е един от тях...
ГОВОРЕЩИ ОЧИ
Понякога, докато работя или си мисля за нещо, внезапно и то съв ...