А колко сме се борили с клишетата!
И как сме преоткривали нещата!
И колко много вярвали сме в себе си!
Че правилно постъпваме сме смятали!
И колко бяхме в младостта наивни! ...

Изстрадах те, но още те живея
с обърканото чувство на вина
вменило ми мастилен отпечатък
на чиста съвест в твоята душа.
Повярвах, че те има, че ме имаш. ...

Ще ми простиш ли ти мойта поезия?
Съвсем непростимата, тежка амнезия,
с която покрих не само дните назад,
а и днешните наши оставих без цвят.
Ще ми простиш ли тази моя измяна? ...

Борбата е безмилостно жестока.
Борбата, както казват, е епична.
Аз паднах. Друг ще ме смени и...
толкоз.
Какво тук значи някаква си личност?! ...

Боли ме да виждам в очите ти сълзи.
Боли ме да знам, че за мене страдаш ти.
Не искам да те загубя, но уви,
такива ще са моите дни.
Никога за мене слънце няма да изгрее ...

От страх те измислих
Синевата трепти в очите любими:
дивна приказка в гробищна паст,
завъртяла душата ми с сласт
в градоносна кошмарна пустиня. ...

Добре...
Сега така ще го река –
до мен и тази нощ остана
мястото ти празно.
Когато си отива любовта, ...

Самият
Господ тебе ми избра.
Самият Господ тебе ми посочи.
Той се
превърна на калинка малка ...

~~ Накарай ме...
да спра... да плача...~~*~
Накарай ме...
ДА СПРА...
да плача... ...

Боклук
Талашитената барачка беше тясна, за да побере двете смени – малък ритуал, в който работниците си предаваха смяната. Ритуалът включваше и ежедневните заяждания и ругатни, които рядко стигаха до сбиване – по-скоро бяха отдушник за насъбралата се негативна енергия от обществените неуредици. Пора ...

Каквото си посееш в този живот,
такова очаквай да си береш,
защото няма по-честно от това
да обираш каймака от твоята
постъпка - добра или не добра... ...

Беззалезно
кротко потъва
денят
някак тъжно
преливащ ...

Разходка в Рая
Тъгите ми в мрак потъват,
пътечка под дъгата се изви,
божествена разходка в рая
навеки ти ми подари. ...

Lift me up
By Christina Aguilera
So the pain begins
As the music fades
And I'm left here with ...

ЗВУКЪТ НА БОЛКАТА
We don't need someone to control us, to talkin about war and peace. - Ние нямаме нужда някой да ни контролира,за да говорим за войната и мирът.
All together we are much stronger than a "parasites"! - Ние всички сме по-силни от ''паразитите''!!
NEVER GIVE UP TO THE "PASTOR" ,WHO MAN ...

Утрото ме намира
вкъщи - сам, буден в леглото.
Светлината ме заслепява,
пак те сънувах тази нощ.
Мъглата се вдига, ...

... прах от светулки...
"… кротко, Караваджо…
стига си размесвал
сто цвята в палитрата…"
А платното със цвят на Вселена, ...

Стебло-надежда.
Тежка дума-секира.
Отсечен копнеж.
...
Неочакван стих. ...

Камбанен звън...
и хора, вярващи във Бога...
А аз - отвън...
Да се прекръстя някак си не мога!
Не съм достойна за това! ...

Нощта по токчета върви,
бедра настойчиво разкрива,
меракът в кръчмата седи,
на уиски с бира фантазира.
Размътен поглед в деколте ...

Искам пак да те целуна
и докосна със любов.
Да засвири като струна
от китара моят зов.
Да прошепна, че обичам, ...

Някъде далеч от високите сгради и лъскавите магазини, някъде сред гората, се намираше тайнствената къща на семейство „Карлови”. Те имаха син на име Данте. Той беше малко дванайсетгодишно момче с тъмна черна коса и искрящи сини очи. Къщата на Данте не бе като другите - тя бе като някаква приkaзка за ...

Светлината
Потънал в мрака, той търси своя път,
но неизменно с него върви и светът.
Сам срещу всички върви той, стреми се към вечна победа над Тъмнината,
той търси покой, ...

Пастелната ми есен си отива,
в косите вече златен дъжд вали
и в нея с тебе бях щастлива
и споделени бяха радостните дни.
Поверието с нежност ни дарява, ...

Мамо, дали вината бе в мен?
Проплаках тихо, някак колебливо,
сякаш знаех, че ще бъда нежелан.
Протегнах се по детски доверчиво,
но не ме погали майчината длан. ...